Забеляза вътрешната му борба. Въпреки начина, по който майка й я бе предала с Ноел Блак, тя не бе изгубила вяра в хората. Но Алекс изглежда не се доверяваше никому, освен на себе си.
За своя изненада усети как негодуванието й стихва, заместено от състрадание. Колко ли ужасно бе да живееш винаги в очакване хората около теб да постъпят по най-лошия начин?
Докосна леко с пръсти ръката му.
— Никога няма да те засегна умишлено, Алекс. Много ще се радвам, ако ми се довериш поне в това.
— Не е толкова лесно.
— Знам. Но е необходимо за самия теб да го направиш.
Той я изгледа продължително, преди да кимне леко.
— Добре. Никакви проверки повече.
Тя някак си усети колко много му струва тази отстъпка и се трогна от нея.
— И-и-и-и сега, за пръв път на арената на цирк
Коленете на Дейзи трепереха толкова силно, че се препъна и развали първото впечатление от появяването си. Къде се бе дянала необузданата девойка-циганка, запита се Дейзи, докато слушаше въвеждащите думи на Джак за първи път. На сутрешната репетиция той бе започнал с темата за циганката, но когато тя изписка, излезе отчаян от арената. След като Шеба й подхвърли този нов костюм, тя се досети, че бяха възприели друга идея, но Шеба си тръгна без да благоволи да й даде обяснения.
Музиката на балалайка изпълни шапитото, издигнато на празен паркинг в околностите на курортното градче Сийсайд хайтс, Ню Джързи. Алекс стоеше в другия край на арената, от ръката му висеше камшик. Блещукащи яркочервени парченца от балоните, които току-що бе спукал, се бяха полепили по ботушите му, а червените пайети на пояса му блестяха като капки кръв.
— Вижда ли ви се изплашена, дами и господа? — Джак направи широк жест в нейна посока. — На мен ми се вижда. Никой от нас не би могъл да разбере напълно каква смелост е била нужна тази млада, израснала в града жена да излезе на арената със съпруга си.
Костюмът на Дейзи леко прошумоля, когато пристъпи бавно напред. Бялата булчинска рокля се спускаше царствено до украсения с изкуствени скъпоценни камъни ръб, а малко преди да излезе на арената, Алекс бе прикачил изкуствена роза между гърдите й. Каза й, че това ще е част от костюма й.
Усети погледите на публиката върху себе си. Гласът на Джак се извиси ведно с руската музика, а шапитото се изду от бриза, носещ се от океана.
— Дъщеря на богати френски аристократи, Теодосия расла далеч от съвременния свят, възпитавана от монахини, които я и образовали.
Монахини ли? Какво си бе наумил Джак?
Докато конферансието продължаваше историята, Алекс начена бавния танц с камшика, който преди бе кулминацията на номера му, а тя стоеше неподвижна точно срещу него, обляна от светлината на прожектора. Осветлението стана по-приглушено и меко, публиката слушаше приказката на Джак, взряна омаяна в грациозните движения на Алекс.
— Тя се запознала с казака, когато циркът изнасял представления край манастира, в който живеела, и двамата се влюбили. Но родителите й се възпротивили тяхната благородна дъщеря да се омъжи за мъж, когото смятали за варварин, затова се отрекли от нея. Теодосия трябвало да изостави всичко познато ней зад гърба си.
Музиката стана по-драматична и танцът на Алекс се промени от атлетична изява към младоженския танец на прелъстяването.
— А сега, дами и господа, тя излиза на арената със съпруга си, но никак не й е лесно. Камшикът ужасява тази нежна, млада жена и затова ви молим да пазите тишина, докато тя се възправя срещу страховете си. Не забравяйте, че тя излиза на арената, защитена само от едно нещо — танцът на Алекс стигна кулминацията си, — от любовта, която изпитва към своя свиреп съпруг-казак.
Музиката достигна кресчендо и Алекс изненадващо изви камшика в дъга и изплющя над главата си. Дъхът й секна от сподавен вик и изпусна рулото, което бе извадила от специалния джоб на роклята, който Шеба й бе пришила само преди няколко часа.
