бяха привързани с виолетови и сини панделки от различни материи.
Копринен синьо-виолетов шал прикриваше дупката в абажура на лампата в ъгъла, докато няколко плетени кошници бяха поели купчините от вестници и списания. Привлекателна смесица от най-различни съдини — като се почне от вази от матово стъкло, глинени гърнета и синя кана от уеджуудски порцелан красяха очукания кухненски плот, а разноцветни сплетени ширити, забодени с кабърчета за стените, трябваше да ги държат привързани по време на преход.
Върху масата бяха поставени подходящи по цвят и по десен салфетки и сини порцеланови съдини. Бели пръстени чаени чаши и две кристални чаши за вино едната с едва забележима пукнатина в основата си бяха поставени до тъмносините стъклени салатиери. Глазираната пръстена купа в средата на масата бе пълна с диви цветя, които бе набрала в близост до площадката.
— Не можах да направя кой знае какво за килима — обясни тя, все още задъхана от усилията си до последния миг да подреди всичко, — но изчистих най-лошите петна, тъй че не е чак толкова зле. Когато посъбера пари, ще се заема и с леглото, ще му взема едно от онези красиви индиански постелки и ще купя още възглавнички. И макар че не ме бива много като шивачка, мисля, че ще мога да…
— Откъде взе парите за всичко това?
— От заплатата си.
— Харчила си собствените си пари?
— В градовете, през които минавахме, открих всякакви магазини за вехтории, за стоки втора употреба. Знаеш ли, допреди две седмици изобщо не бях влизала в Уолт-Март? Направо е чудо колко много неща може да купи човек, ако е внимателен и пестелив… — Най-сетне съзря изражението на лицето му и усмивката й се стопи. — Не ти харесва.
— Не съм казал такова нещо.
— Няма нужда да го казваш. Изписано е на лицето ти.
— Не че не го харесвам; просто не смятам, че си струва да харчиш пари за това място.
— Не мисля, че е излишно.
— Но това е фургон, за Бога! Няма да живеем тук вечно.
Но не това бе истинската причина за възраженията му. Погледна го и разбра, че има две възможности. Можеше да се отдаде на едно напълно заслужено цупене или да го принуди да бъде искрен с нея.
— Кажи ми какво точно не е наред.
— Вече го направих.
— Не, не си. Шеба ми каза, че си отказал много по-хубав фургон от този.
Той сви рамене.
— Искал си да ми бъде възможно най-тежко, нали?
— Не го приемай лично. Дори не те познавах, когато взех решение за фургоните.
— Но си чувал за мен от баща ми.
Той отиде до хладилника и извади бутилка вино, която бе купил предишния ден — тя я бе намерила за прекалено разточителство за бюджета им.
Не й се щеше да му позволи да прекрати разговора.
— Искало ти се е да продължаваш да живееш във фургона такъв, какъвто си беше.
— Нищо му нямаше на фургона.
Той извади тирбушона от чекмеджето.
— Не ти вярвам. Ти си мъж, който харесва красивите неща. Забелязвала съм как се наслаждаваш на пейзажа, когато пътуваме, или на нещо красиво в някоя витрина. Вчера като спряхме край онзи ресторант, спомена, че кошницата с плодове ти напомняла на Сезан.
— Искаш ли чаша вино?
Тя поклати глава, вгледа се в него и започна да й просветва.
— Отново прекрачих границата, нали?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Онази невидима граница, която мислено си установил между истинския брак и бракът на ужким. И аз отново, я пресякох, нали?
— Изобщо не разбирам какво искаш да кажеш.
— И още как! Съставил си цял списък правила относно въображаемия брак. И аз трябва да следвам указанията ти безпрекословно, да не ти се изпречвам на пътя, освен когато поискаш да спиш с мен. Но най- важното е, че не бива да изпадам в емоционална привързаност. Нямам право да държа на теб, на брака ни, на съвместния ни живот. Нямам право дори да се погрижа за този малък, мръсен фургон.
Най-сетне успя да го извади от равновесие и той стовари пестник върху плота, бутилката вино подскочи.
— Не ми харесва идеята ти за гнезденце, това е всичко! Калпава идея.
— Права бях — рече тихо тя.
Той прокара пръсти през косата си.
— Ти си адски романтична. Понякога, като ме гледаш, си мисля, че изобщо не ме виждаш. По-скоро виждаш онова, което искаш да бъда. И правиш същото и с тази… тази законна връзка помежду ни. Правиш опити да я превърнеш в нещо, което не е.
— Това е брак, Алекс, а не просто законна връзка. Ние поехме свещен обет.
— За шест месеца! Не разбираш ли, че държа на теб? И се опитвам единствено да те защитя, да не се почувстваш наранена.
— Да ме защитиш ли? Разбирам. — Тя пое дълбоко дъх. — Затова ли проверяваш непрекъснато дали си вземам противозачатъчните хапчета?
Изражението му стана каменно.
— Това пък какво общо има?
— Отначало не можех да разбера защо ги намирам на най-горната лавица на аптечката, след като съм ги оставила на най-долната. По-късно разбрах, че си ги пипал.
— Исках само да се уверя, че ни си забравила да ги пиеш.
— С други думи си ме проверявал.
— Няма да ти се извиня. Вече ти казах колко много държа да нямам деца.
Тя го изгледа мрачно.
— Между нас не съществува нищо, нали така? Никакво уважение, никаква привързаност, никакво доверие.
— Привързани сме, Дейзи. Поне аз. — Той се поколеба. — А и ти спечели уважението ми. Никога не съм си мислил, че ще вземеш работата на сериозно. Ти си куражлия, Дейзи.
Не изпита благодарност за думите му.
— Но ми нямаш доверие.
— Вярвам в добрите ти намерения.
— Освен това вярваш, че съм крадла. Това някак не се връзва с добрите намерения.
— Когато си взела онези пари, беше отчаяна. Беше уморена и изплашена, иначе нямаше да го направиш. Сега вече го знам.
— Не съм взела парите.
— Добре, добре, Дейзи. Вече не ти се сърдя за това.
Не биваше фактът, че още не й вярва, да бъде толкова болезнен. Единственият начин да го убеди, бе да натопи Хедър, но сега вече знаеше, че не би могла да го направи. И какъв смисъл имаше? Не искаше тя да носи отговорността за наказанието на Хедър. А и щом се налагаше да представя на Алекс доказателства, то вярата му в невинността й щеше вече да е безпредметна.
— Щом ми вярваш, тогава защо проверяваш дали си вземам хапчетата?
— Не мога да допусна никакъв риск. Не искам дете.
— Вече го каза.
Искаше й се да го попита дали самата мисъл да има дете бе толкова отблъскваща или да има дете точно от нея, но се боеше от отговора, който би получила.
— Не искам да проверяваш повече хапчетата ми. Казах ти, че ще ги вземам и ще го правя. Ще трябва да ми се довериш за това.
