Войниците от останалите две лодки отидоха на сала, за да го претърсят. Двама от тях отвориха вратата на каютата, но изведнъж екна гръм. Облак дим забули всичко наоколо, а когато се разсея, само едната лодка се люлееше върху вълните. Салът и другата бяха изчезнали, а водата наоколо бе осеяна с трупове и дървени останки.
Какво се бе случило? Прокаженият се бе скрил в каютата и подпалил барута, който се намираше в нея, като хвърли себе си и неприятелите си във въздуха. Той сам сложи край на нещастния си живот, като отмъсти и за безбройните си страдания.
11.
След осем дни граф Естерхази бе отново в Париж. Той беше вече годеник на Лучия, дъщерята на нотариуса Натузиус. Тя беше красива и богата. Дълговете на графа бяха изплатени, а кредиторите му удовлетворени. Тези, които го тормозеха толкова много, не го безпокояха вече. Щом прочетоха във вестниците за годежа на Естерхази, тези честни хора се явиха пред него и предложиха да му заемат малки или големи суми. Самият Соломон Дулсети се одързости да се представи пак пред графа и да настоява да му даде нов кредит. Каза му, че имал в магазина си хубави брилянти и че графът не ще сбърка, ако купи втори път подарък за невестата си от него, както ио-рано за княгиня Павловна Мирович. Старият евреин изговори тъй натъртено думите княгиня, че верният майор се стресна. Соломон Дулсети можеше да разкаже на света такива ужасни работи за Естерхази, които нямаше да бъдат приятни на бъдещия му тъст. Явно черният майор трябваше да сключи някаква сделка със стария евреин. Но откакто Естерхази се върна от Андора, той се намираше в мрачно настроение и затова постъпи с евреина по друг начин. Най-напред той го хлопна по главата с една книга, а когато видя, че лихварят няма намерение да се маха, позвъни и заповяда на влезлия слуга да го изхвърли.
За нещастие, слугата не обичаше много-много благородния Соломон Дулсети. Баптист се зарадва на случая, че ще може добре да се отплати на евреина, затова го хвана за яката и тъй силно го изтласка по стълбите, че той се търкулна надолу като топка.
като дойде на себе си, Соломон напусна негостоприемната къща и изрече куп ругатни и клетви. Черният майор си спечели един смъртен враг. Най-опасното за Естерхази бе, че евреинът дълбоко бе проникнал в тайните му.
След първото неприятно посещение последва и второ. Този път, обаче, посетителят беше приятел, офицер от генералния щаб, майор Пати дьо. Клам. Този офицер приличаше много на Гьотевия Мефистофел, тъй като имаше остра брада, състояща се само от няколко косъма. Това беше най-добрият приятел на Естерхази и тъкмо той дойде сега с неприятна вест.
След като размениха обичайните приятелски поздрави, Пати дьо Клам пристъпи направо към целта на посещението си.
— Приятелю Естерхази, дойдох да те предупредя — каза той. — Ти знаеш, че винаги съм бил с тебе и съм те предпазвал от много неприятности.
— Да ме предупредиш ли? — погледна го очаквателно черният майор, докато поднасяше сребърна кутия с цигари на гостенина си. — Знам какво ще ме предупредиш. Пикар работи против мен. Той търси начин да ме погуби, той иска да ме наклевети, но няма доказателства за това.
— Да оставим Пикар настрана — изрече Пати дьо Клам. — И аз съм негов неприятел и можеш да разчиташ на мене: ние ще унищожим този млад и горд полковник, чиято кариера е замаяла главата му. Работата сега не се отнася до него, а за една твоя глупост, драги приятелю!
Черният майор изпусна цигарата, която бе вече доближил до устата си. Той се вгледа в лицето на Пати дьо Клам и се опита да отгатне за какво става дума.
— Ти, любезни мой, много си сгрешил — продължи офицерът с дяволското лице, — като си се сгодил за госпожица Натузиус.
— Защото годеницата ми е от прост произход ли?
