Американката се сепна, тя сви юмруците си и дълбоко се възмути.
— Подлец! Изрод! — извика тя гневно. — Ти си употребил демонската сила на хипнозата върху жертвата си, но това няма да ти се размине.
Алиса искаше да тръгне след момичето, да разбере как се казва, къде живее и с какво се занимава, но преди да успее да си облече палтото и да си сложи шапката, графът беше придружил гостенката си и бе напуснал заедно с нея къщата.
Нямаше време да се преоблече, а така детективката не искаше да следва Естерхази, за да не се изложи на опасност.
Не й оставаше много време да обмисля, тъй като се дочуха стъпки по стълбите.
— Господин професоре, днес дойдохте много рано — каза госпожа Легуве. — Часът е пет, а вие обикновено идвате в девет.
— Ще „е прибирам вече винаги по това време — отвърна дошлият. — Големия си труд върху насекомите на Франция трябва да завърша след няколко месеца.
После вратата на стаята вдясно се отвори.
— Навярно това е руският професор — каза си Алиса. — Сега ще видя той пък с какво се занимава.
Алиса повдигна картината, която прикриваше дупките на вратата, и погледна през тях.
Тя видя висок, стар мъж, чиято бяла брада стигаше до гърдите.
Той свали палтото си, облече работна дреха и седна пред масата. На нея имаше разхвърляни разни неща — шишенца с червено, синьо, кафяво, лилаво и черно мастило, различни перодръжки, бои, пергели, увеличителни стъкла, книги, лупи, една малка преса за печатане и малка машинка с литографски камъни.
— Това не прилича на професорски кабинет — измърмори детективката, — навярно и тук се крие някаква тайна…
Старият мъж в работна дреха, лъжливият професор, взе от джоба си една банкнота, закрепи я с игла на дъска за рисуване и я изправи до стената. После разгледа банкнотата с увеличително стъкло и започна да я копира.
— Фалшификатор на банкноти — възкликна Алиса Тери, — този човек не е професор, за какъвто се представя. Направих важно откритие! Домът на тази госпожа Легуве действително е едно престъпно свърталище. Вляво от стаята ми се намира един развратник, може би престъпник, а вдясно — един фалшификатор. Под моята стая — жилището, в което майката насилва дъщеря си да печели пари чрез безчестие, а в средата — детективката, която наблюдава всички, без да подозират.
Усмивка се появи върху устните на привлекателната жена и тя продължи радостно:
— Любопитна съм още да разбера какво става в стаята над мен. Там живее немският златар Курт. Той поне прилича на честен човек.
Току-що бе изрекла тези думи и чу как някой отвори входната врата и я заключи.
Чуха се бързи крачки. Те се отдалечиха към горния етаж и Алиса долови, как някой горе бързешком заприбира нещо. После вратата се заключи, човекът слезе по стълбата и спря на първия етаж.
Точно тогава силен вик наруши тишината. На входната врата, долу, някой тропаше с всичка сила и викаше:
— В името на закона отворете!
Алиса отиде смутена към прозореца и чу как руският професор набързо прибра нещата от масата. Той извика:
— О, Павловна, любимо мое дете, всичко вече е свършено, не ще те видя вече.
Някой похлопа на вратата й.
— В името на човеколюбието, отворете — чу се гласът на младежа, който говореше на английски — отворете врата, спасете един невинен!
Алиса Тери се поколеба за миг, после отключи вратата. Курт Валберг, немският златар, влезе в стаята й. Той беше блед и разтревожен, пот оросяваше челото му. Държеше в ръцете си вързоп книжа, завързани с връв.
— Полицията ме преследва, тя е влязла в къщата и иска да ме арестува. Аз съм агент на таен политически комитет, който има за цел да обедини работниците от целия свят, за да подобрят нерадостната си съдба и да ги защити от капитала. Заклевам се в честта си, че ако ми помогнете, вие не помагате на престъпник. Ако сега ме залови полицията, не само аз ще падна в ръцете им, но и тези книжа и тогава мнозина може да бъдат арестувани поради човеколюбивите си дела, много семейства ще останат без подслон и без хляб.
Очите му говореха, че той казва истината.
Отчаянието на младежа трогна Алиса.
— Какво мога да сторя за вас, господин Валберг? — запита тя.
— Скрийте ме във вашата стая.
— Ще помогне ли това?
— Да, вие сте англичанка, те няма да ви безпокоят. Боже мой, те идват — аз съм загубен!
— Скрийте се бързо в този шкаф — каза англичанката. — Стойте тихо и не мърдайте, каквото и да стане!
— Благодаря ви — изрече младият мъж и се скри на посоченото място.
Алиса затвори шкафа, заключи го и взе ключа в себе си.
В коридора се чуха викове и плачът на госпожа Легуве, хълцанията на дъщеря й.
Стражарите се качиха на горния етаж, където кубинката им показа стаята на немеца. Те скоро се върнаха.
— Нето намерихме горе — каза чиновникът, който беше най-старши, — трябва да се е скрил някъде из къщата, а на прага на онази врата е неговата шапка, там трябва да е влязъл.
Той похлопа на вратата и американката отвори веднага. Гилберт, тайният полицейски агент, който играеше ролята на червенокосия музикант при арестуването на Драйфус, влезе.
— Извинете, госпожо, но дългът ме“ заставя по един неучтив начин да влизам в стаята ви. Търсим един политически престъпник и имаме основание да вярваме, че се е скрил тук.
— Аз съм англичанка — каза Алиса на английски, — и не разбирам.
Гилберт повтори казаното на английски.
— Човекът, когото дирите, не е тук — отговори Алиса.
— Ще видим това ей сега. Претърсете стаята!
— Спрете, протестирам срещу това насилие, ще се оплача в английското посолство.
— Можете да го сторите, но сега ние изпълняваме дълга си. Слушай, Дувел, този гардероб не е претърсван, отворете го!
— Нямам ключ за него…
— Разбийте вратата тогава!
— Искам да ви кажа нещо, господине — обърна се американката към Гилберт. — Елате с мене до прозореца и кажете на вашите хора да почакат!
Гилберт заповяда на хората си да почакат, а той отиде до прозореца при Алиса. Тя беше извадила от пазвата си една хартия, на която бяха написани десетина реда, един подпис и голям печат.
Гилберт остана изненадан, като прочете документа.
— Възможно ли е — смути се той, — вие сте.
— Тихо — пошепна Алиса. — Не ме издавайте! Чиновникът сгъна хартията, върна я на Алиса и се поклони. После се обърна към хората си и каза:
— Уверих се, че престъпникът не е тук, да си вървим.
Стражарите напуснаха къщата след десет минути.
— Излезте, опасността премина!
С тези думи Алиса отвори гардероба. Избавеният целуна горещо ръката й и промълви радостен:
— Никога не ще забравя добрината ви!
Дрлора беше коленичила долу в малката стая на госпожа Легуве пред иконата на Света Богородица и се молеше горещо. Молитвата не беше за баща й, който охкаше в далечна Каена, а за този, когото обичаше тайно — немския златар Курт Валберг.
