— А за какво изобщо те бива?
Алекс пристъпи напред.
— Не е честно! Дейзи се грижи за менажерията, макар повече да не е необходимо да го прави, и животните са в по-добра форма, отколкото от години насам.
— Браво на нея! — Погледът на Шеба й подейства като изплющяването на алексовия камшик. — Знаеш ли нещо за фамилията Марков?
— Алекс не споделя много за миналото си.
Той не споделяше много и за настоящето. Винаги когато се опитваше да го попита нещо за живота му извън цирка, той сменяше темата. Подразбра, че е бил в колеж, че иконката, която носеше, бе семейна реликва и май — само толкоз.
— Остави това, Шеба — предупреди я Алекс.
Шеба мина покрай него, без да сваля очи от Дейзи.
— Фамилията Марков е една от най-известните циркови фамилии в света. Майката на Алекс бе най- прочутата ездачка без седло на своето време. Алекс също би могъл да бъде шампион при ездачите, ако не бе израсъл толкова като юноша.
— Дейзи не се интересува от това — вметна той.
— Не, интересувам се. Разкажи ми, Шеба.
— Семейството му по майчина линия е от пет поколения циркови артисти в Русия — там са играли пред царете. Интересното в тази фамилия е, че по-голямата част от историята й се проследява по женска линия. Без значение за кого са се омъжвали, жените винаги са запазвали фамилията Марков и са я предавали на децата си. Но и мъжете от семейството са били големи изпълнители, майстори на камшика, едни от най- добрите ездачи, които някога са играли в цирка.
Алекс се бе заел да прибира хартиените рула в стара брезентова торба.
— Хайде, Дейзи, за днес стига.
Изражението на Шеба помрачня.
— Мъжете от фамилията Марков винаги са почитали традицията и много внимателно са подбирали съпругите си. Поне допреди Алекс. — Тя замълча, очите й излъчваха ледено презрение. — Ти не ставаш да седиш в сянката му, Дейзи, да не говорим за това да носиш името му.
След тези думи тя се обърна и си тръгна с такава царствена походка, че дори невзрачната обстановка сякаш изглеждаше величествена.
На Дейзи леко й призля.
— Тя е права, Алекс. Не ме бива за нищо тук.
— Глупости! — Той нави камшика, който бе преметнал през рамо. — Шеба се отнася към традициите в цирка както някои се отнасят към религията. Не й обръщай внимание.
Дейзи се бе вторачила в торбата с хартиените рула. Разсеяно взе едно от тях.
— Какво правиш?
— Опитвам се да бъда жена от семейство Марков.
— Остави го, за Бога! Казах ти да не й обръщаш внимание. Във фамилията е имало и маса негодници. Вуйчо ми Сергей бе най-гадният от тях, когото съм срещал.
— Просто се опитваш да ме успокоиш, но аз не мога да пренебрегна думите й. — Отиде до мястото, където стоеше преди, и се обърна в профил към него. — Писна ми непрекъснато да се провалям.
Вдигна рулото към устните си, но коленете й трепереха така силно, че се боеше той да не забележи. А Алекс не улучеше, щеше да я удари през лицето и може би щеше да й остави белег за цял живот.
— Престани, Дейзи…
Тя затвори очи.
— Дейзи!
Тя не го погледна.
— Просто го направи, Алекс. Колкото повече отлагаш, толкова е по-трудно за мен.
— Сигурна ли си?
Изобщо не бе сигурна, но захапа рулото и затвори очи, молеше се само да не трепне.
Шляп!
Изписка, когато изшляпването сякаш гръмна в ушите й и силната въздушна струя зашлеви лицето й. Ушите й писнаха. Тейтър отвори уста и измуча.
— Ударих ли те, Дейзи? По дяволите, знам, че те ударих!
— Не… не… няма нищо. Просто… — Тя се наведе вдигна рулото, което бе изпуснала, забеляза, че бе отсякъл малко парченце от края му. — Само съм малко нервна, това е.
— Дейзи, няма нужда да…
Тя отново захапа рулото и затвори очи.
Шляп!
Отново изпищя. Тонът на Алекс бе сух:
— Дейзи, писъците ти започват да ме изнервят.
— Ще млъкна! Само не се нервирай. — Вдигна рулото, беше доста по-късо отпреди. — Колко пъти още?
— Два.
— Два ли? — тонът й бе писклив.
— Два.
Този път едва-едва захапа малкото парче.
— Опитваш се да мамиш.
Капчица пот се търколи между гърдите й, докато наместваше рулото както трябва. Пое дълбоко въздух.
Шляп! Злокобният въздушен поток изсвистя и залепи кичур коса за бузата й. Едва не припадна, но успя да сподави вика си.
Само веднъж още. Само веднъж.
Шляп!
Тя бавно отвори очи.
— Готово, Дейзи. Свърши се. Сега единственото, което ти остава, е да се поклониш на публиката.
Беше жива и без белези. Зашеметена, тя се обърна към него и рече с дрезгав шепот:
— Успях.
Той се усмихна и преметна камшика през рамо.
— Разбира се, че успя. Гордея се с теб.
Тя нададе победоносен вик, затича се и скочи към него. Той я улови машинално. Притисна я и усети как тялото й изпука. Спусна я на земята.
Тя знаеше, че не му бе хубаво, дето му отказа да се любят след онзи следобед на пот и секс, който я бе обезпокоил тъй дълбоко. Мензисът й служи за оправдание известно време, но и той мина преди няколко дни. Беше го помолила да й даде малко време, за да подреди мислите си, и той се бе съгласил, но не му бе никак хубаво.
— Има още един номер — рече той — и свършваме за деня.
— Можем да изчакаме до утре.
— Той е по-лесен, отколкото предишния. Дай да го направим, преди да си изгубила решителността си. Застани там, където беше.
— Алекс…
— Хайде. Няма да те заболи. Обещавам.
Тя неохотно се върна на мястото си.
Той взе най-дългия от камшиците си и подхвърли леко дръжката му на ръка.
— Ако искаш, можеш да затвориш очите си.
— Не искам.
— Довери ми се, скъпа. Трябва да затвориш очи.
Тя го направи, но усети как десният й клепач потреперва.
— Вдигни ръце над глава.
