изсмее — а то се появяваше винаги, когато бяха заедно.
— Майка ти би ли могла да прибере тигър в клетката му?
— Може би не, но се справяше много добре с мъжете. Те бяха всичко за нея.
— Този мъж тук ще направи всичко за теб.
Очите й се разшириха, а на него му се прииска да си върне думите назад, защото разкриваха твърде много. Беше дал клетва да я предпазва от собствените й романтични мечти, а току-що й бе дал да разбере колко държи на нея. След като познаваше Дейзи със старомодните й възгледи за брака, сигурно щеше да приеме обичта му за любов и щеше да почне да гради в главата си въздушни кули за бъдещето им — мечти, които поразеното му емоционално състояние нямаше да му позволи да изпълни. Единственият начин, по който можеше да я предпази, бе да й даде възможността да види що за гаден негодник е мъжът, с когото се е свързала.
Но не му бе никак лесно. От всичките, жестоки удари, които съдбата бе стоварила върху него, най- жестокият се състоеше в това, че го свърза с тази крехка, почтена жена с красиви очи и с прекалено щедро сърце. На нея обич не й стигаше. Тя трябваше да бъде обградена с истинска любов. Нуждаеше се от деца и от добър съпруг — някой от онези сърдечни мъжаги, които манифестират на Празника на труда, а в неделя ходят на църква, би я обичал до полуда.
Усети как нещо болезнено го жегва, когато си я представи омъжена за друг, но преодоля болката. Независимо от цената, той щеше да я защити.
— Сериозно ли говориш, Алекс? Наистина ли ще направиш всичко за мен?
Въпреки всичките си добри намерения, той кимна като първи глупак.
— Тогава стой без да мърдаш и ме остави да тя любя.
Усети силна, пулсираща болка в слабините, толкова силно я желаеше, че едва пое дъх. В последния миг, малко преди жаждата му да я притежава да вземе връх над него, устните й се извиха в такава мека и сладка усмивка, че той се почувства така, сякаш го бяха ритнали силно в слабините.
Тя не спестяваше нищо. Съвсем нищо. Предлагаше му себе си безрезервно: сърцето, тялото и душата си. Как можеше човек да действа така саморазрушително? Той се взе в ръце. Щом тя не можеше да се предпази сама, то той щеше да свърши тази работа вместо нея.
— Сексът изисква нещо повече от две тела — рече сурово той. — Това ми го каза ти. Каза ми също, че трябва да е свещен; но при нас не може да бъде такъв. Няма любов. Не го забравяй. Има само секс.
За негова почуда тя го дари с нежна усмивка, с лек оттенък на печал.
— Глупав мъж. Разбира се, че има любов. Не знаеше ли? Аз те обичам.
Почувства се така, сякаш му бяха нанесли нокаутиращ удар.
А тя има и дързостта да се засмее.
— Аз наистина те обичам, Алекс, и няма нужда да се вцепеняваш така. Знам, че ти казах, че няма да го направя, но не можах да устоя. Криех се от истината, но днес Синджун ми показа какво изпитвам.
Въпреки всичките му предупреждения и заплахи, въпреки всичките упреци и наказания, които й бе наложи тя бе решила, че е влюбена в него. И вината бе у него. Трябваше да я държи на по-голямо разстояние. Защо отиде на плажа с нея? Защо изля душата си? И — най-проклетото от всички неща! — защо не я бе държал далеч от леглото си? Сега трябваше да я убеди, че онова, което смяташе за любов, е само рефлексия от романтичните й възгледи за живота, а това нямаше да бъде никак лесно.
Но преди да успее да й посочи грешката, устните й намериха неговите. Съзнанието му даде накъсо. Желаеше я. Трябваше да я има.
Прокара връхчето на езика си по устните му, сетне лекичко навлезе. Той обхвана с длани главата й, зарови пръсти в меката й коса. Бе податлива в ръцете му, предлагаше му, отдаваше му всичко.
