отмъщение? — запита детективката.
— Нищо не зная — отвърна Матийо. Херманса погледна засрамена към пода, лицето й пламна.
Тя не смееше да каже това, което толкова много я измъчваше. Но надви срама, трябваше да го каже, може би то щеше да помогне за изясняването на непроницаемия мрак.
— Един подъл човек ми каза — рече тя с разтреперан глас, — че моят мъж… ах, срамувам се, не мога да го кажа.
Алиса хвана двете ръце на изтерзаната жена и я погледна съчувствено.
— Госпожо Драйфус — каза тя, — трябва напълно да ми се доверите, само тогава ще постигнем целта си. Сега аз съм ваш лекар и ако желаете операцията да бъде сполучлива, трябва предварително да разберем каква е болестта и не трябва да се отвращаваме и гнусим от нечистите работи.
Матийо се съгласи напълно с думи й и Херманса стана по-решителна.
— Добре — каза тя, — казаха ми, че моят мъж имал някакви отношения с артистка, от която имал дете.
— Това е клевета и лъжа — стана Матийо. — Никога между мене и брата ми не е съществувала някаква тайна. Ако това бе истина, щях да я знам. Херманса, Алфред обожаваше както тебе, така и детето. Той не е в състояние да потъпче верността си към теб. Напълно съм уверен, че това е лъжа.
Алиса Тери внимателно слушаше и се опитваше да улови следата, която й се показа.
— Не ви ли казаха името на тази артистка? — запита тя.
— Да, казаха ми го — отвърна Херманса, — но бях толкова разтревожена, че го забравих… Като че беше италианско име.
— Жалко, че сте го забравила, но помните ли поне кой ви го каза?
— Да, знам, но отвращението ми към този човек е толкова голямо, че не мога да изговоря името му.
— Трябва да го кажете, помислете само, госпожо, че животът и свободата на вашия мъж зависят от това.
— Имате право, ще го кажа. Човекът, който наклевети моя мъж, е майор граф Естерхази.
— Подлец — извика Матийо. — Понеже си чула това от него, Херманса, знай, че е клевета.
— Знам — изрече младата жена с насълзени очи. — Всичко щеше да е по-добре, Матийо, ако Алфред беше послушал моите и твоите съвети и не се доверяваше толкова на Естерхази.
— Граф Естерхази — замисли се американката. — Това име съм го чувала и друг път. Ах, да, вие господин Матийо, сте ми говорил за него, наричахте го черния майор и ми казвахте, че от най-добър негов приятел, е станал най-злия му враг.
— Да, това ви казах и също, че нямам доверие в него.
Очите на Алиса светнаха.
— Оттук ще започнем — каза тя. — Ще трябва да се заинтересувам повече за граф Естерхази, да опозная по-отблизо навиците му.
— Мога да ви дам едно малко осветление — каза Матийо. — Откакто брат ми е арестуван, тайно наблюдавам графа и успях да разбера, че той ходи най-много на две места.
— Кажете мити — помоли детективката, като извади тефтерче и молив от джоба си.
— Първото място, където Естерхази ходи често, е дворецът на руския княз Григорий Мирович — каза той.— Мисля,че той ходи там заради дъщерята на княза. Тя е много богата, а пък според мен средствата на черния майор са почти изчерпани.
— Дали той се намира в лихварски ръце? — запита Алиса.
— Не се съмнявам, но ще се опитам да го проверя. После — посещава и къщата на някоя си госпожа Легуве на улица „Наполеон“ № 57. В разстояние на четири дни е бил три пъти там и то все в цивилни дрехи.
— Коя е тази госпожа Легуве и с какво се занимава?
— Тя дава под наем мебелирани стаи. Кубинка е по народност. Преди три години е дошла в Париж с красивата си дъщеря Долора. Наела е тази къща, дава я под наем и с това се препитава. Дъщеря й работи в моден магазин за ризи и други неща. Двете жени ходят редовно на църква и са известни в околността със своята набожност.