Публиката ахна и тя разбра, че невероятната история на Джак бе подействала. Вместо да се смеят на реакциите й, зрителите бяха на нейна страна. За нейна изненада Алекс дойде при нея, вдигна рулото и й го подаде, сякаш бе роза. Сетне сведе глава и леко докосна с устни нейните.
Жестът бе тъй романтичен, че тя бе почти сигурна, че чу някаква жена на първия ред да въздъхва. И тя би въздъхнала, ако не знаеше, че го бе направил само заради публиката. Пръстите й трепереха, когато протегна рулото колкото може по далеч от тялото си.
Успя да запази самообладание, докато той го срязваше на парчета, но когато дойде ред да сложи рулото в уста, коленете й отново се разтрепериха. Пъхна го между устните си, затвори очи и се обърна в профил към него. Камшикът изплющя и парче от рулото падна на земята. Тя сви отпуснатите си до тялото ръце в юмруци. Ако си бе мислила, че пред публиката ще й бъде по-лесно, значи се бе заблуждавала.
Той изплющя още два пъти с камшика, докато между устните й не остана само крайчецът на рулото. Гърлото й бе тъй пресъхнало, че не можеше да преглътне. Намеси се отново гласът на Джак — дрезгав и развълнуван:
— Дами и господа, моля за вашето съдействие, докато Алексей ще опита последния удар върху това малко парченце хартиено руло, останало между устните на младата му съпруга. Той се нуждае от абсолютна тишина. Не забравяйте, че камшикът ще мине толкова близо покрай лицето й, че и най-малката грешка от негова страна ще й остави белег за цял живот.
Дейзи изстена. Ноктите й се бяха забили толкова дълбоко в дланите, че се боеше да не е разкъсала кожата.
Плясъкът гръмна в ушите й и камшикът сряза и последното парче от рулото.
Публиката избухна в овации. Дейзи отвори очи, беше толкова замаяна, че се боеше да не припадне. Алекс я посочи с жест, давайки й знак да се поклони. Но единственото, за което имаше сили, бе да кимне леко.
Докато вдигаше глава, крайчецът на камшика вече цепеше въздуха към нея и в следващия миг червената роза, мушната между гърдите й, се превърна в летящи, хартиени листенца.
Тя отскочи назад с вик на изненада и публиката заръкопляска. Той направи рязък жест — знакът да вдигне ръце над главата си и да скръсти китките. Вцепенена, тя изпълни командата.
Камшикът изплющя и публиката ахна, когато се уви около китките й. Той изчака миг, преди да освободи напрежението. Откъм публиката се понесе нестроен ропот. Той й се намръщи и тя си спомни, че би трябвало да се усмихне. Успя някак си да повдигне ъглите на устните си и протегна ръце, за да видят хората, че не бе наранена. Но докато правеше това, камшикът отново изплющя.
Тя трепна. Погледна надолу и видя, че се бе увил около прасците й. Алекс не го бе правил преди и тя го стрелна с обезпокоен поглед. Той я освободи и вдигна предупредително вежди. Тя дари публиката с още една застинала усмивка. Той отново й даде знак да вдигне ръце. Обзета от чувството за неизбежност, тя изпълни заповедта му.
Шляп!
От гърлото й се изтръгна писък — камшикът се бе увил около кръста й. Тя изчака да я освободи, но този път той не го направи. Вместо това дръпна камшика и я принуди да приближи към него. Чак когато полата й докосна бедрата му, той рязко отпусна камшика и я взе в прегръдките си за драматична целувка, която с голям успех би украсила корицата на някой любовен роман.
Публиката аплодира.
Тя се чувстваше замаяна, ядосана му бе, но в същото време бе и неизказано щастлива. Той подсвирна и на арената се върна конят Миша. Отпускайки я само за миг, той възседна коня изотзад, докато препускаше в кръг. По гърба й се застича студена пот. Нима щеше да…
Краката й литнаха във въздуха — той се провеси от коня и я грабна в обятията си. И преди тя да разбере какво става, я положи в скута си.
Светлините изгаснаха и арената потъна в мрак. Аплодисментите бяха оглушителни. Той пусна едната си
