разговори с тях.
Групата се застяга да си тръгва, учителката й благодари възторжено, а херувимчето в розовия комбинезон я прегърна. Дейзи се почувства като че ще литне.
Запъти се към фургона, за да хапне набързо, но продължи да гледа подир децата, когато забеляза позната фигура, облечена в тъмнокафяви панталони и светложълта риза, да излиза от Червения фургон. Спря, не можеше да повярва на очите си. В същото време се сети, че дрехите й бяха изцапани, а косата — мръсна и разрешена от пощенето на Глена.
— Здравей, Теодосия.
— Татко! Какво търсиш тук?
В съзнанието й баща й винаги е бил могъща фигура, затова рядко забелязваше, че бе сравнително дребен, само с няколко инча по-висок от нея. Носеше с лекота всички аксесоари на богатството: сребристобяла коса, изкусно подстригана от бръснаря, който посещаваше кабинета му веднъж седмично, старомодни италиански мокасини с дискретни златни катарами. Трудно й бе да си го представи как някога бе забравил за достойнството си поне за толкова време, колкото да се влюби в модел и да стане баща на извънбрачно дете, но тя самата бе живото доказателство, че някога през живота си баща й е бил и нормален човек.
— Дойдох да се видя с Алекс.
— А, така ли? — Тя се опита с все сили да скрие болката си, че не бе дошъл при нея.
— Исках освен това да проверя за теб.
— Направи ли го?
— Исках да се уверя, че още си при него. Че не си направила някоя глупост.
В един миг тя се почуди дали Алекс му бе казал за откраднатите пари, но сетне осъзна, че не би го направил. И тази й увереност я изпълни с топлота.
— Както виждаш, все още съм тук. Ако пожелаеш да дойдеш с мен във фургона, ще ти сипя нещо за пиене. Или ще ти направя сандвич, ако си гладен.
— Чаша чай ще ми дойде добре.
Поведе го към фургона. Като видя очуканата му външност, той се спря.
— Добри Боже! Не ми казвай, че наистина живееш тук.
Тя изпита необичайния импулс да защити малкия си дом.
— Вътре не е чак толкова зле. Подредих го.
Отвори вратата и му направи път да влезе, ала въпреки направените от нея промени, той не бе по- впечатлен от интериора повече, отколкото от външния му вид.
— Алекс сигурно би могъл да си позволи и по-добър дом.
И странно, но критиката му я накара да заеме още по-отбранителна позиция.
— На нас ни харесва.
Погледът му се спря за миг на единственото легло. Тя се надяваше гледката да го накара да се почувства неудобно, но от изражението му не можа да разбере дали бе така.
Отиде до печката да сгрее вода за чая, а той седна на дивана, сякаш се боеше да не пипне някоя болест. Тя се настани на стола срещу него, докато кипне водата.
Последва неловко мълчание, което баща й най-сетне наруши.
— Как се разбирате с Алекс?
— Нормално.
— Той е сериозен мъжага. Малцина могат да преодолеят детство като неговото. Казвал ли ти е как се запознахме?
— Каза, че си му спасил живота.
— Не знам дали е така, но когато го намерих, вуйчо му го бе проснал на земята зад един фургон. Беше го настъпил с крак и го налагаше с камшика.
Тя потръпна. Алекс й бе казал, че е бил малтретиран, но да го чуе от устата на баща си бе още по- ужасяващо.
— Ризата му бе разкъсана. По гърба му се виждаха червени ивици, някои от тях кървяха. Вуйчо му го ругаеше за някаква дребна беля и го налагаше с все сила. — Тя затвори очи, искаше й се баща й да спре да говори, ала той продължи. — Онова, което си спомням най-силно, бе пълното мълчание на Алекс. Не плачеше. Не викаше за помощ. Просто търпеше. Това е най-трагичната гледка, която някога съм виждал.
На Дейзи й призля. Никак не бе чудно, че Алекс не вярваше в любовта.
Баща й се облегна назад.
— По ирония на съдбата аз не знаех тогава кое бе това дете. Сергей Марков пътуваше но онова време със стария цирк Къргън и само благодарение на случайно хрумване реших да го потърся, когато циркът изнасяше представления край Форт Лий. Имаше някакви слухове за родовите връзки на семейството. Казаха ми, че били истински, но винаги съм се отнасял скептично към подобни неща и всъщност не вярвах в тях.
Макар да знаеше за страстния интерес на баща си към руската история, тя не предполагаше, че той се простира и върху цирка. Чайникът засвири и тя отиде до печката.
— Връзките наистина са автентични. Маркови принадлежат към една от най-известните циркови фамилии в света.
Той я изгледа странно, докато тя приготвяше чая.
— Маркови ли?
— В по-голямата си част наследствените връзки са по женска линия. Не мислиш ли че това е необичайно?
— Едва ли има значение. Маркови са били селяни, Теодосия. Циркаджии. — Той сви презрително устни. — Интересувах се от Сергей Марков, поради слуховете за брака на сестра му Катя — майката на Алекс.
— За какво всъщност говориш?
— На практика аз се интересувах от семейството на бащата на Алекс. Семейството, в което Катя Марков е влязла. За Бога, Теодосия, Маркови нямат никакво значение. Нищо ли не знаеш за съпруга си?
— Не много — призна тя и донесе две пръстени чаши чай, подаде му едната.
Стисна здраво с ръце своята чаша и седна в другия край на дивана.
— Мислех си, че вече ти е казал, но той е толкова потаен, че би трябвало да се сетя, че не го е сторил.
— Какво да ми е казал?
Очакваше го, но сега, когато вече бе дошло времето да узнае, не бе много сигурна дали го иска.
В тона на баща й се прокрадна едва доловимо потреперване.
— Алекс е от семейство Романови, Теодосия.
— Романови ли?
— По бащина линия.
Първата й реакция бе да се разсмее, но веднага я сподави, защото осъзна, че баща й, тъй обсебен от руската история, се бе поддал на една циркова хипербола.
— Татко, това не е вярно. Алекс не е от Романови. Той е Марков — на сто процента. Тази история с Романови е просто част от номера, нещо, което използва, за да го направи по-драматичен.
— Не ме смятай за чак толкова глупав, Теодосия. Едва ли ще се заблудя от дубльор в цирков номер. — Той кръстоса крака. — Нямаш представа през какво съм преминал, за да докажа произхода на Алекс. След като го направих, трябваше да го откъсна от Сергей Марков за негово добро: онзи негодник умря чак преди десет години. А освен това трябваше да се уреди образованието на Алекс, което до онзи момент бе направо отчайващо. Заех се с пансиона, но той искаше да кара колеж и така не можах да го откъсна от цирка. Мислиш ли, че бих преминал през всичко това, ако не бях абсолютно сигурен кой е той?
По гърба й пробяга ледена тръпка.
— И кой точно е той?
Баща й отново се облегна на дивана.
— Алекс е пра-правнук на цар Николай Втори.
