би могъл да накара един такъв човек да продаде своята чест и своя живот за няколко хиляди? Не, това не мога да повярвам, това не е вярно!
— Да оставим това — каза Естерхази с твърд глас. — Нашите мнения са различни. Още нещо имам да ви кажа. Негово превъзходителство, военният министър е заповядал да се окове капитан Драйфус.
— Това е сторено — отвърна Форцинети тъжно, — поставена е и друга, по-здрава решетка на прозореца.
— Добре — каза черният майор, — нека преминем сега към друг, по-интересен въпрос. Ще ми позволите ли да поздравя госпожица Марион или е болна?
— Благодаря, господин майор, дъщеря ми е здрава, дори от няколко дни прави малки разходки и се връща весела и добре разположена. Влезте в приемната стая, Марион е там и работи.
— Ще ме придружите ли, господин майор? — запита графът и изгледа подло стареца.
— Ще ме извините — каза той, — престъпникът Равелак ни показа, че трябва да бдим и да си отваряме добре очите. Сержант Жирардин ме очаква в двора. Трябва заедно да обиколим всички килии. Както Равелак е успял да пробие тавана на килията, така могат да го направят и други.
Форцинети подаде още веднъж ръка на графа и излезе.
Черният майор остана неподвижен сред стаята, докато затихнаха стъпките на Форцинети.
Изсмя се подло и се запъти към вратата на приемната стая.
Марион беше сама. Красивото момиче бе седнало до масата, на която светеше лампа с червен абажур. Тънките й пръсти шиеха.
Когато врата се отвори, момичето се стресна. Ръката, в която държеше иглата с копринения конец, остана неподвижна.
Естерхази затвори вратата и се доближи до момичето.
Марион отговори на поздрава с кимване на глава. Тънкото й тяло се разтрепера и зениците на очите й се разшириха.
Черният майор намести безшумно стола си и седна срещу нея.
— Доста време има, откакто не сме се виждали — каза той високо.
— Да, доста време — повтори момичето плахо.
— Мислите ли някога за мене, кажете ми!
— Винаги, винаги трябва да мисля за вас!
Тя наведе глава и се опита да продължи работата си.
Черният майор се наведе към момичето и впи очи в тялото му.
— Марион, не желаете ли да ме погледнете? — запита той с благ глас.
— Не, трябва да внимавам в работата. Погледът на Естерхази сновеше лакомо по лицето й.
— Марион, искам да ме погледнете!
Момичето вдигна полека глава и погледна черния майор.
Очите на графа се втренчиха в зениците на Марион. Тя не можеше вече да се отърве от погледа му. Ръкоделието падна от скута й. Граф Естерхази хвана ръцете й и ги стисна. Черният майор привлече момичето още по-близо до себе си.
— Спи, спи, заповядвам ти!
Очите на Марион станаха прозрачни. Клепачите й бавно се притвориха и дългите черни мигли закриха зениците.
Черният майор погледна неспокойно към вратата на стаята. Той бе сам с жертвата си.
Острият му поглед се впи пак в лицето на Марион, като че искаше да проникне в душата й и да прониже тялото й. Графът положи ръцете си на главата на момичето и разтри челото, слепите очи, лицето, врата и гърдите й. Повтори го пет-шест пъти.
Марион облегна глава на масата. Тя бе със затворени очи, бледа и вцепенена.
— Момичето е хипнотизирано — промълви черният майор тихо, — то спи дълбоко и се подчинява на моята воля!
После хвана ръцете на момичето.
— Марион, заповядвам ти да ме слушаш и да запомниш всичко, което ще ти кажа.
— Чувам те.
Тези думи бяха казани тихо и някак меланхолично от хипнотизираната.
— Заповядвам ти утре между три и четири часа да напуснеш къщата си. Ще наемеш файтон и ще се отправиш към къщата на мадам Легуве, която се намира на улица „Наполеон“ № 57. Ще слезеш там, ще позвъниш и ще попиташ за господин Арманд Ноар. Ти знаеш вече къщата и лесно ще я намериш. Да не забравиш какво ти поръчах. Ще дойдеш ли?
— Ще дойда.
— Не трябва да казваш никому за това, което ти поръчах. Марион, заповядвам ти да мълчиш!
— Ще мълча!
— Ти си добро момиче и послушно дете — каза подлият мъж, който не се срамуваше да приложи коварния си план срещу едно безпомощно момиче.
— Ела ме целуни, Марион!
Момичето стана, отиде при графа и го прегърна. Хубавите й устни се допряха до неговите.
— Седни — каза й той. Тя седна на стола.
Черният майор й дъхна няколко пъти в лицето и потри челото й.
— Събуди се, Марион — пошепна той, — събуди се, събуди се!
Клепачите й помръднаха, устните й се раздвижиха и една дълбока въздишка излезе от гърдите й. Естерхази напусна стаята безшумно, преди момичето да се събуди напълно.
В двора той срещна Форцинети.
— Много добре се забавлявахме с госпожица дъщеря ви — каза той и се засмя иронично. — Изглежда госпожица Марион е напълно оздравяла. Навярно чистият въздух и разходките са помогнали.
— Радвам се, че чувам това от вас. Готов съм да пожертвам цялото си състояние само и само да е здраво детето ми.
— Повярвайте ми, господин майор, няма на света друг, който да желае повече от мен щастието на милото ви дете.
Този хитрец се впусна в дълъг разговор с невинния старец, за да му попречи да влезе в стаята при Марион и да види разстроеното й душевно състояние.
Марион се огледа зачудено из стаята, разтри челото си и се замисли. Тя искаше да си припомни случилото се, но напразно. Като не успя, взе пак иглата с копринения конец и продължи шиенето там, където го бе оставила при влизането на черния майор.
10.
Три лица стояха тази вечер в елегантната стая на известния в Париж „Грандхотел“ — две дами и един господин — и разговаряха тихо и предпазливо.
Едната от дамите бе Херманса, жената на капитан Драйфус, мъжът бе Матийо, неговият брат, а другата дама бе Алиса Тери, най-прочутата американска детективка, която бе станала много известна сред тайната полиция на Стария и Новия свят.
Американката бе интересна личност. Тя беше слаба и стройна, с пищна гръд и тясна талия. Имаше красив профил, строги черти и доста голяма уста. Беше с пленителни, сиви, хитри очи, чудесни бели зъби и мека руса коса, навита на кок.
Детективката беше облечена скромно. Скъпа брилянтна брошка светеше на врата й; на малкия пръст на лявата си ръка носеше пръстен със светъл като вода брилянт.
— Не плачете, госпожо — каза Алиса Тери на Херманса. — Невинността на вашия съпруг ще се докаже. Правдата трябва да възтържествува.
Матийо поклати глава.
— Страхувам се — намеси се той, — че в делото на брат ми правдата се тъпче с крака. Изглежда, че правителството е измамено от някой подлец, който е искал да отмъсти за нещо на Алфред.
— Не знаете ли нещо от частния живот на брат ви, което може да бъде причина за такова жестоко
