Черният майор искаше да позвъни да му приготвят дрехите, когато Баптист влезе и съобщи, че една жена с воал желае да говори с него. Естерхази стана сърдито, защото знаеше коя може да е тази дама. Но надви гнева си и заповяда да я пуснат.
Преди още да махне воала си, той извика сърдито:
— Ти ли си, Помпадура? Как си позволяваш да ме търсиш у дома ми. Това е против нашите условия.
Обезобразената махна бавно гъстия воал, който покриваше лицето й. Тя застана гордо пред черния майор и го изгледа с поглед, пред който той неволно трябваше да отстъпи.
— Дойдох да ти честитя годежа — каза тя с дрезгав глас. — Новината, която-научих от вестниците, много ме изненада. Ти си спомняш добре, че ми се закле, когато те преоблякох за път, че заминаваш за Андора, при умиращата си майка, а не при друга жена.
— Бях в Андора…
— Това не е истина. Бил си в Брюксел.
Графът се отдръпна учуден от любовницата си. Най-много го безпокоеше това, че Обезобразената знаеше за пътуването му в Брюксел.
— Да, неверни ми приятелю, ти си бил в Брюксел — продължи тя с тон на съдебен следовател. — И за да се увериш, че зная всичко, ще ти кажа какво си правил, даже и къде си живял.
Графът се втренчи страхливо в жената, която в тази минута му приличаше на демон.
— Ти си бил в Брюксел в дома на певицата Нинон дьо Клер — изгледа го насмешливо Помпадура.
Черният майор не можеше да проговори дума. Той подпря глава на двете си ръце.
— Отнесъл си някакви планове в Брюксел — продължи неумолимата жена. — Четири важни плана, които си искал да продадеш за голяма сума.
— Мълчи! Искаш да ме погубиш ли?
Графът се втурна като побъркан към вратата, отвори я, за да се увери, че Баптист не е чул това тъй важно обвинение.
Навън нямаше никой и той затвори успокоен, като се обърна към любовницата си.
— Моля ти се — изрече й с болка, — никога не говори вече за това, което каза преди малко. Ако някога си ме обичала и ако още ме обичаш, замълчи като гроб.
— Аз зная и нещо повече — не спираше Помпадура, но вече тихо и предпазливо. — Онези скъпоценни книжа са ги откраднали от тебе и друг, а не ти, е получил за тях четиристотин хиляди франка.
Учудването на Естерхази ставаше все по-голямо.
— Как си могла да узнаеш тази тайна? Трябва да призная, че за пръв път в живота си съм изправен пред неразгадаема гатанка.
— Тя ще бъде разгадана много лесно, като разкрия на други лица пътуването ти до Брюксел.
— Искаш да ме издадеш? — промълви черният майор смъртно уплашен. — Ти да ме издадеш, ти, в която имах доверие, че си ми вярна и предана.
Помпадура изкриви презрително устни.
— Говориш ми за работи, които отдавна вече са свършени — изгледа го тя гордо и презрително. — Ти ми изневери и аз ще ти отвърна със същото.
— Аз ли ти изневерих?
— Не си ли обрекъл на друга сърцето си? — запита тъжно Обезобразената. — Наистина, не само те обичах, но ти се прекланях и даже те обожавах. Моята красота е мъртва. Ножът на Мъртвешката глава я уби и ти се отказа от мен. Сега ще се жениш за друга. Кажи ми, не съм ли в правото си да ти отмъстя по най-жесток начин?
— Ах, този нещастен годеж ме съсипва — простена Естерхази. — Ала, кълна ти се, Помпадура, че аз не обичам това момиче. С нея ме сближи случаят. Зная, че ще бъда нещастен с този брак и сто пъти се разкайвам, че направих тази сделка.
— Сделка ли казваш?
— Да, това е единственият точен израз за отношението ми към нея. Помпадура, говоря ти самата истина, аз се продадох, защото бях пропаднал. Нужни ми бяха пари — иначе ме застрашаваше най-голям позор и ей Богу, казвам ти, че ако имах сто хиляди франка, бих се освободил от задълженията си и бих върнал годежа. Помпадура хвана ръката му и го притисна към себе си.
