Да целунеш ангел

надясно и спря пред крайпътния ресторант.

Този път сервитьорката им бе намусена и далеч надхвърлила средна възраст, затова Дейзи се почувства спокойна да го остави и да отиде в тоалетната. Но би трябвало да е по-предвидлива, защото като излезе, тя видя, че се бе разговорил с една крещяща блондинка от съседното сепаре. Знаеше, че я бе видял, дори и когато блондинката си взе чашата с кафе и се премести при него. Дори й се струваше, че знае защо го прави. Искаше да й внуши да не отдава голямо значение в емоционален план на случилото се помежду им.

Стисна зъби. Независимо дали Алекс Марков искаше да го приеме или не, той бе женен мъж и всичкото флиртуване на света не можеше да промени този факт.

Отиде до телефонния автомат на стената, недалеч от сепарето, където блондинката се възхищаваше на мускулите му. Веднага след като се овладя, тя вдигна слушалката и я държа до ухото си, докато преброи до двайсет и пет. Сетне се обърна и извика към съпруга си:

— Алекс, скъпи! Познай какво?

Той вдигна глава и я погледна с опасение.

— Добри новини! — изчурулика тя. Докторът казва, че този път близначетата ще са трички!

Чак когато пристигнаха на новата площадка Алекс най-сетне й проговори. Като слезе от пикапа и започна да откача фургона, й каза, че повече няма да работи с животните. Вместо това ще се заеме с по- лека работа — ще поддържа и кърпи костюмите и, разбира се, ще излиза всяка вечер в представленията.

Тя се намръщи.

— Мислех си, че ще се зарадваш, че няма да работиш толкова много — рече той. — Какво има сега пък?

— Защо чака до тази сутрин, за да ми облекчиш задълженията?

— Без особена причина.

— Сигурен ли си?

— Престани да го увърташ, ами кажи какво си си наумила.

— Чувствам се малко нещо като проститутка, на която току-що са й платили за услугата.

— Това е смешно. Бях решил преди да сме спали заедно. Освен това кой казва, че трябва да ти се плаща. Мисля, че и аз се справих доста добре.

Тя игнорира заяждането.

— Казах, че ще поема менажерията и говорех напълно сериозно.

— Аз пък ти казвам, че няма нужда да го правиш.

— А аз пък ти казвам, че искам да го правя.

От опита си със слоновете знаеше, че работата ще е трудна, но не би могла да е по-лоша от онова, което вече бе преживяла. А тя наистина бе оцеляла. Беше ринала тор, докато ръцете й не се покриха с пришки, буташе тежката количка, събаряха я заядливи слончета. Гледала бе страха право в очите и все още бе на крака — посмачкана, може би, изранена — със сигурност, но все още изправена.

Погледът му съдържаше смесица на недоверие и нещо, което доста приличаше на възхита, макар тя да знаеше, че не би могло да бъде точно това.

— Ще издържиш ли? Няма ли да избягаш?

— Не мога да дам дългосрочна прогноза. Засега мога да говоря само ден за ден. — Тя прехапа долната си устна и се намръщи. — Знам само, че трябва да го направя.

— Дейзи, това е твърде много работа.

— Знам — усмихна се тя. — Точно за това трябва да я върша.

Гледа я дълго и сетне, за нейна изненада, се наведе и я целуна. Точно там, по средата на задния двор, където работниците щъкаха насам-натам, където Брейди и синовете му тренираха акробатичните си номера, а Хедър жонглираше, той я целуна дълго и страстно.

Когато най-сетне се разделиха, тя се почувства топла и бездиханна. Той вдигна глава и се огледа. Очакваше да бъде притеснен от тази публична изява, но не бе. Може би се опитваше да компенсира за инцидента с тортата или мотивите му бяха по-сложни, но каквато и да бе причината, той даде на всички в цирка да разберат, че тя означаваше нещо за него.

