— Нещо друго?
Тя със закъснение се сети, че се боеше от животните, но сега не бе време да му го напомня, затова поклати отрицателно глава.
— Тогава менажерията е изцяло твоя.
Той си тръгна, а на нея й хрумна, че всеки път, когато го определяше за главния подлец в живота й, той я изненадваше с нещо. Осъзна също, че вече не се страхуваше от него. Съвсем не се боеше. Маниерът му на поведение бе суров, а в нейните очи — и несправедлив, но винаги реагираше в установените рамки и тя дори не можеше да си представи, че би направил какъвто и да е компромис с убежденията си.
През следващите няколко часа тя изми клетките, измете насъбралата се мръсотия, като същевременно се опитваше да стои колкото е възможно по-далеч от животните. След като свърши, беше дори и по-мръсна, отколкото като започна, защото сега към останалата мръсотия се бе добавила и кал.
Накара един от работниците да премести клетката на Синджун на сянка, сетне сложи прясно сено на Честър и Лолипоп. Камилата се опита да я ритне, но ламата си остана невъзмутима и като се взря във влажните й очи, Дейзи реши, че най-сетне бе открила животно, което да харесва.
— Много приятна дама си, Лолипоп. Може би двете ще се разбираме добре.
Ламата сви устни и изстреля вонлива храчка право към нея.
Толкова за благодарността.
10.
Алекс си помисли, че никога не бе виждал нещо по-жалко от тази бедна негова женица. Извърна глава от гърнето с яхния чили, която готвеше, за да я види как влиза залитайки във фургона; дрехите й бяха по- мръсни от одеждите и на най-изпадналия общ работник. По разчорлената й коса бяха полепнали слама и остатъци от няколко вида храна за животни. Ръцете й бяха изпръскани с кал. Вонеше лошо.
След като самият той бе атакуван нееднократно от раздразнената лама, веднага разпозна миризмата.
— Приближила си твърде много Лолипоп, нали?
Тя промърмори нещо неразбираемо и се затътри към банята.
Той се усмихна и разбърка яхнията.
— Не можах много добре да чуя. Какво каза?
Отговорът й дойде с учтивия, добре усвоен акцент на млада жена, привикнала към далеч по-приятен живот.
— Върви по дяволите!
Затръшна силно вратата. Той се изсмя.
— Доколкото разбирам, това ти е първата схватка с лама…
Тя не отвърна.
Той досипа още една лъжица прах чили, добави малко горещ сос и опита манджата. Нуждаеше се от още подправки.
От банята все още не се чуваше нищо, дори и шум от течаща вода. Той се намръщи и остави соса.
— Дейзи?
След като не отвърна, той отиде до вратата и почука.
— Дейзи? Добре ли си?
Той завъртя топката и надникна вътре: тя стоеше вторачена в огледалото, а по бузите й се стичаха мълчаливо сълзи. Усети някаква непозната за него досега нежност.
— Какво има, скъпа?
Тя не помръдна, сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.
— Никога не съм била красива, като майка си, но сега съм грозна.
Вместо да го подразни, зле пострадала и суета някак си му се стори трогателна.
— Мисля, че си красива, ангелско лице, дори и мръсна. Ще се почувстваш по-добре, след като се измиеш.
Тя остана неподвижна, взряна в отражението си, а сълзите капеха от брадичката й.
Той клекна до нея, вдигна краката й един по един и събу гуменките и чорапите й.
— Моля те, махни се. — Тя заговори със същата тиха гордост, която бе забелязал на няколко пъти през последните десет дни, когато с големи усилия се опитваше да изпълни поредната си тежка задача. — Правиш го, само защото отново плача, но то е защото съм уморена. Съжалявам. Не бива да ми обръщаш внимание.
— Дори не забелязах, че плачеш — излъга я той, разкопча дънките й и след моментно колебание ги смъкна на бедрата й. Красивите извивки на стройните й крака моментално го възбудиха и трябваше да откъсне поглед от примамливото триъгълниче, което образуваха ментовозелените й бикини.
Колко още време щеше да издържи, без да посегне към нея? През последните десетина дни тя бе толкова уморена, че едва се държеше на крака, ала той мислеше единствено за това как се заравя в мекото й, гъвкаво тяло. Беше стигнал дотам, че дори не можеше да я погледне, без да получи ерекция и това го дразнеше ужасно. Искаше да държи под контрол всеки аспект от живота си, а в това отношение определено не успяваше да се овладее.
Дори на една жена, израснала в цирка, щеше да й бъде трудно да се справи с цялата работа, която се бе стоварила върху плещите на Дейзи. Той непрекъснато си повтаряше, че е само въпрос на дни, дори и на часове, преди тя да хвърли пешкира на ринга и да си тръгне. Това означаваше, че не бива да я пипа, не и по начина, който желаеше. Сексът в този момент щеше само да усложни положението и. Независимо от желанията на тялото му, трябваше да я остави на мира.
Ала тя още не се отказваше и той не знаеше колко време щеше да е в състояние да се държи настрани от нея. Когато предишната вечер си легна, така силно усещаше присъствието й — свита на кравай на дивана, само на няколко метра от него — че му бе трудно да заспи. А и само като я зърнеше през деня, вече му бе невъзможно да се съсредоточи върху работата си.
Защо не си тръгваше? Беше мекушава. Слаба. Разплакваше се по най-незначителни поводи. Но като се замисли, си спомни, че намери куража да се възпротиви на Нико Мартин и да защити онези нещастни, тъжни същества в менажерията. Дейзи Девро Марков не бе чак такава слабачка, за каквато я смяташе.
Фактът, че не се бе оказала чак толкова предвидима, колкото бе очаквал, го подразни почти толкова силно, колкото бе болезнено въздействието върху тялото му и той рече безцеремонно:
— Вдигни си ръцете.
Случилото се през деня я бе омаломощило докрай и тя машинално се подчини. Издърпа тениската през главата й и тя остана по миниатюрния си зелен сутиен и бикините в същия цвят. Беше толкова уморена, че главата й клюмаше, но той си нямаше вяра, че може да довърши работата, което още повече го ядоса. Обърна се, нагласи водата на душа и я бутна под нея, както си бе по бельо.
— Ще те нахраня веднага щом свършиш. Писна ми да ям от консерви и тази вечер съм сготвил чили.
— Знам да готвя — смънка тя.
— За днес ти стига.
Тя вдигна глава към душа и остави струята да облее тялото й с все бельото.
Когато най-накрая излезе от банята, бе причесала мократа си коса назад, облечена с неговата синя хавлия. Като седна зад кухненската масичка, не изглеждаше по-възрастна от девойче-тийнейджърче.
Той й сервира купичка с горещо чили, сетне се върна до печката да вземе своята.
— Мога ли да не участвам в представлението тази вечер? — попита тя.
— Да не си болна?
— Не.
Той остави своята купичка на масата, седна срещу нея и намери сили да се противопостави на тихата й гордост.
— Тогава не може.
Тя изглеждаше тъй примирена след отговора му, че това го обезпокои повече, отколкото ако бе възразила.
