— На югоизток, капитане — нареди комендантката. — Заповядвам ви още тази вечер да поемем този курс.
— Готов съм да изпълня всички заповеди. Три месеца са изминали, откакто сме напуснали Хавър. Остават още девет месеца да се подчинявам на волята на господин Матийо Драйфус, който ви е поставил тук вместо себе си.
— Готов ли сте да изпълните всяко мое решение?
— Да, напълно, госпожице! И ако дори ми заповядате да отидем на Южния полюс, ще тръгна, без да се стресна.
Алиса Тери подаде ръка на храбрия мъж и добави:
— Вие сте верен като немец. Това прави чест на целия ваш народ!
— Аз държа на думата си — отвърна капитанът.
— Ще ви разкажа тогава каква благородна мисия ни предстои.
Всички замълчаха с любопитство.
— Ще спрем на южния бряг на Америка — каза тя, — и ще се доближим до Френска Гвиана, за да освободим един човек от робство. Той е станал жертва на фанатизма на французите, който те наричат патриотизъм. Лекомислените съдии и неговите неприятели са причината той да страда затворен на една скала сред морето.
— Ще освободим капитан Алфред Драйфус от Дяволския остров!
Неописуема радост изпълни каютата. Херманса прегърна Алиса, тя плачеше и се смееше от радост и целуваше американката, а Емил фон Пикардин и Клаус Грот си стискаха ръцете. После подадоха ръце и на двете жени. По лицата на тримата се виждаше, че са решили да изпълнят достойно това важно дело.
— Аз съм готов да дам живота си за капитан Драйфус — възкликна ентусиазирано Пикардин. — Вие, Клаус Грот, готов ли сте да изложите живота си на опасност и да рискувате хубавия си параход за тази цел?
— Аз обичам „Бригита“ като мое дете — погледна открито немският капитан. — Дано успеем да освободим невинно осъдения.
— Сигурен ли сте в хората си?
— Моите хора вършат това, което им заповядам. Те с радост ще бъдат против французите, тъй като в Германия са убедени, че капитан Драйфус е станал жертва на омразата, която Франция питае към Германия.
— Добре — произнесе Алиса Тери тържествено, — дайте си ръката. Нека се закълнем в името на правдата, че капитан Алфред Драйфус ще бъде освободен, ако смъртни хора могат да го сторят.
Всички повториха тържествено тези думи.
— Нека Бог чуе клетвата ни — молеше се Херманса — и да ни благослови.
Скоро след това четиримата напуснаха каютата и отидоха на палубата. Равелак излезе от скривалището. Изкривеното му лице приличаше на дявол. Той триеше ръце доволен, смеейки се подло.
— Плановете ви ще ударят на камък — избъбра шпионинът. — Никога „Бригита“ не ще стигне до бреговете на Южна Америка! Никога капитан Драйфус не ще напусне Дяволския остров. Ако ще и аз да загина с парахода и с всичко, което се намира на него, пак ще попреча на вашите планове. Бъди спокоен, граф Естерхази. Твоят неприятел, капитан Драйфус, никога не ще се върне между живите! Както ти, така и твоят слуга Равелак, мрази този човек и ще предпочете сам да загине с парахода, или да се удави с него отколкото да остави неприятелите ти да тържествуват.
25.
Когато Жоржина разказа на Матийо Драйфус, че са отвлекли с балон Андре, любимеца на пялото семейство, Матийо разбра, че не се касае за нещастие, а че е извършено злодеяние. Жоржина му съобщи и как полицията веднага установила, че въжето, с което е бил вързан балонът, е било прерязано с нож.
Отначало Матийо Драйфус беше толкова развълнуван и разстроен, че едва можеше да разсъждава, но гой беше от хората, които във всички случаи постъпват разумно. Най-напред настани в леглото леля Ерика. Старата жена толкова,се беше уплашила, че отначало изгуби съзнание, а сега викаше и стенеше, смееше се и се молеше и всички започнаха да се боят да, не се е разболяла. Той изпрати да повикат доктор Хайнрих Бургер, който живееше наблизо. Докато Жоржина се занимаваше с болната, Матийо се разхождаше в работния си кабинет. Кой можеше да нанесе този нов удар на семейство Драйфус. Никой друг — освен граф Естерхази С какви средства, обаче, си е послужил графът, за да извърши това си престъпление? Жоржина говореше за някаква забулена жена.
Изпрати да повикат момичето при него.
— Не успяхте ли да видите лицето на жената, която мислите, че е виновна за злодеянието?
— Не, господин Драйфус, лицето й беше покрито постоянно с гъст, син воал.
Лошо беше известието, защото така едва ли би могла да бъде намерена тази жена.
— Освен Андре и въздухоплавателя нали имаше още двама в балона? — уточни Матийо.
— Да, господин Драйфус, и вашия стар, верен Мишонет беше хванал края на прерязаното въже и така полетя във въздуха.
— Навярно той вече е мъртъв. Сигурно е паднал и загинал. Бедният стар подофицер, какъв печален край.
Чуха се стъпки. Матийо и Жоржина разбраха, че лекарят пристига.
Доктор Хайнрих Бургер предписа на старата Ерика прахове за приспиване и каза, че всичко е от уплаха.
— Да не се е случило нещастие в къщата ви — запита той.
Понеже Матийо знаеше, че лекарят е негов верен приятел и че той се интересува от всичко, което се отнася до семейството на Драйфус, му разправи за печалната случка, — Това е ужасно злодейство — поклати глава докторът, — с балон да отвлекат детето? Къде е сега балонът?
Въпреки голямата тревога, при този въпрос домакинът се засмя:
— Ако знаех само къде се намира!
— Можете да го узнаете.
— Как?
— Всеки балон който се издига, може да се наблюдава — отговори Бургер сериозно. — Колко време е минало откакто се е издигнал?
— Не повече от час.
— Добре — кимна лекарят. — Професор Рокет от парижката обсерватория е мой приятел и не ще ми откаже тази услуга.
Матийо остави Жоржина да наглежда леля Ерика и тръгна с младия лекар. Двамата мъже седнаха в кабриолета и се отправиха към обсерваторията. Доктор Хайнрих Бургер написа няколко реда на една визитна картичка и я изпрати в кабинета на професор Рокет.
Слугата скоро се върна и каза, че професорът ги кани да влязат. Известният учен мъж, чиято глава светеше като билярдна топка, подаде ръка на Матийо и на Бургер и ги запита с какво може да им помогне.
— С помощта на вашите уреди и чрез вашата добрина, господин професоре, желаем да узнаем местопребиваването на един беглец — отвърна доктор Бургер.
Професорът се засмя:
— Съжалявам, господин докторе, че нямам още такива силни далекогледи, с които може да се открие избягал касиер или някоя жена, която бяга от мъжа си.
— Работата се отнася, господин професоре, за балон.
— Това е друго нещо. От Париж ли е пуснат балонът.
Матийо Драйфус разказа на учения какво се беше случило. Професорът стана по-сериозен и се разбърза:
— Трябва да открием къде ще падне балонът, ако още не е паднал. Да не губим време!
Той наложи кадифен каскет и помоли приятелите си също да си сложат шапките. Астрономът поведе гостите си по желязна стълба нагоре.
