Настанена удобно в елегантния, макар и вече старомоден кабриолет на Амелия Кесълфорд, придружена от Стюарт Кесълфорд, който яздеше край кабриолета един взет под наем кон, Сара се облегна на възглавничките, вдъхна влажния, хладен вечерен въздух и се зачуди дали братовчедите Кесълфорд все още хранеха tendre9 към наскоро овдовялата баронеса дьо Вал. Беше доловила истинско вълнение в гласа на Стюарт, когато й бе доверил, че е бил готов да даде на Силвия всичко, което пожелаела.
Овдовялата графиня прекъсна мислите й.
— Е, скъпа, изобщо не се чувствам изтощена и съсипана, макар да бях абсолютно сигурна, че това излизане ще ме довърши. Можем само да се надяваме, че не сме прихванали някоя заразна болест в тази блъсканица. Ти позабавлява ли се?
Сара се усмихна.
— Повече от всеки друг път. Никога не съм срещала толкова много хора, които да искат да се запознаят с мен. Благодаря ви.
— За мен беше удоволствие, скъпо мое момиче. Ти се представи блестящо. Искаше ми се само Ашли да се бе съгласил да ни придружи днес.
Сара се опита да се пребори с напиращия в гърлото й смях. Изобщо не можеше да си представи Звяра в Алмак.
— Ако съдя по онова, което ми разказа вашият племенник, мадам, една такава сбирка ще изкара графа от търпение. Мислите ли, че подобни забавления са по вкуса му?
— Не са, и аз получавам сърцебиене само като си помисля за това. Знаеш ли, започвам да се отчайвам вече и да се чудя дали някога изобщо ще ме ощастливи с внуче. С неговия начин на живот той просто няма възможност да се запознае с почтени млади дами. И макар да смята забавленията в Алмак за скучни и безинтересни, ако ги посещава, не може да не срещне някоя напълно подходяща млада дама.
— И не само една! — съгласи се Сара и замълча, замислена върху казаното. Какъв ли тип жени би сметнал Звяра за подходящи? Не и като нея самата. Те двамата се държаха като куче и котка, когато бяха заедно. Лицето й пламна, когато си припомни допира на топлата му ръка.
Графинята въздъхна от другия край на каляската.
На Сара също й се прииска да въздъхне, но тогава внезапно я осени една мисъл, която трябваше да сподели с Амелия.
— Но, мадам, граф Кесълфорд сигурно присъства на забавленията, които вие самата организирате. Там той би могъл да срещне не една напълно подходяща млада дама.
Вдовицата се поизправи.
— Винаги идваше в миналото — замислено рече тя, — но през последните пет години не съм давала никакви приеми заради крехкото си здравословно състояние.
— Тогава няма защо да се отчайвате, милейди. Той все още е достатъчно млад. В края на краищата, може и да успеете да го запознаете с някоя приятна госпожица, и когато това стане, той може вече да е узрял за идеята да се ожени и да създаде семейство.
Амелия изглеждаше въодушевена от предложението.
— Ти си съвсем права, Сара! Крайно време е отново да помисля за някакви забавления в дома си, въпреки лошото ми здраве.
ГЛАВА ШЕСТА
Хоукс сигурно би повдигнал подигравателно тъмните си вежди, ако само можеше да предположи колко важен бе този разговор за доброто му име, репутацията и семейното му положение. Вместо това, в пълно неведение, но измъчван от въпроса за цвета на очите на госпожица Линдъл, който го тормозеше като постоянен сърбеж, той се върна в къщата на майка си с едничката цел да разбере как са прекарали дамите в Алмак.
Остана много изненадан, когато завари една от слугините, застанала на колене на входа на къщата, да мие тухлите със сапунена вода. Жената го поздрави необичайно дружелюбно, предвид задачата, която й бе поставена.
— Добър ден, господарю Ашли. Милейди ще бъде много щастлива, като разбере, че сте се върнал, сър.
— Да не би да предстои нещо важно, Мейзи? — бавно попита той и с котешка пъргавина скочи направо на най-горното стъпало, като внимаваше да не изцапа измитите стълби.
— Да, сър. Майка ви планира да организира прием за красивата госпожица Линдъл, която напоследък идва тук с доктора.
— За госпожица Линдъл казваш, а? — Новината му се стори едновременно досадна и интересна. Какво ли обаяние трябва да притежава госпожица Линдъл, за да убеди твърдоглавата болна да напусне леглото си.
Мейзи се усмихна с топлота.
— Сърцето ми се сгрява, сър, като виждам майка ви и тази стара къща да оживяват отново. Знаете ли, направо се побъркахме от чистене.
— Виждам, че съм дошъл в неподходящ момент, Тимънс. Ти май тъкмо щеше да ме информираш, че майка ми не приема посетители — иронично рече Хоукс.
— Точно така, сър — Тимънс наведе глава.
Майка му, привързала главата си с тюрбан, се провикна от горната площадка.
— Това ти ли си, Ашли? Днес нямам време за теб, скъпи. Цялата къща е обърната наопаки.
— Забелязах вече — съгласи се Хоукс и се усмихна лениво. — Изглеждаш добре, мамо, въпреки ужасния персийски тюрбан на главата ти.
Амелия опипа тюрбана си.
— Човек трябва да прави жертви, когато възнамерява да приема гости. Дори и за сметка на външния си вид. От своя страна, ти трябва да ми обещаеш тържествено, че ще пожертваш цялата си вечер и ще присъстваш на малкото соаре, което организирам.
— Но, разбира се! Досега винаги съм се появявал на твоите приеми, мамо.
— Този път настоявам да дойдеш рано, за да можем заедно да посрещнем гостите. — Тонът на лейди Кесълфорд не търпеше никакво възражение.
Хоукс се намръщи. Подобни приеми, го отвращаваха, защото постоянно му се налагаше да отблъсква млади дами с широко ококорени очи, които, предупредени за лошата му слава, продължаваха да му се натрапват, подтиквани от напористите си майки, които се надяваха, че любимите им щерки ще успеят да оплетат графа в мрежите си. Хрумна му, че и собствената му майка може би участва в този маскарад и се опитва да му пробута така ценената и превъзнасяна госпожица Линдъл. Той цинично се усмихна, леко се поклони и отбеляза, че ще се подчини с радост, особено пък по такъв щастлив повод. След пет дълги години на очакване, Хоукс изпитваше огромно задоволство от факта, че майка му отново проявява интерес към нещо коренно различно от болестите и смъртта. Пък било то и Сара Линдъл.
— Как се представихте ти и твоето протеже в Алмак?
Майка му премигна, изненадана от въпроса.
— Прекрасно. Като се изключи, разбира се, присъствието на онзи противен сплетник Силвестър Нотли, който постоянно души наоколо, драска нещо и хапе края на молива си, сякаш е осенен от някаква велика идея. Въпреки това ще му се наложи да каже само хубави неща за Сара. Всички я харесаха, точно както и предполагах. Тя е една изключителна млада жена, напълно различна от майка си, която, макар че бе много приятна, беше малко… лекомислена.
Хоукс се сети за няколко думи, които по-добре характеризираха майката на Сара, ако изобщо можеше да се вярва на слуховете за нея. Но той бе преживял достатъчно, за да не се доверява безрезервно на клюките. За характера на Сара съдеше по собствената й дързост, а не по прегрешенията, които майка й
