— Когато каза, че вземаш противозачатъчни, трябваше да довършиш, Дейзи. Трябваше да ми кажеш, че си започнала отскоро, че още не си ги пила един месец, че все още има възможност, да те забременя, по дяволите! Не можа ли да довършиш онова, което започна да ми казваш, Дейзи?
Тя заби нокти в дланите си, за да не се разплаче. И в същото време изруга наум, че му позволяваше да се нахвърля така върху нея.
— Отговори ми веднага!
Буцата, заседнала в гърлото й, бе станала толкова голяма, че думите й излязоха задавени:
— Аз… аз бях надмогната от страстта.
Част от напрежението сякаш напусна тялото му. Отпусна малко педала на газта, погледна я и се намръщи.
— Плачеш ли?
Тя вдигна брадичка и поклати глава, макар една сълза да се търкулна по бузата й. Не можеше да понесе мисълта да заплаче отново пред него. Винаги се бе ненавиждала за лекотата, с която се разплаква.
Той намали малко темпото и тонът му стана по-благ.
— Извинявай, Дейзи.
Погледна в страничното огледало и започна да отбива от пътя.
— Да не си посмял да спираш!
Гумите изсвистяха по чакъла и той спря, пренебрегвайки както винаги желанията й. Посегна към нея, но тя се отдръпна.
— Не съм ти мамино детенце! — сопна му се тя и ядно изтри сълзите си с юмруци.
— Не съм казвал, че си.
— Но си го мислиш! Просто лесно се разплаквам. Но това не означава нищо и не се опитвам да те манипулирам със сълзи. Искам да се извиниш не защото плача и това те кара да се чувстваш гузен, а защото се държа като глупак.
— Определено се държах като глупак.
— Защото не мога да сдържа сълзите си. Винаги съм била прекалено емоционална. При вида на новородени бебета, сантиментални сапунени опери, някоя добра кънтри песен. Виждам или чувам нещо и в следващия миг вече…
— Дейзи, опитвам се да се извиня. Можеш да си продължиш да плачеш, но само не говори, става ли?
Тя подсмръкна и бръкна в чантичката си за салфетка.
— Окей.
— Нямах право да ти крещя така. Бях бесен на себе си, а си го изкарах на теб. Аз те прекъснах снощи и ти не можа да обясниш. Вината е моя. Никога не съм бил толкова безотговорен и не мога да си го обясня. Предполагам, че просто… — поколеба се той.
Тя избърса носа си.
— Че просто те е заслепила страстта?
Той се усмихна.
— Мисля, че това е достатъчно добра причина. Но, Дейзи, ако си забременяла само поради моята глупост…
Ужасът, който долови в тона му, бе на път да я разплаче отново. Но вместо това тя издуха силно носа си.
— Сигурна съм, че не съм забременяла. Периодът не е подходящ. Мензисът ми трябва да дойде след два дни.
Видя облекчението, изписано върху лицето му, и от него я заболя още повече. Не че искаше да забременее, напротив! Но не й харесваше как самият намек за това го отвращаваше.
Той прокара пръсти през косата си.
— Малко подлудявам, когато стане дума за това, но не мога да се сдържа. Не искам да имам деца, Дейзи.
— Няма нужда да се безпокоиш. Амелия ме прати при лекаря си преди няколко седмици.
— Това е добре. Не мога да ти обясня колко много държа на това. Като казвам, че не искам да имам деца, имам предвид изобщо, никога. Ще бъда ужасен баща, а никое дете не заслужава това. Обещай ми, че няма да забравяш тези хапчета.
— Няма. И, честно казано, Алекс, взе да ми омръзва да се отнасяш с мен като с неграмотна.
Той погледна страничното огледало и вкара пикапа в магистралата.
— Ще използвам презерватив до следващия месец, когато вече няма да има опасност.
Не й хареса начинът, по който той прие като даденост, че тя ще продължи да спи с него.
— Не съм много сигурна, че ще потрябва.
Той я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Държиш се така, сякаш онова, което се случи снощи, ще се случи отново.
— Можеш да бъдеш сигурна. То наистина ще се случи отново.
Самодоволството му я засегна.
— На твое място не бих била толкова самоуверена.
— Не се преструвай, че не ти хареса. И аз бях там, да не си забравила?
— Не се преструвам за нищо. Беше чудесно. Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Просто ти казвам, че в отношението ти към любенето има още много какво да се желае.
— Какво му е на отношението ми?
— Непочтително е. Да вземем за пример речника ти. Думите, които използваш. Те определено са непочтителни.
— Не мисля, че е така.
— Любенето би трябвало да е свещенодействие.
— То е мръсно, потно и приятно.
— И това също, предполагам. Но и свещено.
— Свещено ли? — Погледна я с невяра. — Как може човек, израсъл сред компания на обществени паразити и дрогирани рок-звезди, да бъде толкова целомъдрен?
— Знаех си аз! Знаех си, че ме мислиш за целомъдрена, но снощи не бе достатъчно искрен, за да го признаеш.
— Сега го разбирам. Ти определено искаш да ме подлудиш. Независимо какво казвам, ти веднага ми се ядосваш, не е ли така? — Изгледа я косо и това още повече я подразни.
— Престани да се правиш на толкова мил. Прекалено си лош, за да си мил.
Той отметна глава и за нейна изненада, изглежда наистина го заболя.
— Наистина ли мислиш, че съм лош?
— Не винаги — призна тя. — Но повечето време. Определено си лош през повечето време.
— Когото и да попиташ в този цирк, ще ти каже, че съм най-справедливият мениджър, с когото са работили.
— Наистина си справедлив. — Направи малка пауза. — С всички други, освен с мен.
— И с теб съм справедлив. — Алекс се поколеба. — Може би не бях справедлив онази вечер, когато бе изненадата с тортата, но бях изненадан и… не, това не е извинение, нали? Извинявай, Дейзи, не биваше да те поставям в такова неловко положение.
Тя го погледна изпитателно и кимна леко.
— Приемам извинението ти.
— Но снощи не бях лош.
— Не бих искала да говорим за снощи. И искам да ми обещаеш, че няма да се опитваш да ме прелъстиш отново тази вечер. Необходимо ми е първо добре да помисля и смятам да го направя на дивана.
— Не виждам какво има да се мисли. Ти не вярваш: в секса извън брака. Омъжена си. Какъв е проблемът?
— Омъжена при известни условия — напомни му благо тя. — Има известна разлика.
Той измърмори под носа си особено гадна ругатня! Но преди да успее да го укори за нея, той рязко зави
