16.
Дейзи гледаше зяпнала баща си.
— Това е невъзможно. Не ти вярвам.
— Вярно е, Дейзи. Дядото на Алекс е единственият син на царя — Алексей Романов.
Дейзи знаеше всичко за Алексей Романов, малкия син на Николай Втори. През 1918 година Алексей, заедно с родителите си и четирите си сестри бил откаран в подземието на един дом в Екатерининбург, където били екзекутирани. И го каза на баща си.
— Всички те са били избити. Цар Николай, жена му Александра, децата. През 1993 година намериха останките от семейството в Урал. Направиха ДНК-тестове.
Той вдигна чашата си.
— ДНК-тестовете идентифицираха царя, Александра и три от четирите дъщери. Едната дъщеря липсваше, някои смятат, че е била Анастасия. Не бяха открити и останките на престолонаследника великия княз Алексей.
Дейзи се опита да осмисли чутото. Почти цял век сума хора претендираха да са убитите деца на царя, но повечето от тях бяха жени, представящи се за великата княгиня Анастасия. Баща й пренебрежително ги отхвърляше като самозванци. Той бе внимателен човек и тя не можеше да си представи да бъде измамен от какъвто и да е мошеник, затуй си зададе въпроса защо сега вярваше, че престолонаследникът е избягал? Нима обсебеността му от руската история бе стигнала дотам, че да иска да повярва на желаното и да е изгубил вярната си преценка?
Заговори внимателно.
— Не мога да си представя как престолонаследникът би могъл да оцелее в онова ужасно клане.
— Спасили го някакви монаси, които го крили при едно семейство в Южна Русия няколко години, след което верни на короната хора го извели зад граница. Станало е през 1920 година. Той самолично бил видял колко жестоки могат да бъдат болшевиките, затова е разбираемо, че след преживяното е живеел тихо и кротко. Оженил се и имал едно дете — бащата на Алекс, Василий. Василий се запознал с Катя Маркова, когато тя участвала в цирково представление в Мюнхен и като първи глупак избягал с нея. Бил е едва юноша; баща му току-що бил починал; Василий бил непокорен и недисциплиниран. Инак никога не би се оженил за жена с толкова по-низш произход. Бил е само на двайсет години, когато се родил Алекс. Две години по-късно той и Катя загинали при железопътна катастрофа.
— Съжалявам, татко. Не искам да се усъмня в думите ти, но просто не мога да повярвам на това.
— Повярвай, Теодосия. Алекс е от Романови. И не е просто някой от тях. Мъжът, който се именува Алекс Марков, е пряк наследник на руската корона.
Тя гледаше баща си напълно слисана.
— Алекс е цирков изпълнител. Това е.
— Амелия ме предупреди, че ще реагираш по този начин. — С нехарактерен за него жест той я потупа но коляното. — Трябва ти известно време, за да приемеш казаното, но се надявам, че ме познаваш добре, за да знаеш, че никога не бих направил подобно изявление, ако не съм абсолютно сигурен в истинността му.
— Но…
— Много пъти съм ти разказвал нашата семейна история, но сигурно си я забравила. Още от осемнайсети век фамилията Петроф е служила при руските царе — още от времето на Александър Първи. Свързани сме били посредством чувството за дълг и обичая, но никога — чрез брак. До този момент.
Тя чу шума на прелитащ реактивен самолет, рева на дизела на някакъв камион. Постепенно започна да възприема казаното.
— И ти си планирал всичко това, така ли? Уредил си брака ми с Алекс, заради тази шантава твоя идея кой всъщност е той.
— Тя изобщо не е шантава. Само попитай Алекс.
— Ще го направя. — Тя се изправи. — Най-сетне разбирам за какво е било всичко това. Отредил си ми ролята на пионка в някаква твоя абсурдна династическа мечта. Искал си да съединиш двете фамилии — така, както бащите са го правели през Средновековието. Толкова е варварско, че направо не мога да повярвам.
— Не бих могъл да нарека омъжването ти за един Романов варварски акт.
Тя стисна с пръсти слепоочията си.
— Бракът ни ще продължи само още пет месеца. Как би могъл да си доволен от това? Един краткосрочен брак едва ли може да бъде началото на една династия!
Той остави чашата си и бавно приближи към нея.
— Не е необходимо ти и Алекс да се развеждате. И в интерес на истината, надявам се, че няма да го направите.
— О, татко…
— Ти си привлекателна жена, Дейзи. Може би не чак толкова красива, колкото майка си, но все пак хубава. Ако се научиш да бъдеш по-малко лекомислена, може би ще можеш да задържиш Алекс. Знаеш ли, съществуват определени секрети за това как да бъдеш добра съпруга. Първо, задоволявай желанията на съпруга си. Бъди сговорчива. — Той се намръщи, като погледна мръсните й дънки и тениска. — А и трябва да си по-грижлива към външния си вид. Никога не съм те виждал толкова запусната. Знаеш ли, че в косите ти има стръкчета сено? Може би Алекс няма да бърза чак толкова да се отърве от теб, ако се опиташ да бъдеш жена, при която мъжът да се прибира с нетърпение.
Тя го изгледа с отвращение.
— Да не искаш да го чакам до вратата на фургона с чехлите му в ръце?
— Именно подобна забележка е нещото, което би отблъснало човек като Алекс. Той е много сериозен мъж. Ако не ограничиш неуместното си чувство за хумор, няма изобщо да имаш възможността да го задържиш.
— Та кой казва, че го искам? — Но още като изрече думите, усети как нещо в нея потрепна.
— Виждам, че ще ми е трудно да говоря с теб на тази тема, затова си тръгвам. — Запъти се към вратата. — Само не изхвърляй и бебето с водата от коритцето, Теодосия. Не забравяй, че не си жена, която се справя лесно сама. Дори да оставим родословието на Алекс, той е стабилен човек, на когото може да се разчита, и аз не мога да си представя по-добър мъж, който да се погрижи за теб.
— Нямам нужда някой мъж да се грижи за мен!
— Тогава защо се съгласи да се омъжиш за него? — И без да очаква отговора й, той отвори вратата на фургона и излезе на слънце. Как би могла да му обясни промените, които бяха станали с нея? Знаеше, че вече не бе онази същата личност, която бе напуснала дома им преди малко повече от месец, но той не би й повярвал.
Навън дечицата от детската градина, с които бе разговаряла по-рано, се бяха скупчили около учителката си, готови да поемат към училище. През последния месец тя бе свикнала с гледката и с миризмите на цирка
Алекс и Шеба стояха близо до шапитото, спореха за нещо. Клоуните репетираха някакъв жонгльорски номер, а Хедър опитваше стойка на ръце, докато Брейди се чумереше на формата й. Франки си играеше на земята близо до Джил, а тя работеше с кученцата, дребни рошльовци, от които Дейзи настръхваше. Подуши хамбургерите, които цвърчаха на скарата с дървени въглища, запалена от момичетата от миманса, чу постоянното бръмчене на генератора, плющенето на флаговете на силния вятър.
И тогава едно дете изпищя.
Писъкът бе тъй пронизителен, че всички го чуха. Алекс моментално вдигна глава. Хедър падна от стойката си, а клоуните изпуснаха бухалките, с които жонглираха. Баща й спря рязко и й попречи да вижда. Чу ахването му и го заобиколи, за да види какво бе предизвикало потреса му. И сърцето й сякаш пропусна няколко удара.
Синджун бе избягал от клетката си.
Стоеше в ниската трева между менажерията и задната врата към шапитото, а зад него вратата на клетката му се бе килнала на счупената си панта. Белите петна на ушите му и бледозлатистите му уши се
