нищо не си казал на Алис — би трябвало да знае, преди да се ожениш за нея или както там го наричаш.
— Преди да се оженя за нея ли? — остро попита Чарлс. — Да се оженя за нея! Надявам се не се опитваш да оспорваш брака ми?
Чарлс впери в брат много строг и сериозен поглед.
— Че какво разбирам аз от адвокатски приказки и сложнотии, скъпи ми братко? Никога не съм проумявал нищичко от брътвежите им. Просто докато си говорим тук поверително, нещо — вече забравих какво — ме накара да се изпусна. Тази дама от Хокстън има ли семейство?
— Не знаеш ли, че няма? — отговори Чарлс.
— Вече знам, ама тя плямпа какво ли не.
— Хари, мисля, че ако ти наистина смяташе, че аз и тя сме женени, въпросът е твърде важен, за да го подметнеш просто ей така, нали? — попита Чарлс.
— Как така е важен? — попита Хари.
— Как ли, скъпи ми Хари? Не може да говориш сериозно. Нали не си забравил, че от това зависи кой ще наследи Уайвърн? — възкликна Чарлс.
— Боже! Уайвърн, разбира се! Господи, човече, изобщо не ми хрумна за Уайвърн! Ама че бъркотия! Ние от рода Феърфийлд като цяло сме дълголетници и понякога се женим доста късно. Ще живееш поне още четирийсет години. Боже, Чарли, трябва да мислиш за нещо по-вероятно, ако искаш хората да ти повярват. Няма да се хвана на това, няма — отсече той и се засмя.
— И аз така смятам и се надявам, защото както знаеш, ти писах за онова, което очакваме да се случи. Горката Алис е толкова щастлива. А ако се роди наследник, той ще е поредният господар на Уайвърн от рода Феърфийлд, така че не бих искал и сянка на съмнение да пада върху него, Хари. Радвам се, задето ми каза, че претенцията на тази проклета жена за брак с мен са лъжа.
— Е, ти си знаеш най-добре — каза Хари. — Много ще ми бъде мъчно за Алис, горкичката, ако изобщо се стигне до някакви неприятности.
Той погледна през прозореца към клоните на групите дървета, които меко улавяха слънчевата светлина, с поредното си състрадателно изражение.
— Неведнъж си казвал, при това не само днес, че знаеш не по-зле от мен, че в разказа на онази жена няма нищо вярно.
— Не идва ли някой? — попита Хари и се извърна към вратата.
— Не, никой — увери го Чарлс след кратко мълчание. — Наистина си го казвал, Хари, така е.
— Е, щом съм го казвал, така да бъде, обаче не си спомням — каза Хари. — Освен това съм сигурен, че допускаш грешка.
— Грешка ли? Какво искаш да кажеш? — попита Чарлс.
— Искам да кажа, че независимо дали имаш брак, или нямаш, не съм искал да кажа онова, което предполагаш. Не знам нищичко по въпроса, независимо какво си мислиш — упорито каза Хари.
— Знаеш всичко, което знам и аз, всичко съм ти казал — отвърна Чарлс Феърфийлд.
— И какво от това? Откъде аз или ти ще знаем дали това е истински брак? А и нито ти, нито някой друг може да се опре на думите ми, понеже не съм се прославил като специалист, който да разяснява закона, в случай че съдията среща затруднения — ядоса се Хари.
— Надявам се, че вярваш на фактите, които ти изложих? — строго попита Чарлс.
— Сигурен съм, че си искал да ми кажеш истината, а извън това не вярвам на нищо друго освен на онова, което самият аз съм казал. Повече нищо няма да кажа — заяви Хари, пъхна ръце в джобовете си и намусено погледна Чарлс с леко отворена уста.
Чарлс изглеждаше адски ядосан.
— Много добре знаеш, Хари, поне петдесет пъти си ми казвал, че в онази история няма нищо и че самата жена мисли същото — каза той най-накрая, след като се овладя.
— Това никога не съм твърдял, мамицата му — отсече Хари, който вече бе застанал с гръб към капаците на прозорците и бе пъхнал ръце в джобовете си. Докато говореше, преметна мускулестия си крак връз другия и с ъгълчето на окото си продължи да гледа нацупено към брат си.
Със същата ругатня брат му го обвини, че лъже.
