2. Причини защо е проява на предразсъдък, свръхвъображение или още нещо лошо, ако мисля, че Пиер Ферамо е терорист от Ал Кайда, който заговорничи да вдигне във въздуха Л.А.
Спря с химикалка в устата. Оливия мислеше за себе си като за либерално-егалитарна хуманистка. И в интерес на истината, както беше казала и на Кейт, той едва ли се държеше като посветен воин на Джихад с неговите бутилки „Кристал“, красивите жени и скъпите дрехи.
Усмихна се мрачно, като си спомни за един свой приятел, който беше излизал с една от сестрите на бин Ладен още преди името Осама бин Ладен да се свърже неразривно с терористичните зверства. Бин Ладен бяха голямо, богато, културно семейство с бляскави международни връзки, а сестрата беше страшно лъскава. Веднъж приятелят й я беше попитал за репутацията на брат й като черна овца.
— Ами честно казано — отговорила сестрата, — най-лошото, което човек може да каже за Осама, е, че е
14.
— Ти може да си роден сред ярките светлини на Л.А., но тук, сред пустинята, ще откриеш кой си наистина, колко струваш…
— Добре. Достатъчно. Достатъчно.
Оливия съчувстваше на режисьорите. Не би имала и най-малка представа какво да каже на актриса, която забатачва репликите си, с изключение на: „Не бихте ли могли да го направите… по-добре?“ Но този режисьор като че ли не можеше да каже и това. Той погледна немощно към Алфонсо, който се навърташе наоколо в някакво неясно качество, отвори уста, сякаш да заговори, затвори я и рече:
— Хм.
Оливия замислено гледаше режисьора. Името му бе Никълъс Кронкайт. Нямаше информация да е правил някакви филми с изключение на режисурата на няколко учебни музикални видеоклипа в университета на Малибу. Защо е бил избран точно той?
— Добре — властно се намеси Алфонсо. — Хайде, малката, да започнем отначало.
Сценарият, написан от Травис Бранкато, беше, меко казано, тревожен. Под заглавието „Границите на Аризона“ се криеше история за холивудски красавец, кинозвезда, който разбира, че Холивуд е лишен от смисъл и забягва в пустинята, където се влюбва в момиче от племето навахо и открива щастието и удовлетворението в изработването на рисувани кабинки за лифтове.
Докато Кимбърли, която чрез тъмната перука с плитки правеше всичко възможно да подчертае индианското у себе си, се подготвяше да започне репликите си отначало, Оливия се измъкна от залата странично-заднишком със странна рачешка походка, която никога дотогава не бе използвала. Струваше й се, че това е спонтанен и несъзнателен израз на вина и съжаление, че всичко това й изглежда толкова безнадеждно.
Седеше в бара, смучеше айскафе със сламка и изброяваше наум различните причини, поради които снимането на „Границите на Аризона“ нямаше никакъв смисъл. Дали Ферамо лично щеше да финансира проекта? В такъв случай защо беше избрал такъв некадърен малоумник за режисьор? А ако търсеше финансиране другаде, защо бе ангажирал режисьор и започнал пробните снимки преди включването на някое студио? И как така не беше забелязал, че сценарият е пълен боклук?
— Здрасти!
Оливия се стресна и се задави с айскафето само от чистата сила на появата на Мелиса.
— Как минаха пробните снимки? Как мина интервюто с Никълъс?
За щастие, когато Мелиса говореше, не се налагаше да отговаря.
— Виж, това са сърфистите ни. Не са ли сладури? Цяла сутрин репетираха на плажа, а сега ще си казват репликите. Ще дойдеш ли да гледаш? Сигурна съм, че ще ти трябва за статията.
Група изрусени до бяло момчета хвърляха нежни погледи към днешното момиче по бельо в стъклената кабина зад рецепцията.
— А, това е Каръл, нашата специалистка по дикция. Запознахте ли се вече?
Жената изглеждаше приятна и доста интересна. Всъщност имаше сбръчкано лице, което изглеждаше напълно неуместно в хотел „Стандарт“. Беше като да видиш човек с измачкана стара риза в стая, пълна с безупречно изгладени тоалети. Оливия започна да си представя портиерката, която влита с писъци: „Божкееей! Дайте ми я! Ще я изгладим!“
— Радвам се да се запознаем — каза сбръчканата.
— Вие сте англичанка! — отбеляза Оливия.
— Също и вие. Североизток? Нотингам? Северно от Нотингам?
— Уърксоп. Бива си ви.
— Така! — прекъсна ги Мелиса. — Записала съм, че утре ще вечеряш с Пиер. Следобед искам да поговориш със сърфистите, а привечер да пийнеш по нещо с другите момчета.
— Извинете, госпожице Джаулс. — Беше портиерката. — Само да ви напомня за срещата ви с Майкъл Монтеросо за оправяне на лицето утре в три и петнайсет в Алиа Клим. Поддържат политика на денонощно отменяне на часове, затова трябва да им дам номера на кредитната ви карта. Цената е четиристотин и петнайсет долара.
— Четиристотин и петнайсет долара? — невярващо попита Оливия.
— О, сигурна съм, че ще навием Майкъл да ти направи процедурите с отстъпка — рече Мелиса. — А Кимбърли и още някои момичета ще те чакат тук в осем да те изведат и да ти покажат някои от модните места.
— Не, не, няма нужда. Не приемам безплатни услуги — отсече Оливия. — И мисля да пропусна питиетата тази вечер — Трябва да завъртя няколко телефона.
Мелиса си надяна гадна въпросителна физиономия с наклонена настрани глава.
— Не мога да пиша само за тази продукция все пак! — искрено й се тросна Оливия. — Наоколо стават толкова много интересни неща!
15.
— С кой град, моля? — попита гласът от отсрещната страна на линията.
— Лос Анджелис — отвърна Оливия и забарабани с молива си по писалището.
— А номерът, който ви трябва?
— На ФБР.
— Моля?
— ФБР.
— Не съм чувала подобно име. Частен номер ли е, или служебен?
Оливия счупи молива на две. Разполагаше с петнайсет минути до срещата с Кимбърли, а още не беше си оправила грима.
— Не, ФБР. Федерално бюро за разследване. Сигурно сте чували — ченгета, детективи, досиетата X, мрази ЦРУ?
Другата линия зазвъня. Оливия не й обърна внимание.
— А, вярно. — Смях. — Разбрах ви. Ето ви номера.
— Номерът, който ви трябва може да бъде набран чрез натискане на единицата — заговори отсечен електронен глас. — Ще бъдете таксувани допълнително.
— Ало, тук е Федералното бюро за разследване — заговори друг записан глас. Слава Богу, втората линия спря да звъни.
— Моля, изслушайте внимателно следния списък с инструкции. Ако се интересувате от политиката ни за набиране на служители, натиснете едно, за текущи дела натиснете две…
Проклятие. Другата линия пак зазвъня. Натисна „изчакване“ и се обади.
— Оливия? Пиер Ферамо е.
