— Разбира се, че не го очаквам. На двайсет и шест години съм.
Той прокара пръсти през косата си и закрачи в тясното пространство, заговори — все едно не я бе чул.
— Беше толкова стегната. Помислих си, че отдавна не си го правила, но никога не съм смятал, че… как е възможно толкова години да не си се чукала?
Тя се изправи като ужилена на възглавницата.
— Не е необходимо да използваш такъв език, настоявам веднага да се извиниш!
Той я гледаше така, сякаш бе мръднала. Тя отвърна на погледа му. Ако си мислеше, че ще му отстъпи, този път се лъжеше. Беше се наслушала на мръсни приказки през всичките тези двайсет и шест години с Лейни, стигаше й за цял живот и нямаше никакво намерение да бъде повече обект на подобен език.
— Чакам.
— Отговори на въпроса ми.
— След като се извиниш.
— Извинявай! — изкрещя той, изгубил прословутото си самообладание. — А сега веднага ми кажи истината, инак ще те удуша с този чорапогащник, ще изхвърля тялото ти в канавката и ще танцувам върху него.
Не бе кой знае какво извинение, но тя прецени, че това бе всичко, което щеше да получи.
— Не съм девствена — рече внимателно. В един миг той изглежда изпита облекчение, но сетне я погледна, изпълнен с подозрение.
— Сега не си, но какво ще кажеш за мига, в който влезе в този фургон?
— Може и да съм била — измърмори тя.
— Може да си била или беше?
— Добре де, бях.
— Не мога да повярвам! Никоя с твоята външност не може да стигне двайсет и шест годишна възраст, бе да…
Тя му хвърли яростен поглед-предупреждение.
— … без да го направи, за Бога! Защо?
Тя замачка крайчето на чаршафа.
— През целия ми живот вратата на спалнята на майка ми непрекъснато зееше.
— И това какво общо има с теб?
— Тая досадна безразборност не е приятна за едно растящо дете и затова се разбунтувах.
— Разбунтувала си се?
— Реших да бъда точно обратното на майка си.
Той седна на края на леглото.
— Дейзи, ако човек има от време на време по някой любовник, това не означава безразборност. Ти си страстна жена. Заслужаваш да имаш свой сексуален живот.
— Не бях омъжена.
— Е, и какво?
— Алекс, аз не вярвам в секса извън брака.
Той я гледаше тъпо.
— Не вярвам в секса извън брака — повтори тя. Не и за жените. Но и за мъжете също.
— Шегуваш се.
— Не съдя другите, но така мисля. Ако искаш да ми се присмиваш, карай.
— Как е възможно в наши дни човек на такава възраст да мисли подобни неща?
— Аз съм извънбрачно дете, Алекс, а подобно нещо може да промени начина на мислене на човек. Може би ще си помислиш, че се правя на целомъдрена, но така е, не мога да се променя.
— След онова, което се случи тази нощ, едва ли бих могъл да те нарека целомъдрена. — За пръв път се усмихна. — Откъде научи всичките тези номера?
— Номера ли?
— Ами, за начало — например привързването към стената.
— О, това ли — усети, че се изчервява. — Прочела съм някоя и друга мръсна книга.
— Браво на теб.
Тя се намръщи, изведнъж изпита неувереност.
— Не ти ли хареса? Мога да приема конструктивна критика. Искам да се науча и затова можеш да ми кажеш истината.
— Хареса ми много.
— Но може би не съвсем изобретателно за теб. — Помисли си за камшиците. — Да си кажа правичката, не мисля, че мога да бъда още по-ексцентрична. А и може би още отсега трябва да знаеш, че не се интересувам от физическата болка.
В първия момент той изглеждаше объркан, но сетне се усмихна.
— Ама ти наистина доста се безпокоиш за онези камшици, а?
— Трудно е човек да не си мисли за тях, след като се търкалят навсякъде.
— Май ще ми е доста трудно да повярвам, че човек с такъв интерес към екзотичния секс има същевременно толкова ограничени възгледи относно морала и секса.
— Не съм казала, че се интересувам особено; просто исках да бъда сигурна, че двамата се разбираме. А що се отнася до ограничените ми възгледи — преди майка ми да почине, тя имаше любовници, по-млади и от мен. И това наистина ме отвращаваше.
Той се надигна от леглото.
— Защо не ми каза, че си девствена още в началото?
— Това щеше ли да промени нещо?
— Не знам. Може би. Определено не бих бил толкова груб.
Очите й се разшириха.
— Груб ли беше?
Острите черти около устните му се смекчиха. Седна до нея и прокара палец по устните й.
— И какво ще те правя сега?
— Имам предложение, но може и да не ти хареса.
— Казвай.
— Не бихме ли могли — не знам колко време ще ти е необходимо да се възстановиш, — но когато си…
— Да не се опитваш да ми кажеш, че би искала го направим отново?
— Да, моля.
Той се усмихна, но в същото време изглеждаше обезпокоен.
— Добре, мила, предполагам, че човек, който е чакал толкова дълго, заслужава да си навакса.
Устните й се отвориха, жадни за целувката му, той само се дръпна и я притесни, като й рече, че няма да направи нищо, докато не се убеди, че е добре. Пренебрегвайки протестите й, той свали остатъците от чорапогащника и направи тъкмо това. Когато най-сетне въздъхна, доволен, че не я бе наранил, започна отново да я люби. Дъждът потропваше по первазите на прозорците, а когато свършиха, тя заспа с първия наистина отморителен сън, който бе имала от месеци.
Едва потеглиха на следващата сутрин и той започна да я кастри буквално на тресчици. И всичко това, за щото я бе разсеял, преди да успее да му обясни една дребна подробност.
— Аз предположих. Предположих! Господи, какъв глупак съм. Наистина заслужавам да бъда женен за теб. И защо да приема, че ще постъпиш правилно, след като досега не си направила нищо като хората?
След нежната магия на предишната нощ, нападките му бяха двойно по-болезнени. Когато се запознаха гневът му бе студен и мълчалив, но сега сякаш бе избил някакъв предпазен клапан.
— Не можа ли да довършиш с обясненията? — продължи да беснее той. — Не, разбира се, че не. Щеше е прекалено логично.
Тя премигна, възненавидя себе си, че не бе онзи тип личност, която веднага да му закрещи в отговор.
