— Иска да осигури продължението на династията. И освен това иска бебето да носи в жилите си кръвта на Романовци и фамилията Петрофи, за да заеме място в историята. Баща ти е планирал всичко. Ти раждаш митичното бебе, а той дори не дава пет пари дали сме женени или не. Всъщност, той по-скоро би предпочел да изчезна, за да може да те сплаши и да му позволиш да се заеме с детето.
— Но той знае, че вземам противозачатъчни. Амелия ме заведе при нейния лекар. Тя дори изпълни рецептата, защото каза, че не ми вярвала.
— Очевидно Амелия не е толкова въодушевена, колкото баща ти, из къщата да защъка някой ситен Петроф-Романов. А може и да не иска да става още баба. Предполагам, че той не знае за хапчетата, а се и съмнявам, че мащеха ти изобщо ще му спомене за тях.
Тя се загледа мрачно през стъклото напред към четирипистовата магистрала, осеяна с крайпътни заведения за стриптийз. Изпита чувството на нереалност като възприемаше контраста между табелите на модерната цивилизация и разговора за древни монархии. И тогава й хрумна ужасна мисъл.
— Княз Алексей е страдал от хемофилия, а тя е наследствена, нали? Алекс, и ти ли си поразен от тази болест?
— Не. Тя се предава само по женска линия. И макар Алексей да е бил болен, той не е бил приносител. — Навлезе в лявото платно. — Вслушай се в съвета ми, Дейзи, и прогони всичко това от мислите си. Ние няма да останем женени, ти няма да забременееш, тъй че моите семейни връзки нямат нищо общо. Казах ти всичко това, само за да престанеш да ровиш.
— Не ровя.
Плъзна похотлив поглед по тялото й.
— Това е все едно да кажеш, че не…
— Спри се дотук. Ако още веднъж произнесеш думата, която започва с Ч, ще съжаляваш горчиво.
— Каква беше тази дума? Прошепни ми я на ухо, та да знам за какво говориш.
— Няма да ти я прошепна.
— Кажи я по букви.
— Няма да я кажа по букви.
Той я предизвиква по целия път до площадката, но въпреки това не успя да я накара да я изрече.
В ранния следобед дъждът се превърна в истински потоп. И макар якето-дъждобран, което Дейзи бе заела от Алекс, да пазеше горната й половина суха, докато свърши с обиколката на менажерията и се види с Тейтър, дънките й бяха изкаляни от глезените до коленете, а маратонките й тъй натежаха от калта, сякаш бяха бетонни тежести.
Вечерта преди първото представление при нея минаха на разговорка всички изпълнители. Брейди й се извини за грубостта си от предишния ден, а Джил я покани да пазаруват заедно към края на седмицата. Семействата Толея и Лискомб я поздравиха за храбростта й, а клоуните й подариха букет от изкуствени цветя.
Въпреки лошото време, популярността на цирка, дължаща се на бягството на Синджун, бе предизвикала интереса на доста публика и ранното представление в два часа мина добре. Джак се възползва докрай от героизма на Дейзи, но тя развали донякъде ефекта, като изписка, когато Алекс обвърза китките й с камшика.
Когато спектакълът свърши, тя обу отново калните си дънки в импровизираната съблекалня на изпълнителите, спретната в дъното на шапитото, за да не излизат и да мокрят костюмите си. Закопча якето, сви глава и изскочи под потоците силен дъжд. Макар още да нямаше и четири часът, температурата бе спаднала рязко и докато стигна до фургона, зъбите й вече тракаха. Събу дънките, включи малкия отоплител и запали осветлението, защото бе много мрачно.
След като фургонът се позатопли, а украсата й бе меко осветена, интериорът му й се видя тъй уютен, както никога. Тя извади пухен анцуг в прасковен цвят, обу памучни чорапи и се зае с работа в кухничката. Хранеха се обикновено преди последното представление, а през последните седмици тя бе поела повечето от готвенето — доставяше й удоволствие, след като не трябваше да следва каквито и да е рецепти.
Тананикайки си, наряза един лук, парче целина и започна да ги пасира в малка тенджерка, добавяйки чесън и стиска розмарин. Намери кутия ориз, но изхвърли приложеното пакетче подправки и добави свои билки. Пусна портативното радио на плота на станция с класическа музика. Фургонът се изпълни с приятната миризма на домашна манджа и със сочните акорди на рахманиновата прелюдия в до диез минор. Направи салата, сложи две порции пилешки гърди върху сместа от зеленчуци и ги напръска с малко бяло вино от бутилката, която бяха отворили преди няколко дни.
Прозорците започнаха да се запотяват отвътре, кондензираната влага се застича по черчеветата. Дъждът барабанеше по металната конструкция, а тихата музика и приятните миризми от готвенето я превръщаха в топъл пашкул. Седна на масата със сините й порцеланови съдини, пръстените чаши, кристалните бокали и старата купа за мед с червена детелина — бе я набрала предишния ден, преди да се случат всички онези събития. Огледа стореното и се улови да мисли, че нито една от красивите къщи, в които бе живяла, не бе тъй хубава, като този очукан фургон.
Вратата се отвори и влезе Алекс. По жълтото му яке се стичаше вода, косата му се бе слепнала. Докато затваряше вратата, тя грабна пешкир и му го подаде. Фургонът се разтресе от далечен гръм.
— Тук мирише на хубаво.
Той огледа топлия и меко осветен интериор, а тя забеляза някакъв копнеж в изражението му. Нима никога не бе имал дом? Е, като дете — сигурно, но като възрастен?
— Вечерята е почти готова — рече тя. — Защо не се преоблечеш?
Докато той обличаше сухи дрехи, тя напълни наполовина кристалните чаши с вино и разбърка салатата. По радиото пуснаха Дебюси. Когато се върна на масата, облечен в дънки и сив пуловер, тя вече бе сипала пилето и ориза.
Изчака я да седне и тогава зае мястото си, сетне взе чашата и я вдигна в мълчалив тост.
— Не знам дали яденето стана — рече тя. — Използвах наличните продукти.
Той го опита.
— Много е вкусно.
Известно време се храниха в мълчание, потънали в покоя на музиката, храната и уюта на фургона на фона на дъжда.
— Като си взема заплатата следващия път, ще ти купя мелничка за черен пипер — рече тя. — Така ще можеш да използваш истински пипер, а не от кутия — ужасен е.
— Не искам да си харчиш парите за мелничка.
— Но ти обичаш черния пипер.
— Не в това е работата, а в…
— Ако аз обичах черен пипер, ти щеше ли да ми купиш мелничка?
— Стига да поискаш.
Тя се усмихна.
Той изглеждаше озадачен.
— Това ли искаш да направя? Да ти купя мелничка?
— О, не. Не съм голяма любителка на пипера.
Устните му се изкривиха в усмивка.
— Срамувам се да го призная, Дейзи, но всъщност вече започвам да схващам тези твои усукани приказки.
— Не се учудвам. Ти наистина си интелигентен. — Тя му се усмихна палаво.
— Госпожо, ти си страхотия и половина.
— И секси също.
— Това си се знае от само себе си.
— Но би ли го казал въпреки това, моля?
— Добре. — Изражението му стана нежно. Пресегна през масата и хвана ръката й. — Ти си, без всякакво съмнение, най-секси от всички жени, които съм познавал. И най-сладката.
В гърлото й заседна буца, изгуби се в жълтия кехлибар на очите му. Как бе могла да си мисли, че са студени? Наведе глава, преди да е видял, че очите й се насълзиха.
Той заговори за представлението, посмяха се на гафа на един от клоуните с дама от първия ред.
