ще се зазори. Прощавайте!
Тя подаде ръка на Драйфус, прегърна и целуна Ервин и се запъти към мястото, където беше вързана нейната лодка.
От гърлото й излезе слаб вик. Ервин и Драйфус отидоха при нея.
— Какво се е случило, за Бога? — запита германецът.
Тя показа към водата.
— Моята лодка — продума най-после.
— Изчезнала — възкликнаха Ервин и капитанът в един глас.
— Не мога да се върна у дома — каза младото момиче и разплакана се облегна на гърдите на Ервин.
И той не знаеше какво да прави. Драйфус се опомни пръв.
— Има три предположения. Или вълните са я отвлекли, или Мурильовите хора са я намерили и отнесли, за да не може този, който е дошъл на острова да се върне обратно, или.
— Лодката е открадната — каза Одета. — Ервин и аз добре завързахме въжето. Аз съм загубена и вие с мене. На този остров няма място, където бих могла да се скрия за по-дълго време от преследванията на баща ми и Мурильо. Те ще ме намерят, ще се усъмнят и…
Тя започна да плаче отчаяно:
— Не мога да спася себе си, и не искам да погубя и вас. Затова реших да се хвърля в морето, за да ви отърва от моето присъствие. Не желая да съм причината за смъртта на петима души.
Храброто момиче не беше завършило, когато Ервин я прекъсна.
После показа с ръка към морето.
— Вижте — извика той дрезгаво.-
— Ето лодката ти, Одета!
— Откраднаха я — проплака момичето.
— Да, откраднаха я — съгласи се Ервин. — Въпреки че е далеч от нас, аз познавам крадеца. Това е подлият Холмс. Драйфус погледна към посоченото място.
Той видя човек, стоящ прав в издълбания пън, който се опитваше да кара лодката напред. Изглежда крадецът не смееше да легне в лодката като Одета и да я затвори, защото мислеше, че ще се задуши.
— Подлец, убиец! — извика младият германец. — Ти искаш да избягаш, но не ще успееш. Не си още далеч, ще те стигна и ще ти отнема лодката.
Одета хвана любимия си и му извика:
— Искаш да се хвърлиш в морето, но не те пускам. Тогава всички ще бъдем загубени. Ервин, ти или ще се удавиш, или ще те убие, или…
Явно беше, че на Одета й хрумна още по-страшна мисъл. Тя пусна Ервин и се дръпна малко назад. Германецът използва това и извади от джоба й острия нож,, който тя винаги носеше със себе си. Той сложи ножа в устата си и с ръце, вдигнати към небето, молеше Бог да благослови тялото му, след това се хвърли в морето. Одета изпищя и припадна, а Драйфус успя да я хване, за да не падне. Храбрият младеж пореше вълните със силните си ръце. Разстоянието между него и лодката намаляваше. Мисълта за любимата му и съдбата на другите удвояваше силите му. Той вече беше на няколко метра от лодката.
Холмс, обаче, беше забелязал приближаващия се неприятел и грабна веслото. В момента, когато искаше да удари германеца по главата, той като добър плувец се скри под водата. Но ударът раздвижи силно водата, която разклати лодката. Холмс падна в морето. Двамата неприятели почти едновременно се показаха над водата и помежду им започна бесен двубой. Холмс като по-силен хвана младия германец и го хвърли назад.
— Проклети немецо, умри — викна той и го натисна с всички сили, за да го удави.
Но любимият на Одета обви като хидра краката си около тялото на Холмс и го повлече със себе си в дълбините. Минутата, която измина, караше отчаяната Одета да повдига ръце към небето. Скоро и двамата се появиха над морската повърхност близо един до друг. Холмс приличаше на морско чудовище. Мократа му коса беше покрила подутото му лице, а дългата му брада плуваше над водата. Ервин плуваше към лодката, която беше близо до тях. Холмс го следваше и искаше да го хване за крака тъкмо в момента, когато той се хвърли в лодката. Но Холмс не постигна целта си. Ервин го удари силно в гърдите и той потъна във водата. Ервин веднага скочи в лодката, хвана греблата и се запъти към брега. Но скоро Холмс пак се появи и то близо до лодката. Той хвана с две ръце лодката стъбло и искаше да я преобърне. Ервин се изплаши. Той пресметна, че ако лодката се обърне, не би могъл да стигне до брега. В този момент показа ножа и извика на противника си, че ще го промуши. Холмс пусна лодката, но все пак плуваше успоредно с нея към брега.
