Тя ахна, когато той взе шоковия прът.
— Не! Не го удряй! Вината бе моя. Аз… Пренебрегвайки болката, тя се изправи с мъка на крака и скочи да застане между Нико и Тейтър, но закъсня.
Ужасена видя как Нико убоде слончето в нежното място зад ухото. Тейтър нададе рев и отстъпи. Нико го последва, вдигнал пръта за втори удар.
— Достатъчно, Нико.
Тя не чу тихите думи на Алекс, защото вече се бе хвърлила върху гърба на Нико.
— Не го удряй пак!
И с вик на негодувание тя се спусна към пръта.
Слисаният Нико се олюля, сетне възстанови равновесието си и се обърна. След като пусна рамото му, тя усети, че ще падне — за втори път този ден, — но почувства как Алекс я подхваща под мишниците.
— Хайде по-кротко.
Дотича Шеба.
— За Бога, Алекс, тук има вестникари!
След като я пусна, Дейзи се стегна в очакване да я навикат. Но вместо това, Алекс се обърна към Нико.
— Мисля, че Тейтър разбра още от първия път.
Нико се наежи.
— Знаеш не по-зле от мен, че няма нищо по-опасно от слон, който се е обърнал срещу гледача си.
Дейзи не можа да се сдържи.
— Но той е още бебе! И вината бе моя. Не бях се парфюмирала и той се разстрои.
— Млъкни, Дейзи — процеди тихо Алекс.
— Това бебе тежи един тон — Нико сви устни. — Няма да позволя на никой, който работи с мен, да се отдава на сантименти. Никога не поставяме под угроза безопасността. Тук залогът е животът на хората и животните трябва да са наясно кой командва парада.
Отчаянието на Дейзи взе връх.
— Но животът на животните също си има своя цена! Тейтър не е искал да попадне в този ужасен цирк. Не е искал да го разкарват из цялата страна във вонящия фургон, да бъде оковаван и връзван, да го карат да марширува пред тълпи невежи хора. Господ не е създал слоновете да се изправят на глава и да правят разни номера. Те са създадени да бродят свободни.
Шеба скръсти ръце на гърдите си и саркастично вдигна вежди.
— Следващото, което ще направи тя, Алекс, ще е да хвърля червена боя по кожените палта. Или ще вземеш жена си под контрол, или ще я разкараш от цирка ми.
Без по лицето му да потрепне и мускулче, той срещна погледа на Шеба.
— Дейзи се грижи за слоновете. Доколкото видях, тя си вършеше работата.
Сърцето й трепна. Нима току-що я бе защитил? Удоволствието й се стопи в мига, в който той се обърна към нея, кимна към фургона на слоновете.
— Вече е късно, а не виждам да си го измила. Хващай се на работа.
Тя се обърна и след като мислено си пожела и тримата да потънат във владенията на Хадес, се зае с работата си. Разбираше, че щом животните трябва да пътуват с цирка, то те трябва да бъдат държани под контрол, но я безпокоеше самата идея, че ги насилват да се държат по начин, който противоречи на природата им. Може би това се дължеше и на факта, че се чувстваше така, сякаш има нещо общо с тях. Досущ като цирковите животни, и тя бе пленничка против волята си, досущ като при тях нейният стопанин бе всевластен.
Шеба почти бе стигнала до Червения фургон, когато Брейди Пепър я настигна. Макар и да я дразнеше, Шеба не можеше да отрече, че бе хубав с маслинената си кожа и мъжествените черти на лицето си. Знаеше, че бе четирийсет и две годишен, но къдравата му коса бе съвсем леко прошарена, а силното му тяло на акробат нямаше и грам тлъстинка.
— С Нико ли спиш? — попита той с обичайната си враждебност, която винаги успяваше да я вбеси.
— Не е твоя работа.
— Бас ловя, че е така. Той е от онзи тип, който най-много ти харесва. С добър външен вид и глуповат.
— Върви по дяволите.
Раздразнението й се подсили от факта, че тя наистина бе спала с Нико няколко пъти в началото на сезона. Бързо обаче бе изгубила интерес и не изпитваше никаква склонност да повтаря изживяването. Нямаше намерение да даде на когото и да е възможността да я заподозре, че за нея сексът вече губеше привлекателността си.
— С мъж като Нико ще трябва да се радваш на всяко попадение. Докато с човек, като мен…
— Човек като теб никога не би ме задоволил. — Усмихна му се престорено и прокара показалец по делтоидния мускул, изпъкнал под блузата му. — Шоу-гърлите казват, че вече не си можел да го вдигаш. Вярно ли е?
За нейно раздразнение той не отвърна на язвителните й думи, а само се изсмя.
— Имаш език на усойница, Шеба Куест. Някой ден това ще те вкара в беля.
— Обичам неприятностите.
— Знам. Особено от мъжки пол.
Тя се запъти отново към Червения фургон, но вместо да възприеме намека й, той я последва. Широката му крачка, стойката му, всичко у него говореше, че се смята за дар Божи за жените. Освен това се отнасяше с презрение към тях, което пък означаваше тя непрекъснато да му напомня кой бе шефът. И все пак, колкото и да я дразнеше, той бе от онзи тип изпълнители, които харесваше най-много: горд, работлив и честен. Под сърдитата му външност се криеше благородна душа, която, за разлика от Алекс Марков, не криеше никакви потайни дълбини.
Погледът му пробяга по нея, както винаги. Брейди никога не криеше факта, че разбира от жени, и въпреки че си губеше времето с младите шоу-гърли, той я гледаше по начин, който я караше да мисли, че все още бе номер едно за него. Не че му бе дала да го разбере. Сексуалното му перчене не можеше да скрие факта, че Брейди бе син на месар от Бруклин и във вените му не течеше и капка наследствена циркова кръв.
— С Хедър прекарвате напоследък доста време заедно — рече той.
— Днес й сплетох косата, ако това имаш предвид.
Той я хвана за ръката и я накара да спре.
— Не това имам предвид и ти го знаеш. Имам предвид допълнителните й тренировки под твое ръководство.
— Е, и какво?
— Не искам да й вдъхваш излишни надежди. Знаеш, че не притежава качествата на една прилична изпълнителка.
— Кой го казва? Ти не си й дал истинска възможност.
— Да не ме будалкаш? Работя с нея откак е дошла тук и все още е наникъде.
— Нима е чудно?
— Какво искаше да кажеш с това?
— Исках да кажа, че може и да си много добър изпълнител, но си калпав треньор.
— Как ли не! Аз съм страхотен учител. — Той мушна показалец в гърдите си. — Научил съм синовете си на всичко, което знаят.
— Мат и Роб са твърдоглавци като теб. Едно е да обучиш две буйни момчета, но съвсем друго е да работиш с чувствително младо момиче. Как може да научи нещо, след като непрекъснато й навикваш?
— Какво, по дяволите, знаеш ти за чувствителните млади момичета? Доколкото ми е известно, още с раждането си си засукала арсеник от майка си.
— Много смешно.
— Само се опитай да ми кажеш, че твоят старец те е глезил, когато те е учил да правиш тройното салто.
— Нямаше нужда да ме глези. Знаех, че ме обича.