— Сто хиляди франка?
— Такава сума ми брои Натузиус като аванс срещу зестрата и аз платих с нея дълговете си.
— И нищо повече ли?
— Честно слово, нищо повече!
— Ако върнеш тези пари на нотариуса, би ли развалил годежа?
— Нито минута не бих се колебал — погледна със страх развълнуваната жена Естерхази, но веднага добави с печален глас: — Това са само въздушни кули. Кой ще ми даде такава голяма сума?
— Аз ще ти я дам.
Хубавите очи на Помпадура пламтяха от неугасим огън. Треперейки цяла, тя хвана ръцете на черния майор.
— Закълни ми се, че и занапред ще ме обичаш и че няма да се продадеш на друга, а ще бъдеш само мой и аз със своята злочеста страст ти се заклевам, че още утре ще имаш сто хиляди франка и още толкова, за да не се продадеш още един път.
Графът втренчи в разгорещената жена особен поглед, в който имаше страх и учудване. Тази улична жена, тази престъпница, за която знаеше сигурно, че не е спечелила никога повече от пет луидора, сега му обещаваше до утре такава голяма сума. От друга страна обаче, той знаеше, че Помпадура досега не е обещавала нещо и да не го е изпълнила.
Изглежда Обезобразената прочете мислите в очите на черния майор. Тя се усмихна и го погали любовно по косата с нежната си ръка.
— Страхуваш се да не съм си изгубила ума, нали? — каза тя някак презрително. — Не, любезни ми графе, никога не съм била повече с ума си, както сега, в този миг. Ще те избавя от мрежата на този Натузиус. Аз много добре го познавам. Познат ми е този господин нотариус, който като хищно животно поглъща имота на своите клиенти. Да, ни най-малко е по-добър от майка ми и от мен или от всеки парижки престъпник, ала той винаги е съумявал да прикрие своите престъпления, защото е хитър като лисица. Пази се от Натузиус да не узнае намерението ти, а утре ще му изпратиш стоте хиляди франка и ще му благодариш за услугата. Ще направиш това, любезни ми майоре, нали?
— Ще го направя, щом ми дадеш възможност.
— Утре ще притежаваш парите — каза Помпадура разгорещено. — А сега целуни ме, силно, по-силно, ах, мили мой, колко дълго и жадно съм чакала твоите устни…
Тя не искаше да го освободи от прегръдките си. Помпадура беше още хубава и привлекателна жена. Макар че ножът на Мъртвешката глава беше обезобразил лицето й, тялото й имаше онази сладостна прелест, която привлича и пленява страстните мъже.
— Няма време за губене — отдръпна се тя, закривайки лицето си с воала. — Трябва да те снабдя с обещаните двеста хиляди. И тъй, сбогом!
Естерхази задържа ръката й.
— Обична ми гълъбице, няма ли да ми кажеш откъде ше вземеш такава голяма сума?
— Това е моя тайна. Почакай, мога нещо да ти подшушна Парите, които ще ти донеса, са моя собственост. Повече не питай. Утре ще бъдеш пак свободен човек. Тогава ще бъдеш мой, ще принадлежиш само на жената, която истински и вярно те обича.
— Помпадура има право — избъбра черният майор. — Тя е престъпница, отрасла е в уличната смрад, тя е жестока и жадна за кръв и окото й не трепва пред никакво злодеяние, но любовта й към мене е чиста и понеже не може да ми бъде добър ангел, станала е добър дявол.
След половин час граф Естерхази излезе от дома си, облечен в разкошно цивилно облекло, и се запъти към приличащата на дворец къща на нотариуса.
Когато черният майор се изкачваше по стълбата, покрита с килими, го обхвана необикновено чувство, струваше му се, че е настъпила мрачна нощ и че влиза в къща, където го очакват убийци. Същото усеща мухата, когато попадне в мрежата на паяка, който я преследва.
