Толкова неща се бяха случили след разговора с баща й, че не й остана време да говори с Алекс за удивителните му твърдения. Ако повдигнеше въпроса сега, може би щеше да го улови със свален гард. А един разговор за семейната му история би могъл също да по-разведри непредвидимото му настроение.
— Баща ми каза, че си бил потомък на Романови.
— Свали дънките ми.
— И не само това, ами баща ти бил внук на цар Николай Втори.
— Не ме карай да повтарям.
Изгледа я с такава арогантност, че изобщо не бе трудно човек да си го представи седнал на трона на Катерина Велика да нарежда на някаква вироглава женска от рода Петроф да се хвърли във водите на Нева.
— Каза, че си бил наследник на руската корона.
— Замълчи и направи онова, което ти казах.
Тя потисна въздишката си. Господи, колко бе трудно с него. Очевидно нямаше по-сигурен начин да накара този руснак да атакува от едно обяснение в любов. Трудно й бе да срещне погледа му с някакво достойнство, след като бе само по бельо, а той изглеждаше тъй заплашително потентен, но все пак вложи всичко в опита си. Очевидно сега никак не бе време да се опитва да изкопчи отговорите, за които жадуваше.
Той й се подигра.
— Когато сваляш дънките ми, застани на колене.
Непоносим тъпанар!
Устните му се свиха.
— Веднага!
Тя пое дълбоко дъх, още веднъж, трети път. Никога не си бе мислила, че ще постъпи така с нея. Удивително бе какво можеше да направи страхът с един мъж. Сега той имаше намерението да я притиска, докато не се откаже с гръм и трясък от обяснението си в любов. Колко тигри трябваше да смирява само за един ден?
Вгледана във високомерно присвитите му очи, в наглата извивка на ноздрите му, тя изпита неочакван прилив на нежност. Горкият й любим. Той се бореше със страха си по единствения му познат начин и ако се опиташе да го накаже за това, само щеше да го накара да заеме позиция на още по-глуха отбрана. О, Алекс, какво е сторил камшикът на вуйчо ти с теб?
Гледаше го в очите, докато бавно приклякваше. Усети силна тръпка на чувственост, като забеляза отново колко възбуден е той. Дори и страхът му не бе успял да попречи.
Стиснал бе юмруци до тялото си.
— По дяволите! Къде е гордостта ти?
Тя седна на пети и се взря в лицето му — неумолимо, безкомпромисно, високите му руски скули хвърляха дълбоки сенки, а тънките бледи бръчици обрамчваха устата.
— Гордост ли? Тя е в сърцето ми, разбира се.
— Ти се оставяш да те унизявам!
Тя се усмихна.
— Не можеш да го направиш. Мога да се унизя единствено сама. А съм на колене да те съблека, защото това ме възбужда.
Възцари се несигурно мълчание. Той изглеждаше тъй измъчен, че тя не можеше да го понесе. Изправи се на колене и притисна устни към коравия му корем, току над колана на дънките. И докато го правеше, дръпна копчето и то изщрака под пръстите й. Сетне отвори и ципа.
Кожата му настръхна, а гласът му потрепери.
— Изобщо не мога да те разбера.
— Мисля, че ме разбираш. Себе си не можеш да разбереш.
Хвана я за раменете и я изправи. Очите му бяха толкова потъмнели и тъй нещастни, че й стана мъчно.
— Какво да правя с теб? — попита той.
— Може би ще отвърнеш на любовта ми?
Дъхът му секна изведнъж и със сподавен стон устните му намериха нейните. Тя почувства отчаянието му, но бе безсилна да му помогне. Целувката ги сля: досущ като водовъртеж тя ги повлече в дълбините си.
Не разбра дали се съблякоха един друг или всеки поотделно, но скоро лежаха голи на леглото. Чувствеността — гореща, дълбока — се плъзна по пламналия й корем. Устните му тръгнаха от рамото, слязоха към гърдите, целуна корема й. Тя разтвори крака и го остави да вдигне коленете й.
— Сега ще те галя навсякъде — прошепна той и дъхът му опари бедрата й от вътрешната им страна.
И го направи. Господи, как го направи!
Не можеше да я обича със сърцето си, но можеше да я обича с тяло; направи го с необуздана щедрост, която я изпълни с емоции. Взе онова, което й даваше, но в същото време му отвръщаше със същото, използвайки ръцете си, гърдите си, мекотата на кожата си, устните си.
Когато той най-сетне навлезе дълбоко в нея, тя обви с крака неговите и стисна силно.
— Да — прошепна тя, — о, да.
Бариерите между тях изчезнаха, а докато наближаваха заедно върха, тя заговори.
— О, да. Така. Обичам… Да. Дълбоко. О, да. Само това…
Напяваше му, водена от страст, от инстинкт. Ако спреше да говори, той щеше да опита да забрави коя бе и да я превърне в някакво анонимно женско тяло. А тя не би го понесла. Тя бе Дейзи. Беше негова жена.
Затова говореше, прегръщаше го силно, препускаше с него към онова място, което се нарича единение.
И накрая тъмата отстъпи място на светлината.
— Беше свещенодействие.
— Не бе, Дейзи. Беше си просто секс.
— Хайде да го направим отново.
— Карам със сто километра в час, снощи не сме спали повече от три часа и вече закъсняваме да пристигнем в Алънтаун.
— Надут тъпанар!
— Кого наричаш надут тъпанар?
— Теб.
Той я стрелна с поглед, в очите му блещукаше дяволито пламъче.
— Само посмей да го кажеш, когато си гола.
— Няма да се съблека, преди да си признал, че бе свещенодействие.
— Какво ще кажеш, ако призная, че бе по-специално? Защото определено бе по-специално.
Тя го погледна самодоволно и изостави темата дотук. Предишната вечер наистина бе далеч повече от специална и двамата го знаеха. Усетила го бе в жаждата, с която се любиха, и в начина, по който лежаха прегърнати след това. Когато погледите им се срещнаха, в тях нямаше нищо скрито, нищо спестено.
Тази сутрин тя го очакваше да прибегне пак до старите си номера, да се нрави на начумерен и невъзможен, да стори всичко възможно, за да увеличи дистанцията.
Но за нейна почуда той бе забавен и мил. Сякаш се бе отказал от борбата си, С всеки удар на романтичното си сърце тя искаше да повярва, че се бе влюбил в нея, но знаеше, че няма да е толкова лесно. Засега бе доволна, че поне бе свалил малко гарда си.
Дъжд забарабани по прашното предно стъкло на пикапа с големи, разплискващи се като амеби капки. Беше хладна, мрачна утрин и според прогнозата, времето още щеше да се влоши. Той я погледна и тя изпита чувството, че чете мислите й.
— Не мога да ти устоя — рече тихо. — Знаеш го, нали? Писна ми да се правя, че мога. — Изражението му стана още по-тревожно. — Но не те обичам, Дейзи, а ти нямаш и представа колко съжалявам, че е така,