— Това не е толкова страшно, понеже има вече много офицери от аристократични родове, които са били заставени да вкусят от киселата ябълка, като се оженят за гражданки, с чиито богатства да разполагат. Но ти, приятелю, вземаш зестра, спечелена но най-долен начин.
Естерхази скочи от мястото си.
— Обиждаш бъдещия ми тъст — извика той с несигурен глас. — Господинът е нотариус и е спечелил своя имот с дългогодишен честен труд.
— С честен труд казваш? — продължи Пати дьо Клам, — Хората знаят миналото на господин Натузиус. Той е един от най-безсъвестните нотариуси в Париж. В неговото богатство имат дял всички престъпници във Франция и беше готов да ги защитава, макар и вината им да бе ясна като бял ден. Сам той е бил много пъти съден за разни злоупотреби, но винаги се е изплъзвал като хлъзгава змиорка.
Черният майор въздъхна дълбоко и се отпусна на стола си. Пати дьо Клам сложи съчувствено ръка на рамото му.
— Аз съм ти най-искрен приятел — промълви той — и затова ти говоря откровено. Другите мълчат или клюкарстват зад гърба ти, но аз знам от най-сигурно място, че военният министър е недоволен от твоя годеж.
Главата на черния майор клюмна унило. Думите на другаря му падаха като удари. Те му доказаха това, от което той отдавна се боеше.
— Погледни ме, Естерхази — прошепна му Пати дьо Клам, — искам да говоря с тебе открито. Дошъл съм по заповед на военния Министър. Ти знаеш, че той има за какво да те подкрепя и дори да те защитава. Отначало ти набави доказателства против Драйфус. Оттогава ти е задължен. Всички ние, които имаме дял в изгонването на Драйфус от генералния щаб и премахването му от нашия път, всички ние трябва да вървим дружно един до друг и да внимаваме да не би някой от нас да издаде нещо, от което могат да се възползват нашите врагове.
— Мислиш ли, че моят годеж може да попречи на нещо? — попита замислено и тихо графът.
— Той много ще ти напакости и ще ти попречи на кариерата.
— Дявол го взел, но какво да сторя сега?
— Влюбен ли си в годеницата си?
— Не, съвсем не!
— Скъсай тогава отношенията с дъщерята на Натузиус.
Няколко минути Естерхази мълча и после замислено добави:
— Ще размисля. Работата не е тъй проста. Натузиус е опасен човек, а в очите на неговата дъщеря прочетох нещо, което ме смущава.
— Какво именно?
— Една непримирима омраза при всяко оскърбление.
— Нищо! — повдигна дръзко рамене Пати дьо Клам. — От това не бива да ти побелява косата. С бащата и с дъщерята ще свършим много лесно, ако упорстват. Спомни си за Драйфус. И той беше упорит, но…
Пати дьо Клам, който изговори съвсем тихо последните думи, не довърши мисълта си. Той стисна ръката на черния майор и излезе от стаята толкова безшумно, като че наистина притежаваше Мефистофеловото изкуство да влиза и излиза невидим.
Естерхази не каза цялата истина на приятеля си. Той скри главната причина, която му пречеше да развали годежа с дъщерята на нотариуса, а именно, че бе получил от Натузиус сто хиляди франка, които не можеше да върне. Как можеше да намери сто хиляди франка, без да попадне в ръцете на лихварите, а пък и дали въобще ще се съгласят да му заемат такава голяма сума?
Черният майор ставаше все по-отчаян. Той беше гневен, ръмжеше като звяр, който не може да счупи клетката си. Ставаше му все по-ясно, че бе прибързал с годежа си. Освен това виждаше, че ще бъде зле за него, ако предизвика ненавистта на Натузиус и неговата дъщеря. Страхуваше се от тези хора, те бяха първите, които го накараха да се уплаши. Обаче пък само те засега се отнасяха с любов и доброта към него.
Целият ден графът остана у дома. Той не хапна нищо, само пушеше цигара след цигара и изпи няколко бутилки силно вино, което го възбуди още повече. Към пет часа Естерхази си спомни, че е време да отиде в дома на годеницата си, винаги го чакаха там за закуска в шест.
