Да целунеш ангел

— Всеки е способен да обича, а още по-сигурно — собственото си дете. Ти искаш да се изкараш някакъв… някакво чудовище.

— По-точната дума е коренно променен. Израстването и възпитанието ми са ме отклонили от нормата. Не мога да понеса мисълта да имам дете, което, като порасне, ще разбере, че собственият му баща не го обича. Детският тормоз започва и свършва с мен.

Нощта бе още топла, но тя потрепери, като осъзна, че грозното наследство от бурното минало на Алекс изобщо не го бе напуснало. А освен това то се бе разпростряло и бе наранило и нея. Никога не си бе въобразявала, че двамата ще имат дете, но може би мисълта за това е била скрита някъде дълбоко в подсъзнанието й, защото сега се почувства ограбена.

Погледна го и видя профила му, очертан на фона на въртящата се в далечината люлка. Съпоставянето я изпълни със съчувствие. Боядисаните в ярки цветове кончета с дървените им гриви бяха сякаш олицетворение на невинността, на безгрижието, на детството, докато Алекс със замислените си очи и пустото си сърце бе олицетворение на прокълнатото. През цялото време досега си бе мислила, че тя бе човекът в нужда, но се оказа, че той бе много по-дълбоко наранен, отколкото тя някога е била.

По пътя към фургона не разговаряха, тя нямаше какво да рече. Тейтър се бе освободил отново и я чакаше. Нададе радостен тръбен звук и затича в тръс към нея.

— Аз ще го върна на мястото му — рече Алекс.

— Не, не е необходимо. Аз ще го направя. Имам нужда да остана за малко насаме.

Той кимна и я погали с палец по бузата, очите му бяха тъй мрачни, че не й бе възможно да го понесе. Обърна се да погали Тейтър по хобота.

— Ела, скъпи.

Отведе го при другите слончета, завърза го, сетне взе старо, вълнено одеяло и го простря до него. След като седна и прегърна коленете си, Тейтър промени позицията си. В един миг й се стори, че ще я настъпи и се напрегна, но сега единият му преден крак бе от едната й страна, а другият — от другата. Спусна хобота си.

Намираше се в топла слонска пещера. Притисна буза към надиплената груба кожа между краката му и чу силното туптене на милото, немирно сърце. Знаеше, че трябва да се премести, но макар да се намираше под еднотонното слонче, никога не се бе чувствала на по-сигурно място. Стоеше там и си мислеше за Алекс, искаше й се да бъде толкова малък, че да може да се вмести там, където сега бе тя — точно под сърцето на Тейтър.

15.

Когато Дейзи се върна във фургона, Алекс вече спеше. Съблече се колкото можа по-тихо, сетне навлече една от тениските му. Тръгна към дивана, но чу дрезгавия му глас.

— Не и тази вечер, Дейзи. Нуждая се от теб.

Тя се обърна и се взря в полуотворените му очи, изпълнени с желание. Косата му бе разрошена, а златната иконка на гърдите му блестеше, осветена от лунен лъч, който пронизваше прозореца. В съзнанието й още ехтеше туптенето на сърцето на Тейтър и предаваше своето постоянно съобщение на безусловна обич; за нищо на света сега не можеше да му обърне гръб.

Този път нямаше усмивки. Нямаше галене. Той я облада яростно, почти отчаяно и когато всичко свърши, сви тяло около нейното и не я пусна да си върви. Заспа с ръка върху гръдта й.

Тя не се върна на дивана и следващата нощ, и последващата. Остана при мъжа си и откри, че сърцето й се изпълва с емоция, чието име се боеше да произнесе.

Седмица по-късно стигнаха в централните райони на Ню Джързи, настаниха се отново в училищен двор, този път разположен в предградие с удобни, просторни, двуетажни къщи с люлки в задните дворове и автомобили-комби, паркирани отпред. На път за менажерията, където бе вързан Тейтър, Дейзи спря до Червения фургон, за да направи още промени в заявките за храна на животните; като влезе, видя, че Джак прелистваше някакви папки.

Кимна й. Тя му отвърна със същото и отиде по писалището, за да намери необходимите й книжа. Звънна клетъчният телефон и тя отговори.

— Цирк Братя Куест.

— Търся доктор Марков — рече мъж с лек английски акцент. — Там ли е?

Тя се отпусна на стола.

— Кой?

— Доктор Алекс Марков.

Слиса се.

— Той… ъ-ъ-ъ… в момента го няма. Мога ли да му предам нещо? С трепереща ръка записа името на мъжа и телефонния му номер. А като затвори, вече й се виеше свят. Алекс — доктор Знаеше, че бе добре образован, че има и друг живот извън цирка, но изобщо не си бе помисляла нещо подобно!

Мистериите около съпруга й се задълбочаваха, но тя нямаше никаква представа как да разкрие истината. Засега той отказваше да отговаря на каквито и да е нейни въпроси, продължаваше да се държи така, сякаш не съществуваше друг негов живот, освен в цирка.

Облиза устни и погледна към Джак.

— Обади се някакъв мъж, който търсеше Алекс. Нарече го доктор Марков.

Джак прибра няколко папки в отворения шкаф за документи без да вдигне глава.

— Остави съобщението на писалището. Ще го намери, като се върне.

Не показа никаква реакция, значи очевидно знаеше повече за мъжа й от самата нея. И от това я заболя.

— Знам, че е поради недоглеждане, но Алекс никога не ми е казвал в коя област на медицината практикува.

Джак взе нова папка.

— Предполагам тогава, че така е пожелал.

Загриза я разочарованието.

— Кажи ми какво знаеш за него, Джак.

— Хората в цирка бързо се научават да не задават въпроси за личния живот на другите. Ако някой иска да говори за миналото си, той ще го направи. Инак — негова си работа.

Тя осъзна, че всичко, което бе постигнала, бе да се постави в неудобно положение. Направи се, че прелиства книжата, след което се измъкна по най-бързия начин.

Намери Алекс при Миша, бе приклекнал и преглеждаше глезена на коня. Тя го гледа дълго време.

— Ти си ветеринар.

— Какво каза?

— Че си ветеринарен лекар.

— Откога?

— Не си ли?

— Не знам откъде ти хрумна.

— Току-що те търсиха по телефона. Някакъв мъж поиска да говори с доктор Марков.

— Е, и?

— Ако не си ветеринар, тогава какъв доктор си?

Той се изправи и потупа Миша по врата.

— Не ти ли мина през ума, че може да е прякор?

— Прякор ли?

— От времето, когато бях в затвора. Нали знаеш, че пандизчиите си слагат прякори.

— Бил си в затвора!

— Мисля, че ти го спомена. За убийство на сервитьорка.

Тя тропна ядно.

— Алекс Марков, веднага ще ми кажеш какво правиш, когато не си с цирка!

— Защо искаш да научиш?