Изведнъж Холмс изпищя от ужас — той видя приближаващата го акула и почна да се моли Ервин да го спаси.
Ервин се бореше със себе си и разсъждаваше, че този убиец заслужава да бъде разкъсан от акулата, но и не можеше да изтърпи това страшно зрелище.
Холмс извика още веднъж за помощ. Ервин се наведе и го издърпа при себе си. Акулата мина като стрела под лодката и изплющя с опашката си, като разбра, че плячката й се изплъзна.
Лодката плаваше към брега.
След минута Ервин вече прегръщаше любимата си. Драйфус също прегърна смелия младеж. Холмс отиде на брега, изрече страшна клетва и се изгуби зад скалата. Черната душа на този пропаднал човек не знаеше какво е благодарност. Той не благодари и на Ервин, че го беше избавил от зъбите на акулата.
Часът вече беше три, на изток руменееше и предвещаваше идването на новия ден. Одета трябваше да се качи на лодката и преди изгрев да бъде в Каена. Тя се сбогува с любимия си и с другаря му и отплава.
19.
Читателите вече познават Соломон Дулсети, този нещастник, с неговата безкрайна алчност за проклетото злато. Те знаят мизерния му занаят, ала не знаят кои са неговите деца.
Дулсети имаше двама сина: Бохор Хаим и Соломон. Първият беше без ляво око, а вторият бе гърбав. Хаим беше крадец, а Соломон — полицейски шпионин, а по-късно началник на тайната полиция в Париж. И двамата преуспяваха — особено Бохор Хаим.
Като се увери, че не ще успее със занаята си и като прекара няколко години в затвора, той се разкая, прие католическата вяра, постъпи в ордена на йезуитите, стана свещеник-мисионер и с лицемерие, измама и лъжа успя да бъде провъзгласен за непогрешим католически владика. Негово преосвещенство Хаим Едноокия — извинете, той сега има две очи, едното, разбира се, е стъклено — блаженства някъде далеч на изток. Трябва да прибавим при това, че Бохор Хаим от горе до долу прилича на баща си.
Но да оставим синовете и да се върнем към почтения им баща. И днес старият Соломон беше в кантората си, сиреч в големия дъсчен сандък, и внимателно пресмяташе какво е спечелил през тази седмица.
Неочаквано лихварят спря прелистването и лицето му се намръщи, а очите му се впериха в разтворената страница. Видно беше, че сметката на този негов клиент не го зарадва много. На страницата беше написано: Граф Естерхази.
Като пресметна цифрите на тази страница, Соломон започна да скубе побелялата си козя брада. Нещо повече, той сам се нарече глупав и лекомислен, задето тъй сляпо се е доверил на графа.
— Трябва да свърша с черния граф — измърмори Соломон Дулсети. — Съвсем щурав ли бях, че дадох заем от тридесет хиляди на този човек? Но тогава мислех, че граф Естерхази ще се ожени за единствената дъщеря на богатия княз Мирович. Откъде можех да зная, че този Мирович е фалшификатор, убиец и мошеник и че граф Естерхази ще се лиши от брилянтената брошка. На устните на евреина се появи неочаквано подигравателна усмивка.
— Спасих поне нея — си каза той. — Така поне мисля. Дъщерята на фалшификатора я заложи при мен за някакви си петдесет франка. Срокът, наистина, не е изминал, но ми се струва, че момичето не би могло да се снабди с толкова пари, за да откупи заложената брошка. С граф Естерхази скоро ще свърша. Утре изтича срокът на неговите полици. В случай, че не ми внесе тридесет хиляди, ще изпратя протест направо
