— Така ли? — прошепна той.
— Не го обичам. — Тя се усмихна и се опита да омаловажи казаното. — А и как бих могла, когато той така и не изпълни обещанието си да ми построи нещо толкова красиво. — Тя вдигна лодката им. — Хайде да видим дали ще може да плава.
Той беше готов да й каже за измяната на Джефри, за заплахата, която грозеше репутацията й, за бурните чувства, които изпитваше към нея. Думите напираха на езика му, но лицето й изразяваше такава детинска решимост да се порадва на творението им, че той се въздържа.
— Елате — подкани я той. — Хайде да я пуснем във водата.
Мина известно време преди Сара да изгуби интерес към изработването на лодки и пускането им във вода. Едва тогава Хоукс й каза онова, за което бе дошъл.
Сара се бе разположила като дете в тревата, обърнала лице срещу лекия ветрец. Усмихна се, когато той се отпусна на тревата до нея. В усмивката й прозираше такава искрена радост, че му се прииска да бе дошъл тук с единственото желание да я види щастлива. Няколко златисти кичура, измъкнали се от здраво стегнатия й кок, се ветрееха пред лицето й.
Той протегна ръка и отмахна кичур коса, който я гъделичкаше по бузата.
— Благодаря — срамежливо рече тя. — Беше много забавно. Истински срам е, че съм била лишена от това удоволствие като дете.
В гърдите му се надигна болезнена тъга. Заради Сара направи усилие да запази спокойния си тон.
— Съгласен съм. Чудя се дали ще се зарадвате, ако разберете, че не ви е било писано да се омъжите за човека, лишил ви от тази радост.
Сара наведе глава и нервно облиза устни.
— Да не би Джефри да е мъртъв? Убит? — Изглеждаше готова да понесе всякакъв удар.
Хоукс изобщо не бе предполагал, че тя ще достигне до подобно печално заключение. Тъгата му се засили.
— Не, мила моя. Гарви е жив и здрав и, освен това — съжалявам, че трябва да ви го кажа — женен за друга жена.
Руменината се отцеди от бузите й.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Помолил е да му бъде осигурен превоз от Испания за съпругата му. Видях документите.
Ръката й отскочи към гърлото й, сякаш за да я предпази от нещо.
— Вие продължавате да сте по-добре информиран за личните ми дела отколкото мен самата, милорд — сковано рече тя. — Аз съм зарязана от бъдещия си годеник, а се оказва, че вие знаете за това, преди още да съм била уведомена.
Много му се искаше да облекчи болката й, да погали косата й, да я успокои, да върне щастливото изражение на лицето й, което жестоките му думи бяха прогонили.
— Доколкото разбирам, плановете ви да се омъжите за него не са обявявани официално? Тя отрицателно поклати глава.
— В такъв случай няма защо да се боите от клюките. Особено ако сте готова да преглътнете гордостта си, за да пресечете всякакви грозни слухове и сплетни.
— И какво предлагате? — попита тя с разтреперан глас.
— Да организирате празненство.
Кокалчетата на ръката й, притисната към гърлото й, побеляха.
— Сър, аз напълно осъзнавам факта, че съм била изоставена. Освен това, всички съкровени планове на баща ми, свързани с моето бъдеще, се разбиха на пух и прах. А вие ми говорите за празненства!
Той се наведе напред. Беше дълбоко наранен от факта, че тя очевидно смята, че той е способен да се подиграе с чувствата й в един толкова тежък за нея момент.
— Говоря напълно сериозно — настоя кротко. — Ще бъде добре да поканите Гарви и новата му съпруга, заедно с още няколко приказливи свидетели. Всички ще отбележат искрената ви радост заради щастието на стария приятел от детинство, а приказките за изоставената годеница ще бъдат пресечени още в зародиш.
Сара го слушаше напрегнато. Ръката й отскочи от гърлото към челото й. Тя разтърка с длан възела, образуван от сключените й вежди.
Хоукс се пресегна и взе ръката й в своята.
— Зная, че е трудно — промълви тихо. — Но не мога да кажа, че съжалявам за Гарви. Вие заслужавате много повече, мила моя…
Тя прехапа долната си устна, за да спре треперенето й и размърда ръката си в неговата в отговор на лекия натиск на пръстите му.
— Вие ще присъствате ли на това… честване на удара на съдбата? — Опитваше се гласът й да звучи весело, въпреки сълзите, изпълнили очите й.
— Браво, мила моя! — похвали я той, а гласът му преливаше от нежност. — Точно този дух ви е необходим, за да преживеете всичко това. Можете да разчитате на подкрепата ми. Бихме могли да използваме пътуването ми, за да занеса поканите за празненството на баща ви и на семейство Гарви.
Тя пусна ръката му и притисна длан към невиждащите си очи. Болезнено трогателен и мъчителен жест! На лицето й се появи озадачено, паникьосано изражение.
— Напускате града?
Сърцето на Хоукс ускори ритъм. Разочарованието, скрито в тези две простички думи, едва не го принуди да промени решението си.
— Съжалявам, но ще трябва да замина за няколко дни.
Долната й устна отново се разтрепери. Една самотна сълза се търкулна по бузата й.
— Нейт реши да се върне на училище. Обещах му да го придружа, а на връщане ще се отбия, за да поговоря с баща ви. Предполагам, че веднага щом разбере за измяната на Гарви, той ще ви нареди да се върнете у дома. Възнамерявам да го убедя да не прави това, защото ако ви прибере в провинцията веднага след сватбата на Гарви, ще ви лиши от всякаква възможност да предотвратите клюките, които неминуемо ще последват. Може ли да ви се обадя веднага щом се върна, за да разбера как върви подготовката за празника?
Думите му, въпреки че бяха предизвикани от загриженост за щастието й, само засилиха треперенето на устната й.
— Много мило от ваша страна… — гласът й изведнъж пресекна по средата на изречението.
Той я прекъсна. Гласът му прозвуча леко закачливо.
— Аз не правя нещата, защото съм добър, а защото искам да ги направя.
А после,
— Горе главата, мила моя — прошепна той.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Когато се отби в дома на семейство Тървей, за да вземе писмата на Сара до баща й и семейство Гарви, Хоукс си помисли, че дори и в подобна мъчителна и дълбоко лична ситуация госпожица Линдъл не можеше дори да разчита на правото сама да изрази мислите, които не й дават мира. Поверените му две писма бяха написани с елегантния, калиграфски почерк на Лидия Тървей. Хоукс осъзна, че би бил много щастлив, ако можеше той да ги напише, вместо Сара. Прибра писмата в джоба, най-близо до сърцето си, като черпеше утеха от факта, че тя доверчиво ги бе предала в ръцете му, уверена, че той ще ги достави до получателите им. Искаше му се да можеше да приюти и нея, да я отнесе надалеч от цялата тая бъркотия, забъркана от Гарви.
— Ще останете ли на закуска с нас? Вашият братовчед също ще дойде.
Беше му трудно да откаже на настоятелността, която се долавяше в гласа на Сара. Замълча за момент, опитвайки се да отгатне чувствата, които тя изпитва към братовчед му, а после тихичко отклони
