— Никога не са ме плюли.
— Ламите го правят. Не го приемай лично.
— И Франки ме мрази. Днес ме замери с кутия бисквити за животни.
— Сигурно е случайно. Франки е благ по характер, като всички от породата си. Харесва всички.
Тя се облакъти на масата и подпря с една ръка главата си, а с другата апатично разбърка чилито.
— Да не правиш нищо, а само да ходиш по арената с онзи оскъден костюм — това е експлоатация на жената от най-долен вид.
— Но привлича публиката.
Моментално съжали за заяждането си, особено след като знаеше, че бе прекалено уморена, за да спори с него. Истината бе, че костюмът й може би го безпокоеше повече, отколкото самата нея. Не бе висока като другите момичета от миманса, нито имаше забележителен бюст, но свежата красота на лицето й и сладката й усмивка я караха да изпъкне пред тях; на няколко пъти му се наложи да обезкуражава неколцина разгонени мъжкари от публиката, които напираха подир представлението да се доберат до нея. За негова изненада, тя изобщо не забелязваше реакцията, която предизвикваше.
— При всичките ти приказки за това колко добре се грижи циркът за животните си, менажерията е истински позор.
— Съгласен съм. Оплаквам се за нея от години, но Оуен обичаше менажерията и отказа да се отърве от нея.
— Ами Шеба?
— Тя е на моето мнение. Все се надявам да я затвори, но напоследък много не се търсят застарели циркови животни. А и при нас ще им е по-добре, отколкото, ако ги продаде на някой западнал туристически център.
Тя поднесе лъжица чили към устата си, но я върна отново в купичката, сякаш усилието да се храни й дойде много.
Той не можеше повече да понесе това. Не даваше и пет пари дали всички от цирка щяха да го обвинят, че толерира жена си, но не можеше повече да понесе тези морави петна под очите й.
— Иди си легни, Дейзи. Можеш да пропуснеш тазвечершните представления.
— Наистина ли? Сигурен ли си?
Радостта й го накара да се почувства още по-гузен.
— Казах, че може, нали така?
— Да! Да, каза го. О, благодаря ти, Алекс! Няма никога да го забравя.
Дейзи проспа първото представление, но за изненада на Алекс се появи за парада на второто. Двата часа сън имаха чудодеен ефект върху нея, изглеждаше по-отпочинала, отколкото преди десетина дни. Гледаше я как обикаля арената върху гърба на Миша, как маха на публиката и праща въздушни целувки на децата, без да съзнава какво въздействие има с огненочервения си костюм върху бащите им. Щеше да му се наложи да сдържи желанието си да свали с камшика си няколко от шапките с надпис Джон Диър.
След като спектакълът свърши, той отиде във фургона, за да се преоблече в работните си дрехи. Обикновено Дейзи вече бе преоблечена по това време, но този път я нямаше.
Неспокоен, той се преоблече набързо и се върна при шапитото. Зърна огненочервения й костюм до входа на голямата палатка и видя жена си заобиколена от три симпатични местни момчета. Те се държаха учтиво с нея и определено тя не бе в опасност, но въпреки това му се дощя да забие десен прав в самодоволните им млади лица.
Единият каза нещо, тя се засмя и смехът й звънна в нощния въздух. Той изруга под носа си.
— За какво си толкова ядосан?
Брейди наближи откъм гърба му и Алекс се застави да се отпусне.
— Кое те кара да мислиш, че съм ядосан?
Между устните на Брейди се въртеше клечка за зъби.
— Ами като виждам как гледаш тези местните момчета.
Не разбирам за какво говориш.
— Не те разбирам, Алекс. Мислех си, че изобщо не те вълнува.
— Разкарай се!
— Всъщност, току-що реших да разговарям с теб за нея. — Той прехвърли клечката от единия ъгъл на устата си в другия. — Мисля си, че дори и да е крадла и да изглежда, че я мразиш до немай къде, все пак нямаш правото да караш една бременна жена да работи толкова много.
— Кой ти каза, че е бременна!
— Ами така сметнахме всички. Онази вечер, когато решихме да ви изненадаме с тортата, изобщо не приличаше на щастлив младоженец.
Алекс сви устни.
— Не е бременна.
Клечката увисна в устните на Брейди.
— Тогава защо, по дяволите, се ожени за нея?
— Изобщо не ти влиза в работата — отвърна Алекс и се отдалечи.
Малко подир полунощ свършиха с работата. Както винаги, когато влезе във фургона, Дейзи вече спеше но вместо да се сгуши в гнезденцето си от омотани чаршафи, този път лежеше на дивана в костюма си, сякаш бе приседнала за минутка и бе заспала без да ще. Той реши, че едно бе да я стегне, а съвсем друго да я докара до ръба на издръжливостта й, и в този миг вече знаеше, че не бива да я кара да работи толкова много. По негово мнение тя вече си бе платила дълга към обществото и бе време да й поотпусне малко юздите.
Черната й коса падаше на копринени вълни върху възглавницата, устните й бяха полуотворени. Спеше по корем и устата му пресъхна, като видя сладкото й дупе да стърчи, прикрито единствено от мрежестата материя на чорапогащника й. Тясната лента от пайети в средата само правеше гледката още по- примамваща. С мъка откъсна очи, съблече дрехите си, отиде в банята и застана под ледения душ. Сигурно шумът на водата я бе събудил, защото когато той излезе, загърнат с пешкир, тя стоеше до мивката, облякла синята му хавлия върху костюма си. Макар да бе навила ръкавите, малките й ръце едва се подаваха изпод маншетите, докато разопаковаше самун ръжен хляб.
— Искаш ли да ти направя сандвич? — Тонът й бе много по-ведър, отколкото през последните дни. — Заспала съм преди да хапна и сега съм гладна.
Халатът му се разтвори и разкри извивката на гръдта й под огнените пламъци на костюма й. Той извърна поглед и вместо да благодари за предложението й, се сопна:
— Ако Шеба те види да се търкаляш с някой от костюмите й, ще ти се наложи да се криеш.
— Тогава ще внимавам да не ме види.
Новият дух в тона й повдигна и неговото настроение.
— Май не бива да очаквам да научиш всичко изведнъж.
Тя се обърна, но онова, което възнамеряваше да каже, сякаш застина на устните й. Погледът й пробяга надолу по гърдите му към жълтата хавлиена кърпа, защипана на кръста му.
Искаше му се да й изкрещи да не го гледа по такъв начин, освен ако не иска да свърши по гръб. И без това отслабеният му самоконтрол падна още една степен надолу.
— Искаш ли си… ъ-ъ-ъ… хавлията? — попита тя.
Той кимна.
Тя дръпна колана й, съблече я и му я подаде. Той я остави да падне на пода. Изгледа го въпросително.
— Нали каза, че я искаш?
— Исках да я съблечеш.
Тя облиза устни и той видя, че търсеше някакъв отговор. И макар непрекъснато да се наричаше с най- обидни думи, той знаеше, че не би могъл да остане още една нощ настрани от нея.
— Не съм много сигурна какво искаше да кажеш с това — рече колебливо тя.
— Исках да кажа, че май не мога повече да издържам без да те пипна.
— Боях се, че е тъкмо това. — Тя пое дълбоко дъх и вдигна брадичка. — Съжалявам, но реших, че не мога да го направя с теб. Няма да е правилно.
