Циганката оправи косата си и се запъти към вратата.
— Отвори — нареди тя на Стефан Дубиски, на когото поолекна. — Дойдох през тайния вход, но поне ще ми позволиш да си отида през главния. Не се страхувай, ако ме видят слугите ти.
Циганката, без да погледне похитителя си, излезе. Като стигна до моста, който съединяваше замъка с кулата, неочаквано се облегна на желязната ограда и закри лицето си с ръце.
— Моето дете — хълцаше тя, — оставете ме да го целуна още веднъж!
Юлиана чу тези тъжни думи. Тя съжаляваше нещастната майка. Младата невеста отиде бързо до леглото, взе детето и го занесе на циганката.
— Ето — каза тя, — целунете го и го благословете!
Мелиора взе с разтреперани ръце детето. Тя го притисна до гърдите си. В същата минута тази сатанинска жена изтича в средата на моста. Изсмя се адски и вдигна детето над ужасната пропаст. Държеше го за ръцете, а тялото му висеше над бездната.
— Не се опипвай да ме бутнеш! — извика тя на княза. — Щом твоята ръка се допре до мен, ще хвърля син ти в пропастта.
Юлиана извика от ужас. Тя се държеше с две ръце за Стефан.
— Сега решавай — извика циганката, — ще изпълниш ли желанието ми? Ако кажеш не, ще хвърля твоето дете.
Стефан трепереше с цялото си тяло. Гняв и страх задушиха гласа му.
— Обещай, закълни се, позволи й всичко — молеше го Юлиана.
Но и тя нямаше сили да повлияе на Стефан. Той скърцаше със зъби и мълчеше.
В това време Андре се беше събудил. Детето видя, че се намира над страшна пропаст. Както изглежда, то мислеше, че сънува лош сън и разплакано извика:
— Татко, татко, помогни на сина си!
— Дете мое, дете мое — стресна се Стефан. — Дайте ми детето. На всичко съм съгласен.
— Това не е достатъчно, закълни се!
— Заклевам се!
— Закълни се в живота на твоята Юлиана, в щастието ви, във вашата чест и в спомена за покойния ти баща!
— Заклевам се!
— Тогава вземи детето си!
В следната минута момченцето лежеше в прегръдките на Юлиана, която го взе и го занесе в стаята. Стефан изгледа презрително Мелиора.
— Ти го постигна — изрече глухо той. — Ти разруши нашето щастие. Аз ще удържа клетвата си и ти ще бъдеш доволна. Ще живееш като княгиня в разкош и блясък. Обаче едно не си поискала и за него не съм ти се заклел. Никога вече не ще те обичам, ще те презирам, ще те ненавиждам.
Мелиора не отговори. Тя се облегна на оградата и втренчи очите си в пропастта, докато стопанинът на замъка позвъни. Не след дълго на моста се озова управителят на двореца. Той трепна, като видя циганката, после я запита грубо какво търси тук.
Тя го погледна презрително и процеди:
— Попитай господаря си!
Тъмно предчувствие обзе управителя и той влезе бързо в стаята.
Князът го посрещна на прага.
— Видя ли циганката на моста?
— Да, ваша светлост, видях я.
— Дай й на разположение източната част на кулата. Най-малко десет стаи, и от каквото има нужда, утре да се поръча в Комарно.
Управителят изгледа учуден господаря си.
— Нека бъдат на разположението й слуги, една камериерка, файтон и кон. Трябва да я слушате както самата княгиня. Разбра ли ме?
— Да, ваша светлост, разбрах.
— Иди сега и я заведи в определените стаи. Управителят излезе, приближи се чинно до циганката и каза:
— Госпожо, имайте добрината да ме следвате. Веднага ще изпълня всички разпореждания и се надявам, че ще бъдете доволна от покорния ви слуга.
Иронична усмивка заигра край устните на Мелиора. После тя погледна презрително към вратата, зад която се намираше княжеската двойка, и последва слугата. Стефан Дубиски и Юлиана се бяха прегърнали и седяха до леглото, на което отново спеше Андре, синът на капитан Драйфус.
— В нашата къща се намира демонът — стенеше Стефан. — Нека Бог се смили над нас, за да не разруши щастието ни, както градушката опустошава пшеницата и студът убива първите цветове през нощта.
Юлиана целуна мъжа си и промълви:
— Любими мой Стефан, има средство, с което можем да попречим на демона, то е искрената любов.
— Да, мила моя, имаш право. На омразата ще противопоставим любовта, на лукавството — истината.
После всичко утихна, сякаш около устните на Венера, която беше пак на мястото си, се появи нежна усмивка.
На следната утрин в циганския лагер се разнесе вестта, че Мелиора и детето са изчезнали.
Тази вест се оказа лоша за няколко души.
Клаудина Лорет толкова се изплаши, че припадна. Тя остана още няколко часа в циганския лагер, като постоянно викаше, плачеше и се молеше, а после изчезна.
Аладар Форкаш не продума нито дума. От устата му не се изтръгна никакво оплакване. Той взе цигулката, преброди Вага и се упъти към Красногорка. Чака там, докато мръкна. Когато се появи луната, циганинът обиколи замъка като гледаше към осветените прозорци. През тях той видя една позната жена.
Аладар седна срещу този прозорец на една канара и започна да свири. Цигулката звучеше жаловито, молещо и тъжно през тихата нощ. Сякаш струните изразяваха и постоянно повтаряха вика на една измъчена душа: О, върни се, върни се!
Ала прозорецът остана затворен и скоро светлината изгасна. Аладар Форкаш продължаваше да свири. Цигулката вече звучеше ядно и застрашително — като някаква клетва за отмъщение, изразена с тонове. Струна след струна се късаха. Той свири, докато се скъса и последната.
Вече започна да се зазорява и циганинът се върна в лагера, възседна коня и се упъти за Комарно. Той спря пред градоначалството, завърза коня за стълба на един фенер и влезе в помещението. Излизайки, беше вече облечен в стражарски дрехи и градоначалникът много се зарадва, защото никой не познаваше тъй добре околността и не можеше да се справи с циганите, които се бяха заселили там, както Аладар Форкаш. Той беше отличен служещ, каквито са всички цигани, когато получат чин и достойнство.
В гората до замъка Красногорка имаше една колиба на въглищар. От дълги години тя беше необитаема и дъждът и ветровете я бяха силно повредили. Сега в нея живееше една бабичка. Това беше старата Муша; Тя събираше билки, правеше лекарства за хората и добитъка, гледаше на карти и правеше тъй, че жени, които нямат деца, даряваха съпруга си с рожба.
Суеверните селяни от околността й даваха по някоя и друга пара, масло и яйца, не за да опитат знанието й, а от страх да не би старата врачка да докара някое нещастие върху тях или добитъка им. В околността на Вага никой не се съмняваше, че Муша може да омагьосва. Всички мислеха, че благодарение на дяволското й изкуство княз Стефан Дубиски се опълчи срещу божиите заповеди и човешките закони и имаше в стария си замък две жени — едната руса, другата черноока, ала и двете големи хубавици, с които той разделяше честта и богатството си, а може би и сърцето си.
Княз Стефан Дубиски бе наречен „мъжът с двете жени“.
