разговора.
— Моите съболезнования, Силви, заради скорошната загуба, която преживя.
Моливът на Нотли спря да драска.
Сара се почувства въвлечена в един сблъсък, който, по всичко личеше, щеше да бъде напрегнат и неприятен.
Вдовицата отговори с подходяща за случая тъга, но в гласа й се долавяха стоманени нотки.
— Нямах представа, че можеш да изпитваш подобни чувства, Хоукс. Благодаря ти, защото, макар да не скърбя заради смъртта на Ото, аз се чувствам странно натъжена и в известен смисъл — поумняла и отрезвяла. Смъртта идва, за да ни припомни колко къс е животът ни в действителност и колко е глупаво от наша страна да се караме със старите си приятели.
Хоукс не отговори нищо. Мълчанието се проточи твърде дълго.
Сара имаше чувството, че е не само сляпа, но и невидима. Питаше се дали Хоукс все още обича Силвия, а после изведнъж, изпълнена с отчаяние, осъзна, че за нея самата чувствата му към другата жена не би трябвало да имат никакво значение.
— Да, животът наистина е кратък — тихо рече той в момента, в който всички вече разбираха, че тишината не може да продължи повече. — Да сключим ли примирие?
Моливът на Силвестър яростно се спусна по редовете.
Баронесата въздъхна.
— Би било чудесно — съгласи се тя и за пръв път в гласа й се забеляза някакво напрежение. — Може би Стюарт също ще се съгласи с нас.
Хоукс се замисли за момент.
— Може би — кимна бавно.
Състезанието с хартиените лодки, което се проведе над главите на рибите, хищно отворили уста, бе посрещнато с радост и веселие от гостите, удостоили изложбата с присъствието си. До края на следобеда почти не бе останал човек сред елегантно облечените гости, който да не бе коленичил край езерото, за да наблюдава внимателно сгънатата си лодчица да се носи между водните лилии.
Само двама от присъстващите не се забавляваха от хартиената армада — баронеса дьо Вал и Силвестър Нотли. Колкото и да й се искаше да участва във веселието, вдовицата дьо Вал прояви необичаен за нея здрав разум и се настани сред по-улегналите матрони, които наблюдаваха забавленията отстрани. По този начин успя да затвори устата на онези, които непрекъснато обсъждаха непристойната й поява на публично място толкова скоро след смъртта на мъжа й. Гледането обаче не бе и наполовина приятно колкото участието в игрите. Баронесата наблюдаваше лодките с отегчено и кисело изражение, а когато разбра, че няма изгледи гостите скоро да се откажат от това занимание, тя се сбогува с лейди Петършъм и си тръгна, без да се обърне назад.
Силвестър, който бе наблюдавал всичко отблизо, си тръгна заедно с нея, накалял коленете на панталона и изпълнил с клюки няколко страници от бележника си.
Хоукс несъмнено би изпитал много по-голямо удоволствие от забавлението с лодките, ако не го тормозеха мрачни мисли, свързани с Джефри Гарви и с неприятното задължение да каже истината на Сара. Въпреки това, обучението на Сара в изкуството да прави книжни лодки, се оказа изненадващо приятно. Тъй като не можеше да види начина на прегъване с очите си, тя трябваше да направи това с ръцете си.
— Ето така — учеше я Нейт. Двамата със Сара седяха един срещу друг пред отрупаната с хартия маса от ковано желязо близо до езерото. Леко, като пеперуди, ръцете на Сара следваха движенията на Нейт, докато той сръчно сгъваше хартията.
Веднага щом той свърши, тя отдръпна ръце и заяви весело:
— Мисля, че го схванах.
Твърде напрегнат, за да седи на едно място, Хоукс обикаляше около масата, докато тя сгъваше лист хартия. Творението й обаче по нищо не приличаше на лодка и едва ли щеше да се закрепи върху водата.
— Да ви покажа ли още веднъж? — предложи той, преди Нейт да се сети да го направи.