Тихичко измяука. Беше уязвима. Жадна. Звукът проникна в замъгленото му съзнание и го върна към реалността. Трябваше да й напомни как стояха нещата помежду им. За нейно добро трябваше да бъде наистина корав. По-добре сега да я заболи малко, отколкото да я връхлети по-късно истинската мъка.
Отдръпна се рязко от нея. С една ръка я бутна да падне върху леглото, а другата положи върху издутината на дънките си.
— Едно добро чукане си е по-хубаво от каквато и да е любов.
Той вътрешно потрепна, като видя потресеното изражение на зачервеното й лице. Познаваше жена си и затова се стегна да посрещне онова, което щеше да последва. Щеше да скочи от леглото и с блеснали очи щеше да му изнесе поредната лекция за вулгарния език.
Но тя не го направи. Вместо това шокът й премина в същото онова жалостиво изражение, което бе забелязал и по-преди.
— Знаех си, че ще го приемеш трудно. Толкова си предвидим.
Предвидим ли? Нима го виждаше такъв? По дяволите, той се опитваше да я спаси, а тя само му се присмиваше! Е, щеше да й даде да се разбере.
Устните му се изкривиха в грозна, подигравателна усмивка.
— Събличай този костюм. Имам настроение за някои по-груби неща, а не искам да го скъсам.
— Груби неща ли?
— Точно това казах, миличка. А сега събличай дрехите.
17.
Дейзи преглътна.
— Искаш да се съблека ли?
Знаеше, че думите й прозвучаха идиотски, но Алекс я изненада. Какво имаше предвид под груби неща? Погледът й пробяга към навития камшик, който бе оставил, върху облегалката на дивана. Беше го изплашила до смърт, като му каза, че го обича, но не бе очаквала чак такава реакция. И все пак, той бе толкова боязлив на тази тема, че би трябвало да очаква изненадваща реакция.
— Престани да се мотаеш.
Свали тениската си, дънките му бяха се свлекли надолу, изглеждаше неумолим и опасен, като застана пред нея гол до кръста, с онази права линия от тъмни косми, която пресичаше корема и сочеше пътя към опасността, досущ като просветваща неонова стрелка.
— Като каза груби работи…
— Имах предвид, че е време за известно разнообразие.
— Честно да си кажа, не мисля, че съм усвоила напълно дори основата.
— Стори ми се каза, че ме обичаш, Дейзи. Какво ще речеш за доказателствата?
Той определено я провокираше и тя преброи наум до десет.
— Знаеш, че не съм мъж, който си пада по нежностите и цветята. Обичам секса. Обичам да го правя често и необуздано.
Добри Боже! Тя наистина го бе изплашила. Прехапа долната си устна. Въпреки казаното от нея, Алекс не бе чак толкова предвидим, затова трябваше да внимава. От друга страна Тейтър и приятелчетата му я бяха научили на едно основно правило при общуването й с едри зверове. Ако отстъпи, се подлага на опасността да я съборят на земята.
— Много добре — рече тя. — Какво искаш да направя?
— Вече ти казах. Съблечи се.
— А аз казах, че искам аз да те любя, а не обратното.
— Може и да не искам да се любя. Може да искам просто да чукам.
Мръсник такъв! Нарочно я провокираше и тя трябваше да държи езика си зад зъбите, ако не искаше да падне в капана. Ако изгубеше самообладание, щеше да му отстъпи първенствуващата позиция, а той желаеше тъкмо това. Трябваше по някакъв начин да се възправи до него и то можеше да бъде осъществено само чрез собствените й методи. Обичаше го прекалено силно, за да го остави да я избудалка така.
Премисли възможностите си, сетне стана от леглото да се съблече. Той не рече нищо; само я гледаше. Изрита обувките си, свали костюма, но когато стигна до сутиена и бикините, изпита нежелание да продължи по-нататък. Той бе силно възбуден, дънките му подчертаваха това, а настроението му бе опасно и тя не знаеше какво би могла да очаква. Може би нямаше да е зле да го разсее. Така щеше да спечели малко време.
