ръка от нея, но тя се стискаше здраво за кръста му. Миг по-късно се чу оглушителен плясък и над главите им затанцува големият огнен камшик.
Дейзи прекоси тесния асфалтов път, който отделяше паркинга, където бе построен циркът, от пустия плаж. Вляво от нея ослепителните светлини на крайбрежния булевард хвърляха огнените си отблясъци в нощта виенското колело, увеселителното влакче, многобройните павилиони. Първото представление на цирка в морския курорт бе белязано от дебюта й и сега бе прекалено възбудена, за да заспи. Публиката на второто представление бе реагирала още по-въодушевено и умората й бе белязана от чудесното чувство на постигнатото. Дори и Брейди Пепър бе изоставил обичайното си мълчание й й кимна хладно. Вдишвайки древния аромат на морето, тя закрачи по пясъка; изгубил вече топлината си, той стържеше в сандалите й. Обичаше да бъде край океана и бе доволна, че тук бе едно от местата, където циркът щеше да остане повече от една вечер.
— Дейзи?
Обърна се и видя Алекс — бе застанал на стъпалата силуетът на високото му стройно тяло се очертаваше на фона на светлинното сияние в нощното небе. Бризът рошеше косите му и прилепваше ризата о тялото му.
— Разходката лична ли е или може да се присъедини и друг човек?
— Въоръжен ли си?
— Камшиците са прибрани.
— Тогава идвай.
Тя се усмихна и му протегна ръка. Той се поколеба за миг и тя се почуди дали жестът й не му се бе сторил прекалено интимен. Той много добре илюстрираше взаимоотношенията им: бе по-интимен, отколкото секса. И все пак, тя не отпусна ръка. Това бе поредното предизвикателство пред нея.
Подметките на ботушите му затропаха по дървените стъпала. Взе ръката й и мазолите по дланта му й напомниха, че бе мъж, свикнал на тежка работа. Силната, топла ръка обхвана нейната.
Плажът бе пуст, но обсипан от боклуците, останали от посетителите през деня, избързали да започнат летния сезон: празни кутийки от безалкохолни напитки, счупения капак на хладилна чанта. Поеха към водата.
— Публиката хареса новия номер.
— Толкова се изплаших, че коленете ми се подгънаха. Ако не бе новата приказка, номерът щеше да е пълен провал. Опитах се после да благодаря на Джак, но той каза, че идеята била твоя. — Погледна го и се усмихна. — Не мислиш ли, че малко е прекалено с тези френски монахини?
— Нали съм слушал лекциите ти на морални теми, скъпа? Ако не греша, поне част от несистематичното ти образование се дължи на монахините.
Тя не отрече.
Повървяха малко, потънали в спокойно мълчание. Вятърът рошеше косата й, а тътенът на прибоя заглушаваше далечните шумове на увеселителния парк, създаваше у нея усещането, че двамата са сами на света. Очакваше да пусне ръката й, но той не го направи.
— Тази вече се справи добре, Дейзи. Ти си упорит човек.
— Наистина ли мислиш така? Наистина ли мислиш, че съм упорита?
— Да.
— Благодаря ти. Никой не ми е казвал досега нещо подобно. — Засмя се тихо и неодобрително. — А пък и да бяха ми го казали, нямаше да повярвам.
— Но на мен повярва.
— Ти не си човек, който лесно сипе похвали.
— Това комплимент ли е?
— Не съм много сигурна.
— Не е честно.
— Кое?
— Казах ти нещо мило. Можеше поне да ми отвърнеш с нещо подобно.
— Разбира се, че мога. Правиш страхотно чили.
За нейна изненада, той се намръщи.
— Добре. Забрави, че съм ти казал нещо. Слисана, тя разбра, че го бе засегнала. Мислеше си, че ще я дразни, но би трябвало да разсъди по-добре за Алекс. И все пак, порази я това, че държеше на мнението и.
— Това бе само за загрявка за добрите неща — рече тя.
— Е, не е толкова важно. Всъщност няма значение.
Имаше обаче значение и тя се зарадва.
— Чакай да си помисля.
— Остави.
Тя стисна ръката му.
— Ти правиш онова, което смяташ, че е правилно, дори и другите хора да не го одобряват, затова би трябвало да се възхищавам на последователността ти. И да, аз наистина се възхищавам на последователността ти, но… — Сви пръсти около ръката му. — Наистина ли искаш да бъда откровена?
— Нали го казах?
Тя игнорира войнствено свитата му челюст.
— Имаш чудесна усмивка.
Изглеждаше озадачен, ръката му в нейната се отпусна.
— Харесваш усмивката ми, така ли?
— Да. Много.
— Никой досега не ми е казвал нещо подобно.
— Малцина са я виждали. — Тя скри собствената си усмивка, като видя колко сериозно обмисля той думите й. — Има и още нещо, но не знам как ще го възприемеш.
— Давай.
— Имаш страхотно тяло.
— Страхотно тяло? Това ли било? И това е второто хубаво нещо, което си открила у мен?
— Не съм казала, че е второ. Само споменавам хубавите неща, а то наистина е много хубаво.
— Тялото ми ли?
— Страхотно е. Наистина.
— Благодаря.
— Добре си дошъл.
Тътенът на прибоя изпълни кратката пауза, която ги обгърна.
— Ти също — рече той.
— Какво аз?
— Тялото ти. Харесва ми.
— Моето ли? Че в него няма нищо! Раменете ми са твърде тесни, а бедрата — дебели. Коремът ми…
Той поклати глава.
— Следващия път, когато чуя жена да казва колко са невротизирани мъжете, ще си спомня за този момент. Казваш ми, че харесваш тялото ми и аз какво ти отговарям? Казвам Благодаря. Сетне аз ти казвам, че харесвам твоето и какво чувам? Дълъг списък от оплаквания.
— Това е обременеността на жените, които са израсли, играейки си с кукли Барби. — Недоволното му ръмжене й хареса. — Благодаря за комплимента, но бъди искрен. Не мислиш ли, че гърдите ми са донякъде малки?
— Това е въпрос-уловка, нали?
— Кажи ми просто истината.
— Сигурна ли се, че го искаш?
— Да.
— Добре тогава.