Последва пауза, както когато линийката от барут до мината се е възпламенила и хората се питат дали ще избухне и самата мина. Листата шумоляха и мухите бръмчаха весело навън, сякаш в тези секунди не се случваше нищо особено, а голямата отмаляла пчела, която цяла сутрин обикаляше стъклото на прозореца и непрекъснато се плъзгаше надолу, продължи мъчителното си упражнение, сякаш в периметър от една миля около Каруел Грейндж не се случваше нищо интересно.
Хари бе здраво стъпил и с двата си крака в този вълшебен свят, свита в юмрук, едната му ръка се бе преместила от джоба върху бедрото, а от очите му струеше познатата ярост на мъжете от рода Феърфийлд.
Беше въпрос едва ли не на ези и тура, както би каза Хари, дали в този момент щеше да се разрази битка между двама Феърфийлд — кратка, остра и решаваща.
— Не обичам прибързаните приказки на гореща глава, няма смисъл братя да си посягат, хайде да се успокоим. Сигурно аз съм единственият приятел, който ти е останал, така че едва ли ще искаш да се скараме. Аз нищо не печеля — няма благодарност, само губя време и по-скоро си търся бой, отколкото да печеля пари — каза Хари след доста продължителна пауза.
— Сбърках, Хари, не трябваше да говоря така. Моля те за прошка — каза Чарлс и протегна ръка на брат си, който стисна пръстите му и отново ги пусна в доста кратко и студено ръкостискане.
— Не биваше да говориш така на човек, който се забърква в неприятности заради теб, освен това знаеш, че съм избухлив. Всички сме избухливи, така че не се дръж така с мен — заяви Хари.
— Сбърках, знам. Извинявай. Не знам какво друго да кажа — отговори Чарлс. — Но опитай да ме разбереш! Какво ще правя, ако се появят проблеми с малкото същество, което очакваме да се роди? Няма ли да е по-добре да съм вече погребан в двора на църквата в Уайвърн?
Все още зяпнал, Хари сведе поглед към протъркания килим. Ръцете му отново почиваха спокойно в джобовете. Помълча малко и каза:
— Ако беше споделил с мен всичко, което планираш да правиш с Алис Мейбъл, щях открито да ти кажа мнението си. А като ме питаш сега, мога да ти кажа само едно и то е — според мен си женен за другата жена. Ужасно я мразя, обаче това няма нищо общо. Аз бих излязъл на чисто и бих казал на Али всичко, да прецени сама. Боя се обаче, че ти не внимаваше и здравата сгази лука.
— А аз изобщо не се боя — отговори Чарлс силно пребледнял. — Само че за нищо на света не искам Али да се притеснява и да се тревожи точно сега. Освен това, Хари, понеже е най-добре да се говори открито, както каза ти, не мога да се избавя от мисълта, че мнението ти [в друг случай той вероятно би добавил и „паметта ти“] не е безпристрастно заради имението.
Чарлс говореше горчиво или сприхаво, вие си изберете. Само че Хари явно беше решил да се отнесе към проблема хладнокръвно и точно това направи.
— Честна дума, не бих се учудил — отвърна той през смях. — Макар че ако е така, кълна ти се, станало е несъзнателно. Възприемай го както искаш, това показва само, че човек пази ризата на гърба си, но повече пази кожата си. Сигурно точно това правим и двамата. Ще ти кажа само следното — помежду ни всичко е открито и е сложено на масата. Ще направя всичко по силите си за теб, нали не се съмняваш в това?
— Не, Хари, няма да ме измамиш.
— Разбира се, че няма. Както ти казах обаче, струва ми се, че онази в Хокстън си е наумила нещо…
— Да ми създава неприятности ли?
— Втълпила си е — продължи Хари, — че в цялата работа е замесена и друга жена и ако питаш мен, няма да си мирува дълго. Твърди, че ти е съпруга, и по един или друг начин ще нападне всяка друга жена, която твърди същото за себе си. Когато се ядоса прилича на подивял кон, готова е дори през стена да мине, за да те разкъса на парчета. Вдън земя да се бе продънила дано!
— Какво смята да прави според теб? — попита тревожно Чарлс.
— Честна дума, не знам. Но според мен няма да е зле да имаш петдесет лири в джоба, че да й затвориш устата, ако реши да предприеме някакви по-сериозни маневри. Ако чуя още нещо, ще те предупредя. Бездруго се задържах повече, отколкото смятах, а и не се видях с Али. Предай й поздравите ми и й кажи, че
