Пак материала за кандидат-звездите. Кейт: ЯРОСТ: ОТНОСНО ИЗЛИВАНЕ НА ГНЕВА, този път по- умерено: „Слушай, шибана кучко, как, по дяволите, се осмеляваш да ме закопаваш, като им донасяш, че съм се обаждала на шибаното ФБР, когато изобщо не съм, ти, шибана…“
Обратно към статията. Натрака последния абзац и я прочете от начало до край. Нанесе някои поправки, пусна проверката на правописа, натисна „изпращане“ и ритна крака на писалището.
Не беше справедливо. Не беше
— Здрасти, аз съм. Слушай, „Елан“ току-що се обади да ме уволни, задето съм се обаждала на ФБР за Ферамо. Не съм се обаждала на ФБР. Единственият човек, който знаеше, че изобщо съм мислила за обаждане във ФБР, си ти. Не мога да повярвам, че просто си искала да ми издърпаш историята от ръцете, затова можеше, можеше…
Гласът на Оливия секна. Беше дълбоко, дълбоко наранена. Затвори телефона и седна на възглавницата на пода, замига и изтри една сълза с юмрука си. Дълго гледа пред себе си с трепереща долна устна, после отиде до бежово-зеления си сак, извади старо измачкано парче хартия, разгърна го внимателно и седна на възглавницата с него.
Житейски правила на Оливия Джаулс
1. Никога не се паникьосвай. Спри, дишай дълбоко, мисли.
2. Никой не мисли за теб. Всички мислят за себе си, също като теб.
3. Никога не променяй цвета на косата и прическата си преди важно събитие.
4. Нищо не е нито толкова добро, нито толкова лошо, колкото изглежда.
5. Постъпвай така, както искаш да постъпват с теб, напр. „Не убивай“.
6. По-добре да купиш едно скъпо нещо, което харесваш истински, отколкото няколко евтини, които харесваш горе-долу.
7. Нищо на света не е важно. Ако се разстроиш, задай си въпроса: „Има ли това някакво значение?“
8. Ключът към успеха се крие в начина на съвземането ти след провал.
9. Бъди честна и мила.
10. Купувай само дрехи, които те карат да затанцуваш с тях.
11. Доверявай се на инстинктите си, а не на свръхактивното си въображение.
12. Когато си съсипана от някаква катастрофа, провери дали наистина е катастрофа по следния начин: а) мисли да върви по дяволите; б) погледни откъм добрата й страна, а ако това не свърши работа, погледни откъм смешната й страна.
Ако нищо от гореспоменатото не свърши работа, може наистина да е катастрофа, тъй че вж. точки 1 и 5.
13. Не очаквай светът да е сигурно място, а животът — справедлив.
14. Понякога просто се пусни по течението.
Най-отдолу следваше съветът на Елси:
15. Не съжалявай за нищо. Помни, че като се вземе предвид коя си и състоянието на света в момента, не би могло да ти се случи нищо друго. Единственото, което можеш да промениш, е настоящето, затова се учи от миналото.
И практическото приложение на Оливия на това правило:
16. Ако започнеш да съжаляваш за нещо и да мислиш: „Трябваше да направя…“, винаги добавяй: … само че в такъв случай можеше да ме прегази камион или да ме взриви японско торпедо.
Не. Не вярваше. А информацията не беше дошла и от ФБР, защото всъщност не беше говорила с тях. Единственото място, откъдето беше възможно да е изтекла информацията, беше тук, в стаята. Започна щателно да проверява лампите, телефона, под писалището, в чекмеджетата. Как ли изглеждаха бръмбарите? Нямаше представа. Дали приличаше на микрофон? Дали имаше батерии? Закикоти се. Или малки крачета?
Помисли още малко, после пак посегна към телефона и набра информацията:
— Шпионският магазин на булевард „Сънсет“, моля. Шпионски магазин. Ш.П.И.О.Н.С.К.И. Нали сте чували за шпиони? За Джеймс Бонд? За Кийфър Съдърланд? За английските възпитаници на частни училища с обратни наклонности?
Половин час по-късно се взираше в голяма цепнатина на пода, която се подаваше изпод леглото й.
— Добрееее. Ето те. Тук е проблемът.
Оливия отстъпи няколко крачки, когато цепнатината запълзя към нея. Конър, специалистът по обезопасяване срещу подслушване, тромаво се отпусна на колене и весело размаха квадратната кутийка на телефонния извод със същото усмихнато изражение, което отличаваше техничарите по цял свят — компютърни маниаци, инструктори по подводно плуване, ски-учители, пилоти, когато открият нещо, което само друг техничар би разбрал, но трябва да бъде обяснено на лаик.
— Това е микрофонче две и половина със закопчаване. Вероятно поставянето му би отнело десет секунди, ако е имало ДСР.
— Прекрасно. — Опита се сърцато да му окаже някакъв вид емоционална подкрепа. — Великолепно. Ъъъ… значи това всъщност е подслушвало телефона ми?
— О, не. О, не. Не. Това е прост микрофон. Най-обикновен ХТС четири на две.
— Ясно. Значи просто е улавяло казаното от мен? Подслушвачите не биха могли да знаят дали съм на телефона, или не?
— Точно така. Биха могли да уловят звуците от набирането на телефона, но… — Всмукна въздух между зъбите си, втренчи се в кутийката на телефонния извод и поклати глава. — Няма начин. Не и през кабела. Вероятно са чували само вашите думи. Искате ли още нещо?
— Ще намина по-късно и ще взема останалите неща.
Беше поръчала индикатор на бръмбари, прикрит като калкулатор, химикалка със симпатично мастило, качулка за предпазване от химическа атака, възхитително тесен и малък дигитален фотоапарат и, детинско, но крайно вълнуващо — шпионски пръстен с огледалце, което се изправя, за да гледаш зад гърба си. Прекрасно допълнение към несесера за оцеляване.
След като техникът си тръгна, веднага се обади на Кейт и й остави съобщение. „Аз съм. Извинявай. Настина съжалявам. Оказа се, че в стаята ми е имало бръмбар. Дължа ти голяма «маргарита», като се върна. Обади се.“
После започна да крачи из стаята, опитвайки се да не се паникьоса. Вече не беше игра, не беше и свръхактивното й въображение. Ставаше нещо наистина лошо и някой беше по петите й. Погледна отново Житейските правила, дълбоко вдиша и издиша, помисли: „Да вървят по дяволите“ и се постара да си представи цялата работа като весел анекдот, който ще разкаже на Кейт.
17.
Трийсет и осем минути по-късно беше на Родео Драйв, легнала под чаршаф в бяла стая с шест отделни струи извънредно гореща пара, съскаща срещу лицето й.
— Ъъъ, сигурен ли сте, че тия неща с парата са в ред? Струват ми се малко…