— Да, моля ви. Нищо не излезе от това — покорно рече тя, а той се наведе над рамото й, за да разгледа несполучливия модел.
— Може би ще ви е по-лесно, ако и двамата гледаме в една посока. В противен случай вие получавате твърде изкривена и обърната представа за това, което правим.
— Звучи логично — съгласи се тя.
— В такъв случай, ако ми позволите… — Хоукс се приближи още повече, обгърна я като с наметало, притиснал гърди към извивката на рамото й. Зачервена от допира на ръцете му, тя замръзна, когато гладката й буза докосна лицето му за част от секундата. Дишането й се учести, въздухът излизаше със свистене от устата й, гърдите й бързо се спускаха и повдигаха, гърбът и раменете й се вцепениха. Ушите й писнаха. Тя се отдръпна. Той затвори очи за миг, опитвайки се да се пребори с импулса си да зарови лице в уханните й къдрици. Зави му се свят от омайния аромат на косата й. Меките къдрици докоснаха брадичката му. С мъка устоя на желанието да проследи с целувки нежната извивка на шията й.
— Сложете ръцете си върху моите. — Гласът му бе невероятно ласкав и мек.
Нейт вдигна поглед от листа хартия, който сгъваше.
Хоукс му намигна.
Сара се разсмя смутено. Беше толкова близо до него, че Хоукс усещаше движенията на тялото й при всяко вдишване и издишване. После се подчини, сковано сложи ръце върху неговите, готова да ги отдръпне и при най-незначителния повод.
— Отпуснете се — безцеремонно й нареди той. — Никога няма да схванете какво правя, ако не покриете ръцете ми плътно с вашите.
Бавно, подобно на цвете, което се разтваря под слънцето, тя разпери пръстите си върху неговите. Доверието, което въплъщаваха тези две малки, облечени в ръкавици ръце, които покриха неговите като втора кожа, предизвикаха силен трепет, започнал от пръстите и достигнал до основата на черепа му. Бе трогнат от готовността й да направи всичко, за да научи нещо ново. Знаеше, че тя напълно основателно се страхува от него още от момента, в който невъздържано й бе натрапил целувките си в розовата градина на майка му.
— Покажете ми — инструктира го тя, а гласът й потрепера от напрежение.
Хоукс вдигна поглед и видя Нейт, който ги наблюдаваше, осенен за пръв път от прозрението за истинските чувства, които настойникът му изпитва към госпожица Сара Линдъл.
Хоукс се поколеба.
Изражението на Нейт му се стори твърде зряло, макар и малко наранено и обидено.
— Продължавайте — рече той и се изправи. — Виждам откъде духа вятърът, но въпреки това трябва да проверя водата. — Отдалечи се с достойнството на истински мъж, стиснал хартиената лодчица в ръка.
Хоукс го наблюдаваше как се отдалечава и бавно нагъваше един лист. Ръцете на Сара следваха всяко негово движение.
— Той е един прекрасен младеж — тихичко рече тя, сгушена в ръцете му. Справил сте се чудесно с възпитанието му.
— Наистина ли? — зачуди се Хоукс, а лодката вече придобиваше очертания под съвместните усилия на ръцете им. — Дали не му направих лоша услуга, като застанах между него и първата му любов?
Ръцете на Сара замряха за миг.
— Разбира се, че не сте, сър. Интересът му към мен едва ли щеше да продължи дълго. А и ние изобщо не сме подходящи един за друг.
Той постави завършената лодка в дланта й.
— Така ли? — После въздъхна. — Само времето може да покаже това. Та нали вашата любов към Джефри продължава още от детството ви?
Тя обърна няколко пъти лодката, която бяха направили заедно, и въздъхна дълбоко.
— Аз уважавам Джефри, милорд, но не мисля, че го обичам.
Думите й привлякоха вниманието му. Той се загледа в спокойния й профил, в покорно спуснатите й мигли, в къдрицата, която леко докосваше ухото й.
