Да целунеш ангел

— Какво има, скъпа?

Не отговори веднага. Вместо това закрачи безцелно из фургона, докосна дивана, дръжката на шкафа. Забеляза оранжево петно на скулата й — бе се опитала да скрие пъпчица, и го обля вълна на нежност. Някой ден, при това съвсем скоро, тя щеше да се превърне в истинска красавица.

— Проблеми ли имаш?

Тя рязко вдигна глава.

— Не и аз.

— Това е добре.

Тя преглътна с мъка.

— Мислех си, че ще искаш да узнаеш…

Наведе глава и загриза кожичките около изгризан нокът.

— Какво да узная?

— Видях какво направи с теб Дейзи днес — рече бързо тя; — и искам да ти кажа, че знам, че не можеше да сториш нищо и така нататък.

— И какво е направила Дейзи с мен?

— Ами начина, по който… нали разбираш?

— Боя се, че не.

— Знаеш. — Заби поглед в килима. — Целуна те пред всички, всички да те видят и така нататък. Постави те в неудобно положение.

Доколкото той си спомняше, той бе инициаторът за целувката. Не му се нравеше всички от цирка да я гледат в корема и да броят месеците на пръсти. Освен това не му харесваше как хората я подиграват зад гърба й, особено след като бе наясно, че вината за това бе отчасти негова.

— Не разбирам какво общо има това с теб, Хедър.

Тя сложи ръце на хълбоците си и изля всичко на един дъх.

— Всички знаят какво изпитваш към нея и така нататък. Че не я харесваш. А когато татко ми каза, че не била бременна, не можах да разбера защо си се оженил за нея. Сетне си спомних, че понякога мъжете подлудяват донякъде, когато едно момиче е хубаво и може би искат — нали разбираш, — да имат отношения с него, а пък тя казва, че може, но само след брак. И така разбрах защо си се оженил за нея. Но онова, което искам да ти кажа — имам предвид ако искаш да я накараш да си тръгне и така нататък… — За пръв път, откакто бе наченала тирадата си, тя го погледна право в очите и той видя отчаянието в тях. Лицето й се изкриви и тя остави думите отново да се излеят.

— Знам, че ме смяташ за хлапе, но не съм. На шестнайсет години съм. Може и да не съм толкова хубава, колкото Дейзи, но въпреки това съм жена и бих могла — мога да ти позволя да правиш секс с мен и тъй нататък, за да не се налага да го правиш с нея.

Алекс се почувства тъй, сякаш го бяха хлопнали с кол по главата, не можеше да измисли какво да каже. Бузите й бяха почервенели до алено, може би досущ като неговите — и тя отново бе забила поглед в земята.

Той бавно се изправи. Беше се изправял срещу гадни пияници и размахали ножове шофьори, но никога не му се бе случвало нещо подобно. Тя бе сбъркала дружелюбното му отношение с нещо по-различно и той трябваше да оправи нещата веднага.

— Хедър… — Прокашля се и заобиколи писалището. Когато спря, на входа зад Хедър се появи Дейзи, но девойчето бе толкова унесено, че изобщо не я усети. Дейзи сигурно усети, че ставаше нещо важно, защото моментално застина безмълвна на място.

— Хедър, когато едно младо момиче се увлече…

— Това не е увлечение — Хедър вдигна глава и очите й бяха влажни, а погледът — умоляващ. — Влюбих се в теб от пръв поглед, мислех си, че може би ме харесваш, но тъй като съм твърде млада и тъй нататък, може би се страхуваш да ми го кажеш. Затова реших да ти го кажа аз. Искаше му се Дейзи да го отърве, но тя стоеше безмълвна и попиваше всичко. За доброто на Хедър той трябваше да я накара да осъзнае реалността на положението.

— Ти не ме обичаш, Хедър.

— Не, обичам те!

— Само си го мислиш. Но си твърде млада и то е просто едно глупаво увлечение. Ще го преодолееш. Повярвай ми — след два месеца и двамата ще се смеем над всичко това.

Хедър изглеждаше така, сякаш току-що я бе зашлевил, и той разбра, че бе сбъркал. Тя пое дълбоко дъх и очите й се изпълниха със сълзи. Ужасен, той се опита да измисли как да поправи стореното.

— Харесвам те, Хедър, наистина. Но ти си само на шестнайсет. Аз съм възрастен мъж, а ти си само дете.

По изражението на лицето й разбра, че още повече влошаваше положението. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен и затова отправи към Дейзи поглед, изпълнен с настоятелна молба.

За негово разочарование, тя само извъртя очи, сякаш искаше да му каже, че е най-големият глупак на света. Сетне гордо закрачи напред към Хедър, сякаш със заредени пищови.

— Знаех си аз, че ще те намеря тук, невъзпитано момиченце! Мислиш си, че понеже си толкова млада и тъй красива, ще можеш да ми отнемеш мъжа, но ще се наложи да се биеш с мен за него!

Хедър зяпна и машинално отстъпи крачка назад. Алекс гледаше Дейзи и не можеше да повярва. След всичките тъпи, идиотски неща, които бе натворила, това определено заслужаваше първа награда. Дори и един малоумник можеше да види, че играеше театрален етюд.

— Не ме интересува колко си млада или красива! — възкликна тя. — Няма да ти позволя да ми съсипеш брака! — И с драматичен жест й посочи вратата. — А сега ти предлагам да се махаш веднага, преди да съм направила нещо, за което ще съжалявам.

Хедър затвори уста. И моментално се запъти към вратата. Побягна.

Минаха няколко секунди, преди Алекс да се тръшне на дивана.

— Провалих се, нали?

Дейзи го изгледа, в погледа й се съдържаше нещо като съжаление.

— За един умен мъж определено ти липсва известно количество разум.

12.

Алекс погледна вратата, през която Хедър току-що бе изфирясала, а след това — към жена си.

— Това бе най-долното представление, което някога съм виждал. Нима бе необходимо да казваш Ще се боря за него?

— Тя ми повярва, а това е единственото, което има значение. След казаното от теб тя имаше нужда от някой, който да се отнесе към нея като към възрастен човек.

— Не исках да я нараня, но какво можех да направя? Тя не е възрастна; тя е дете.

— Тя ти предложи сърцето си, Алекс, а ти й каза, че то не струва нищо за теб.

— Не сърцето си ми предлагаше тя. Малко преди да дойдеш ми даде да разбера, че в предложението е включено и тялото.

— Тя се чувства отчаяна. Ако беше се съгласил, щеше да е адски изплашена.

Той потрепери.

— Шестнайсетгодишните не са в списъка на любимите ми перверзии.

— А какво влиза в списъка? — Тя веднага прехапа устни. Кога най-сетне първо щеше да помисли, преди, да говори?

Той й се усмихна с влудяващата си усмивка и кожа та й настръхна.

— Ще ти е по-забавно да откриеш сама.

— Защо не ми кажеш?

— Защо просто не почакаш да видиш?

Тя го погледна въпросително.

— Това има ли нещо общо с… не, разбира се, че не.

— Нима отново се тревожиш за онези камшици?

— Не, всъщност не — излъга тя.