отколкото просто да опресни номера си — Така щеше да се сдобие с реална причина да облекчи работата и — причина, срещу която тя не можеше да възрази.
Още не можеше да повярва, че му бе отказала да направи нещата по-лесни за нея. Сутринта бе настоял но съзря нещо в изражението й, което му подсказа да отстъпи. Работата й бе станала важна за нея, осъзна той — своего рода тест за оцеляване.
Но независимо какво си мислеше тя, Алекс нямаше никакво намерение да я докара до пълно изтощение. И независимо дали тя го знаеше или не, но изпълненията на арената бяха далеч по-лесни, отколкото да риеш торта на слоновете или да чистиш клетките на животните.
Изплакна ръцете си, взе хартиена салфетка да се избърше и си спомни колко крехка изглеждаше в ръцете му предишната нощ. Любенето им бе толкова хубаво, че чак го плашеше. Не бе много сигурен какао точно бе очаквал, но никога не си бе представял, че Дейзи ще притежава толкова неподозирани черти: знойна и изкусителна, невинна и несигурна, едновременно и агресивна, и готова да даде. Беше му се приискало едновременно да я покори и да я защити, а тъкмо поради това бе адски объркан.
В другия край на площадката Дейзи излезе от Червения фургон. Алекс нямаше да е доволен, ако разбере, че провежда извънградски разговори по клетъчния му телефон, но бе особено доволна от онова, което бе научила от управителя на зоологическата градина в Сан Диего. Той й даде някои предложения и тя щеше да опита: промени в храненето на животните, допълнителни витамини, смяна и на разписанието на хранене.
Запъти се към фургона, видяла бе мъжа си там преди няколко минути. След като свърши в менажерията, отиде да помогне на Дигър; старикът й изръмжа, че не се нуждае от помощ, затова тя се възползва от няколкото часа за пътуване до библиотеката. Беше я зърнала по-рано, докато пресичаха града, и се искаше да проучи някои неща за животните. Първо обаче трябваше да накара Алекс да й даде ключовете от пикапа, Нещо, което досега й бе отказвал.
Като влезе във фургона, го видя да бърше ръцете си до мивката. Обзе някакво глуповато лекомислие. Той изглеждаше прекалено едър за тясното пространство и тя реши, че със своите тъмни, красиви и замислени черти щеше да му приляга повече да броди из тресавищата на Англия от деветнайсети век, вместо да управлява цирк от двайсети. Той се обърна и тя затаи дъх при вида на силата в кехлибарените му очи.
— Бих искала да ми услужиш с ключовете на пикапа — рече тя, след като гласът й успя да излезе. — Трябва да понапазаря.
— Да не си свършила цигарите?
— Сигурно не си забелязал. Отказах ги.
— Гордея се с теб. — Той хвърли мократа салфетка в кошчето, а тя забеляза как тениската му бе залепнала върху потните гърди. Петно от грес се спускаше по ръкава му. — Ако изчакаш около час, ще те отведа.
— По-скоро бих отишла сама. Тази сутрин забелязах една обществена пералня досами градската библиотека. Мислех си, че мога едновременно да изпера и почета малко. Това проблем ли е?
— Не съвсем. Просто си мисля, че ще е по-добре те откарам аз.
— Нима се боиш, че ще избягам с пикапа ти?
— Не. Аз… всъщност той не е мой. Принадлежи на цирка, а ти сигурно не си свикнала да караш нещо такова.
— Шофирам отлично. Няма да го съсипя.
— Не е съвсем сигурно.
Тя протегна ръка, решена да стане на нейното.
— Моля те, дай ми ключовете.
— Аз самият нямам нищо против да прескоча до библиотеката.
Тя го изгледа по възможно най-решителния си начин.
— Ключовете, моля.
Той потърка брадата си с кокалчетата на юмрука си, сякаш отново обмисляше въпроса.
— Виж какво ще ти кажа. Разкопчей блузата си и ще ти дам ключовете.
— Какво?
— Това е най-доброто ми предложение. Или го приемаш, или го отхвърляш.
След като видя как в очите му проблеснаха палави пламъчета, тя се запита как бе възможно един толкова сериозен мъж да притежава тъй игрив характер, щом станеше въпрос за секса.
— Всъщност ти очакваш от мен да…
— Аха.
Той се облегна върху мивката и кръстоса ръце на гърдите си в очакване.
През тялото й премина тръпка на страст, като съзря желанието в очите му. Не бе в никакъв случай сигурна дали бе готова за нова сексуална среща с него, но, от друга страна, какво можеше да навреди една малка, палава увертюра? Влагата между гърдите й и напомни, че бе работила цяла сутрин и не бе много чиста. Но пък и той не беше, а и в крайна сметка само си играеха, какво значение имаше?
Тя сведе очи в най-добрата имитация на царствено поведение, на което бе способна.
— Определено няма да използвам тялото си за бартерна сделка. Това е обидно.
— Съжалявам, че го приемаш така.
Той извади ключовете от джоба си и с престорена наивност ги подметна на дланта си.
Меката кожа на гърдите й я засърбя под влажната блуза, зърната й се втвърдиха.
— Какво ще кажеш, ако аз постъпя по същия начин с теб?
— Скъпа, ами страшно ще ми хареса.
Потискайки усмивката си, тя разкопча най-горното копче.
— Само едно надзъртане.
Вътрешният й глас й нашепваше, че си играе с огъня, но не му обърна внимание. Разкопча още едно копче.
— Какво още трябва да направя, за да се сдобия с контактния ключ?
— Носиш ли сутиен?
— Да.
— Ще трябва да го свалиш.
Можеше веднага да сложи край на играта, но вместо това разкопча още едно копче.
— Ти носиш отговорност за пикапа, значи е справедливо да диктуваш условията.
Беше му забавно.
Тя се забави с последните копчета. След като ги разкопча, леко подхвана пешовете на блузата си, нарочно го дразнеше, макар и да разбираше, че тази й палавост е опасна.
— Може би ще трябва да си помисля отново.
— Не ме карай да ставам груб. — Страстният му шепот не съдържаше и капчица заплаха, но въпреки това тя потрепери.
— След като поставяш въпроса по такъв начин… — Тя разтвори блузата си и разкри щампования на цветя сутиен.
— Разкопчей го.
Тя се опита, но закопчалката заяде.
— Направи каквото ти казвам и никой няма да пострада.
Тя не можа да сдържи усмивката си, когато успя да го откопчее. Бавно свали влажните дантелени чашчици от гърдите си и застана пред него, досущ като лека жена — напълно облечена, но с разкопчана блуза и с голи гърди.
— Красиво!
Прошепнатият комплимент я накара да се почувства като най-ценената жена на света.
— Стига ли, за да получа контактния ключ?
— Стига и за целия проклет пикап. — Направи две широки крачки и я грабна в обятията си. Устните му стремително намериха нейните и светът се завъртя като дяволска люлка. Смъкна блузата от раменете й, сетне хвана бедрата й и я вдигна достатъчно, високо, за да се опре о нея. Усети го — твърд и
