— Кой го каза?
— Защото няма да е свещенодействие. Аз ценя високо любенето. И това не е нещо, което бих могла да направя с всекиго.
— Радвам се да го чуя.
Воден от сила, на която не можеше да противостои, той отиде до нея.
Тя се отдръпна към тезгяхчето, но не извърна поглед.
— Не мога да го направя ей така.
— Предполагам, това означава, че не бива да се безпокоя, че ще хвана някоя от онези предавани по сексуален път болести, които спомена на сервитьорката преди две седмици.
— Разбира се, че не!
— Добре. Не се безпокой и за мен. Чист съм като вода ненапита.
— Много мило от твоя страна, но…
— Някой казвал ли ти е, че говориш прекалено много?
Той подпря длани на плота зад нея, затвори я в капан.
— Трябва да поговорим за това. Важно е. То е…
— Това, което трябва да направим, е да престанем да говорим. — Обхвана с ръце кръста й. — Играхме си твърде дълго на котка и мишка, ангелско лице. Не мислиш ли, че е време да предприемем нещо по- сериозно?
Обгърна го облак от парфюма й и само усили мъчението му. Сведе поглед към тялото й, тъй примамливо подчертано от костюма й с пайети, тихото й дишане разроши космите на гърдите му.
— Как… как можеш само да си помислиш за нещо такова с човек, когото не уважаваш?
Той затвори очи, наведе се и бръсна с устни шията й.
— Защо не ме оставиш аз да се безпокоя за това?
— Ти мислиш, че съм крадла.
— Нека речем, че малко-малко ми е преминало.
Тя вдигна лице към него и той отново усети острото бодване на чувството за вина, когато виолетовите й очи се озариха от радост, а меката й, глупава устица се изви доволна.
— Значи ми вярваш! Знаеш, че не съм откраднала парите!
Не бе казал такова нещо. Просто вече не бе толкова ядосан. И макар да не можеше да й прости стореното, знаеше, че е отчаяна и повече не искаше да влиза ролята на палач.
— Вярвам, че си адски секси! — Прокара палец по долната й устна и усети колко е влажна. — Вземаш ли противозачатъчни или аз да се погрижа?
В очите й блесна яростно пламъче.
— Вземам хапчета, но…
— Това е добре. Наведе глава й покри устните й със своите. Те потрепнаха. Господи, колко бе мила! Сигурно бе хапнал някоя слива от кесията на плота, защото усети аромата на плода в дъха й.
Устните й се разтвориха леко, но движението й бе толкова колебливо, сякаш още не можеше да се реши. Той намери в неохотния й, несигурен отговор нещо безкрайно вълнуващо. В същото време знаеше, че няма да й даде повече време за размисъл и я привлече към себе си.
Отвън, извън малкия свят на фургона, зачукаха първите капки дъжд, потропваха лекичко по металната черупка. Звукът бе успокояващ, хипнотичен. Ромоленето на дъжда сякаш ги изолираше, отделяше ги от всички останали във Вселената и им даваше уединение.
Дейзи въздъхна, почувствала целувката на Алекс — нежна, търпелива. Иконката се докосна до нея, а когато върхът на езика му близна чувствителната вътрешна страна на долната й устна, се почувства така, сякаш в кръвта й се вля горещ мед. В този миг всичките й принципи се изпариха, всички намерения да му противостои изчезнаха. Още от началото бе желала това, а сега вече не можеше да противостои на силата, която я привличаше към него.
Разтвори устни и го пусна.
Той проникна бавно и целувката се получи дълбока и цялостна. Отвърна му с пламенност и той я остави да води играта, както пожелае.
Използва езика си, устните си, за да целуне тази непреклонна уста, втурна се в нея. Обгърна с ръце раменете му и, надигнала се на пръсти, гризна долната част на ухото му. Остави малко белегче от зъби върху челюстта му, преди да се завърне и отново да се гмурне в устните му.
Възбудата й нарастваше, подсилвана от накъсаното му дишане, от допира на ръцете му, които я притискаха толкова силно — едната на кръста, другата на гърба й. Как можеше изобщо да се страхува от него? В паметта й се появи отново картината на скритите под леглото камшици, но тя я прогони. Той нямаше да я нарани. Не би могъл.
Облиза една капка пот, която се стичаше от врата към гърдите му, продължи надолу, мушна език в космите, които покриваха гръдните мускули, за да стигне до кожата. Дишането му вече бе по-ускорено и когато заговори, гласът му бе станал дрезгав.
— Щом така целуваш, ангелско лице, нямам търпение да видя как… — Той изстена, когато тя намери зърното на гръдта му.
Беше обвила ръце около врата му и един от пръстите й се закачи о златната верижка на иконката. Тази игра на страстни целувки и ласки бе толкова възхитителна, че не можеше да й се насити. Тялото му бе на нейно разположение и тя искаше да изучи всеки сантиметър от него.
— Искам да свалиш кърпата — прошепна тя. Пръстите му потънаха в косите й.
Посегна към възела, но усети ръката му върху своята.
— Не бързай толкоз, скъпа. Първо ти трябва да ми покажеш нещо.
— Какво искаш да видиш?
— Предоставям избора на теб.
— С този костюм ми се струва, че показвам почти всичко, което имам.
— А може пък да искам да погледна по-отблизо.
Тя знаеше, че сексът може да е вълнуващо изживяване, но не бе очаквала този чувствен, възбуждащ тон на гласа му. Мина й през ума, че може би трябваше да си признае, че е девствена, но тогава сигурно щеше да я помисли за сбъркана. А той не би разбрал, ако не му кажеше. Обратно на писанията в любовните романи, нежните девойчета не запазват девствеността си след двайсет и шест години физическа активност и лекарски прегледи.
Тя отметна назад глава, гледаше как погледът му се стремеше отчаяно да я обхване цялата, а тя стоеше пред него в костюма си на шоу-гърла и намираше идеята да играе ролята на фаталната жена за безкрайно вълнуваща. Беше чела доста книги, би могла и да се справи. Какво палаво нещо би могла да стори?
Обърна се гърбом към него, опитвайки се да спечели време да помисли, и забеляза, че отпуснатите сини пердета на прозорчето не бяха дръпнати докрай. Съмняваше се, че някой ще мине покрай тях в дъжда, но за всеки случай отиде бързешком до него. Подпря се на гетинаксовия плот и се наведе да ги дръпне.
Чу приглушен шум зад себе си — почти като стенание.
— Добър избор, скъпа.
Нямаше представа за какво става дума, докато не го усети, когато бе дошъл зад гърба й, как се отрива о изпъкналото й задниче. Масажира го през мрежестата тъкан. Зърната на гърдите й се втвърдиха, а кожата й пламна от непознатото усещане. В същото време нарасна и нервността й. Независимо от това, което искаше да повярва, тя нямаше опит и с обичайното любене, да не говорим за нещо по-екзотично.
Единият от пръстите му се мушна под парчето плат, обсипано с пайети и последва извивката на дупето й. Тя прехапа устни, за да сдържи вика на удоволствие.
Не можеше да издържи повече, затова се изви, обърна се в ръцете му.
— Искам… искам да целувам пак.
Той изстена.
— Точно сега едва ли бих могъл да издържа още на целувките. — Той пооправи възела на кърпата и тя забеляза, че вече не се спускаше право надолу. Даже въобще не се спускаше.
Тя го гледаше с пресъхнали устни.
— И все пак… искам още.