Нямаше много време да мисли за случилото се, защото трябваше да се заеме с менажерията. Появи се един млад работник на име Трей Скинър и й каза, че Алекс го пратил за неин помощник в по-тежката работа. Тя го накара да премести клетката на Синджун на сянка и да й пренесе малко сено, след което го освободи.

За нейна радост Лолипоп не опита да я наплюе отново, но тя все още заобикаляше ламата отдалеч. Освен Лолипоп, Синджун и Честър, в менажерията още се намираха леопард на име Фред, лешояд с подрязани криле и една горила. Имаше и боа, но за радост на Дейзи змията бе любимка на Джил и тя я държеше във фургона си, когато менажерията бе затворена.

Следвайки непълните указания на Дигър, Дейзи нахрани животните, след което се зае да изчисти клетките им, започвайки от Синджун. Тигърът се отнесе към нея с високомерно снизхождение, докато тя го обля с поредния му душ — държеше се така, сякаш великодушно й бе разрешил да го обслужва.

— Не те обичам — изропта тя, докато насочваше водната струя към него.

Лъжкиня.

Тя едва не изпусна маркуча.

— Престани — изсъска. — Престани да ми внушаваш разни думи.

Той се прозя и се потопи под душа, правейки я да изглежда пълна глупачка.

След като свърши с душа на Синджун, тя отиде в дъното на палатката и се вторачи в горилата на име Глена, чиято клетка бе в ъгъла. Тъмните й шоколадови очи, тъжни и примирени, я гледаха през решетките на очуканата клетка, която изглеждаше твърде тясна за нея. Нещо в тихото покорство на животното очарова Дейзи и тя се улови, че приближава клетката.

Глена си седеше и я гледаше — поредното човешко същество от безкрайната върволица хора, които минаваха покрай клетката й всеки ден. Дейзи спря и зачака, чувстваше се така, сякаш някак си искаше позволението на Глена да приближи още, сякаш поне в това горилата трябваше да има правото на избор.

Глена дойде в предната част на клетката и я огледа. Бавно вдигна ръка и протегна длан през решетката. Дейзи се взря в нея и разбра, че горилата посягаше към нея.

Глена чакаше търпеливо с протегна ръка, а сърцето на Дейзи се разтупка. Досега не бе намирала куража да погали коте, а какво остава за диво животно; искаше й се да се обърне, но горилата толкова приличаше на човек, че да пренебрегне жеста й, щеше да е непростимо нарушение на добрите обноски, и затова Дейзи пристъпи колебливо напред.

Ръката на Глена бе с дланта нагоре. Дейзи протегна ръка и с връхчето на показалеца си боязливо докосна пръста на Глена. Беше мек и гладък. Сдобила се с повечко кураж, тя погали целия й пръст. Глена затвори очи и тихичко въздъхна.

Дейзи постоя при нея известно време, галеше ръката й и имаше чувството, че животът й някак си бе придобил нов смисъл и цел.

С изтичането на сутринта въпросите й относно правилните грижи за животните се бяха умножили. На няколко пъти изтичва до Дигър за съвет за храненето и всекидневната практика и всеки път, когато приближеше, Тейтър я посрещаше с тръбния зов на хулиган-дребосък.

Дигър отговаряше на въпросите й с нежелание, тя съзнаваше, че бе още ядосан на онова, което се бе случило между тях предишния ден. Когато се обърна да си върви след втората серия от въпроси, той се изплю и едва не улучи гуменката й.

— Нямам време за повече въпроси, мис. Не бих искал някой да си помисли, че съм мързелив.

— Дигър, не съм казвала, че си мързелив. Просто се безпокоях за състоянието на менажерията.

Тайничко в себе си тя се съмняваше доколко Дигър наистина бе наясно за правилните грижи за животните в менажерията. Той обичаше слоновете, но не го беше много грижа за останалите. И определено не знаеше, че тигрите обичат водата. Реши сама да проучи нещата в свободното си време.

Погледът на сълзящите му очи бе пълен с презрение.