— У дома — извика тя на кочияша, сядайки в екипажа, — по-бързо у дома… Откраднаха детето ни.
В това време Матийо преживя по-добри часове. Но във файтона, в който пътуваше, терзанията бяха ужасни.
— Алиса е загубена, завинаги е загубена и никога вече няма да я видя.
Тази мисъл се загнезди в главата му и му се струваше, че някакво тайнствено ехо я носи отвсякъде.
Но това не може да бъде! Възможно ли е здравият параход „Бригита“ с толкова голям екипаж да потъне, без да остави следа в океана? Но пък нали един от най-големите парижки вестници съобщи за ужасното нещастие! Но не беше ли възможно дописникът от Тунхал да е сбъркал? Сбъркал! Тук не се говори за мнение, а за някакво писмено съобщение, намерено от рибари. Може и моряк от „Бригита“ да си е позволил тази шега. Но моряците са суеверни и никога не си правят шеги с потъването на своя параход. Съмнения, грижи, болка и безпокойство мъчеха душата на Матийо, докато файтонът спря пред грамадното здание на вестник „Фигаро“.
С биещо от страх сърце Матийо се изкачи по постланото с килим стълбище. Той поиска да говори с главния редактор. Братът на капитан Драйфус прати картичката си и бе веднага приет.
— С какво мога да ви услужа, господин Драйфус?
— попита главният редактор. — Идвате, струва ми се, във връзка с нещастната афера на вашия брат…
— Не, господине — отвърна Матийо. — Днес не ида по тази работа.
— Ще ми е приятно, ако мога да ви услужа.
— Добре, кажете ми тогава, дописникът ви от Азорските острови заслужава ли доверие?
— Господин Драйфус, всички наши дописници са извънредно точни и заслужават пълно доверие. Но защо питате?
— Интересува ме загиването на парахода „Бригита“, потънал в Атлантическия океан.
— Така ли? Някакъв параход на име „Бригита“ е потънал?
Матийо се изненада. Тонът, с който главният редактор каза това, беше особен.
— Това е ужасно нещастие — продължи Матийо, — но да не би вашият дописник да ви е заблудил.
— Нашият дописник ли? Та какво общо има той с потъването на „Бригита“?
— Нали той е съобщил това?
— На кого го е съобщил?
— На вашия вестник „Фигаро“. Нали в тазвечершния брой поместихте телеграмата?
Главният редактор поклати глава.
— Лъжете се, господин Драйфус — каза той неспокойно. — Навярно сте чели това съобщение в някой друг вестник. „Фигаро“ не е споменал нито дума за потъването на „Бригита“.
Вместо да отговори, Матийо извади от джоба си вестника и го сложи на масата.
— Това тазвечершният брой на „Фигаро“ ли е? — попита той.
. — Да, господин Драйфус.
— Ето вижте, тук е напечатано печалното известие. Редакторът внимателно прочете дописката.
— Откъде купихте този вестник? — запита той с привидно равнодушие.
— От едно момче в Боа дьо Булон.
— Хм. Момчето настояваше ли да купите вестника?
— Разбира се, то тичаше до екипажа ми и едва, когато ми каза за потъването на „Бригита“, едва тогава купих вестника.
Челото на редактора се набръчка.
— С това известие са ви подлъгали да купите вестника.
— Да, вярно е.
— Господин Драйфус, тогава са ви измамили.
— Измамили?
— Да, защото са ви продали днешен „Фигаро“, който единствен между стотина хиляди екземпляра съдържа новината за потъването на „Бригита“.
— Това е невъзможно! — извика Драйфус зарадван.
— Значи това известие е било приготвено за вас — каза редакторът. — Мисля, че някой подлец е успял да подкупи някой от словослагателите на нашата печатница, за да помести тази невярна новина. Това е много лесно, тъй като е трябвало да, извади само известията за сметките между Япония и Китай и да постави фалшивата телеграма и после да отпечата листа.
— Това е ужасна измама! — извика Драйфус, въпреки че му се искаше да прегърне редактора, тъй като знаеше, че любимата му Алиса и „Бригита“ се намират невредими в Атлантическия океан.
Но той се възмути, като си помисли, че по такъв подъл начин са го измамили.
— С каква цел? — запита се той сам.
— Господин Драйфус — попита главният редактор, — кой се намираше с вас във файтона, когато купихте вестника?
— Синът на брат ми, гувернантката и слугата ми.
— Какво направихте, като прочетохте известието?
— Веднага слязох, взех друг файтон и дойдох дотук.
— Навярно лицата, които са приготвили това лъжливо известие са преследвали тъкмо това — констатира редакторът. — Тези мерзавци са имали намерение да ви отстранят от файтона и да ви отдалечат от детето.
Матийо се стресна:
— Боже мой — изхлипа той. — Навярно сте прав. Това обяснява много неща.
Матийо стисна ръцете на редактора и рече:
— Благодаря ви за услугата, която ми направихте. Трябва бързо да отида вкъщи. Предчувствам нещо ужасно, навярно искат да сторят някакво зло на детето. Сбогом, сбогом!
Той се втурна по стълбите, седна в първия файтон, който срещна, и се отправи към дома си. Леля Ерика го посрещна и, като го видя сам, запита уплашена:
— Къде е детето? Къде са другите?
— Не са ли дошли още? — запита Матийо.
— Не, ти не беше ли с тях?
Матийо желаеше да успокои старата и додаде:
— Сетих се из пътя, че имам да уреждам важна търговска работа, затова не продължих разходката. Мишонет и Жоржина пазят Андре.
— Да, разбира се. Няма по-предани слуги от тях.
Тези думи успокоиха малко Матийо. Той се облегна на прозореца, измъчван от страшни предчувствия, и се загледа към улицата. Изведнъж направи някакво движение, като че искаше да се хвърли през прозореца. За щастие старата Ерика беше в средата на стаята и не можеше да види лицето му. Той беше много разтревожен.
Файтонът се зададе по улица „Фуршамбол“. Кочияшът биеше немилостиво потъналите в пот коне. Матийо позна своя екипаж. Полудял ли беше Франсоа, та биеше толкова силно конете? После, о, Боже — какво беше това Във файтона беше само Жоржина. Къде бяха детето и Мишонет? Блед като мъртвец, Матийо се дръпна от прозореца. Екипажът спря пред вратата на жилището му. Жоржина слезе бързо. Братът на капитана отиде до стълбите, за да я посрещне. Той хвана момичето за ръка и го отведе в стаята. Тя приличаше на душевноболна. Заплака и падна на колене пред Матийо.
— Съвземете се — помоли Матийо, — кажете, говорете! Къде е Андре?
— Милост, господин Драйфус, милост — викаше бедното момиче. — Кълна ви се, че не съм виновна.
— Нещастие ли се случи? — запита Матийо.
— Да, и то голямо!
— Андре! Жив ли е?
— Да, да, жив е?
— Какво се случи?
— Откраднаха го! — изплака Жоржина, Матийо изпадна в ужас.