— Това ми стига — каза Алиса Тери и сложи тефтерчето си в джоба. — Сега ще започна работа и не след дълго ще чуете новини от мен. Делото е комплицирано и мистериозно, но с божията помощ всичко ще се разкрие. Господин Матийо Драйфус, тъй като ще имам нужда от опитен мъж, ще моля за вашата помощ.
— Госпожице Тери, на ваше разположение съм — каза Матийо. — Всяка минута от живота ми е посветена на нещастната участ на моя брат и не ще спра, докато не дойде часът на освобождението му!
— Вие сте благороден човек — каза американката, — и ако гарантирате за вашия брат, тогава е невъзможно той да е виновен. Ние двамата ще открием борбата с лошите духове, които искат да съсипят фамилията Драйфус. Дайте ръката си за приятелство!
Алиса простря бялата си нежна ръка към Матийо. Той я целуна горещо.
После Алиса се обърна към Херманса, прегърна я и я целуна по челото.
— Госпожо Драйфус, позволете ми да бъда ваша приятелка — помоли тя. — Бъдете уверена, че приемам само такива дела, в които съм напълно уверена в невинността на този, за когото трябва да работя. Парите не могат да ме заставят да освободя някого. Чувствам, че Бог ме е призовал тук, за да открия едно ужасно заблуждение и да освободя един невинен от затвора. Това ще ми даде сила и храброст за разрешаването на мъчната задача, с която се заех. Не плачете вече!
Горчиви сълзи бликнаха от очите на Херманса и тя се облегна на американката. Мъката й този път бе по-малка, защото тя намери състрадателно сърце.
На другия ден в дванадесет часа по обед един файтон спря пред къщата на госпожа Легуве на улица „Наполеон“. Скромно облечена дама слезе от него и позвъни.
Вратата се отвори и една чисто облечена, побеляла жена застана на прага. Като видя дамата, тя се усмихна.
— Вие пристигнахте вече, госпожица Тукер — каза тя, — вашата стая е готова и можете веднага да влезете. Нека бог благослови влизането ви в моята къща.
— Моля ви, кажете на слугинята да донесе куфара ми в стаята — каза госпожица Тукер на английски.
— Извинете, госпожице — отвърна госпожа Легуве, — но нямаме слугиня. Ние сме бедни хора и дъщеря ми ще ви услужи. Долора, дете мое, ела за минута.
Вратата на една от стаите се отвори и едно хубаво момиче застана на прага.
Долора притежаваше качества, с които са известни кубинките. Тя не беше много висока, но имаше красиво тяло с прелестни форми, които можеха да пленят окото на всеки художник. Черната й коса, големите кафяви очи, червените устни, белотата на лицето, всичко това я правеше прелестна.
— Това е нашата нова квартирантка, госпожица Алиса Тукер — каза госпожа Легуве, — а това е моята дъщеря Долора, единственото ми дете, единствената ми утеха в нещастието ми. Госпожица Тукер е художничка, тя идва от Ливърпул и мисли да остане в нашата къща няколко месеца, за да научи френски. Вземи куфара на госпожицата, Долора, ще я заведем в стаята.
Чуха се бързи стъпки по стълбата и висок, млад мъж, облечен скромно, застана пред тях. Той поздрави учтиво дамите и като видя куфара в ръката на Долора, го взе от нея.
— Позволете да ви услужа — каза той, — това подхожда повече на мъж.
Господин Курт Валберг, нашият квартирант — представи го госпожа Легуве. — Германски бижутер, който търси тук работа.
— Казвам се Алиса Тукер — каза любезно художничката.
— Той живее на горния етаж — прошепна Легуве на англичанката. — Много е беден и едвам изкарва прехраната си.
Както изглежда, художничката не чу тези думи, тя се качи на първия етаж, където беше нейната стая.
Курт Валберг остави куфара в един ъгъл, поклони се и излезе.
