петстотин франка, но трябваше някак да се отърва от него.“ По дяволите, той постоянно ми напомняше, как лежеше красивата жена пред мене, вързана долу в „Бригита“, и как водата нахлуваше през дупката, а тя не можеше да се качи по стълбата. Ха-ха, въжетата, с които бе вързана, бяха здрави.
— Боже всевишни, какво значи това? — простена Матийо. — Изглежда, че над жената, която е носила пръстена, е извършено злодейство!
— На мене ми дотегна веселбата с този господин — продължи подофицерът — и гледах да си ида по- скоро. Той хвърли подире ми едно празно шише и изрева като звяр, когато то се счупи над вратата, която бях затворил. Останалите думи, които отправи към мен, не можах и не исках да чуя. Пет дена след това в джоба ми се намираше билетът за отпуск и заминах с първия параход, за да дойда в Париж и да се хвърля в обятията на моята малка Фифи. Тази е истинската история на пръстена и моля, разсъдете сами, дали съм виновен, ако пръстенът е взет по несправедлив начин от първия му притежател.
— Не сте виновен, господине — каза Матийо Драйфус — и за доказателство на доброто ми мнение за вас, позволете ми да купя този пръстен за хиляда франка.
— Това е истинско щастие — викна Фифи радостно. — Сега ще ми купиш хубавата червена копринена рокля, която толкова ми харесва, и довечера ще вечеряме в „Пале Роял“, а утре ще отидем на разходка във Версай, а вдругиден…
— Аврааме. Исаак и Якове! Тя много бързо ще свърши хилядата франка — извика Соломон Дулсети. — но, моля ви, по-напред ми върнете трите франка, които ви заех за закуската ви.
Междувременно Матийо беше дал на младия войник една банкнота от хиляда франка, после въздъхна тъжно:
— На драго сърце бих пожертвал пет пъти повече, ако можех да науча истинското име на този Жак, за да го арестувам.
— Какво казахте, господин Драйфус? — запита той бързо. — Наистина ли ще дадете пет пъти по-голяма сума, ако узнаете името на този човек, когото морето е изхвърлило на брега, и на чийто пръст е бил златният пръстен? Един човек, една дума! Ще спечеля тези пари и после пак няма да отворя устата си!
— Говорете по-ясно! — сепна се Матийо. — Известно ли ви е името на този подлец?
Вместо да му отговори, Дулсети се обърна към подофицера:
— Господине, ще познаете ли червенокосия Жак, ако ви покажа фотографията му?
— Разбира се! Никога не бих могъл да го забравя. Евреинът кимна доволен.
— Хайде — разбърза се той. — Господин Драйфус и господин подофицер, последвайте ме. Ще ви заведа на едно място, където ще видите лика на добрия Жак. А вие, госпожице Фифи, не се сърдете, задето ви наруших спокойствието с господина. Не го направих напразно. Човек, който иска да живее, трябва да остави и другите да живеят. Ще ви направя един подарък!
Като изрече това, Соломон Дулсети зае горда поза — която дори Наполеон Първи не би заел, когато подарява кралство на някой от маршалите си. После добави:
— Госпожице Фифи, не трябва да ми връщате трите франка, които ви заех да си купите закуска!
3.
Когато Матийо Драйфус излезе от дома на Фифи, той нае файтон, а Соломон Дулсети обясни на кочияша къде да ги закара. Никой не знаеше къде ще ги закара файтонът, тъй като нито Матийо, нито подофицерът се досещаха за намерението на стария евреин.
След като пътуваха около двадесет минути, файтонът спря пред една постройка, която приличаше на дворец. Матийо позна, за свое най-голямо учудване, че Дулсети ги заведе в полицейското управление.
— Какво ще правим тук? — попита той.
— Почитаеми господин Драйфус — поклони се евреинът. — Сега вие трябва да говорите, трябва да настоявате да ни заведат при господин фон Да Бриер, което ще стане най-лесно, ако пуснете в ръката на чиновника двадесет франка. Когато бъдем при господин Фон Ла Бриер, тогава ще говоря аз.
Матийо стори каквото му каза Соломон Дулсети, но господин Ла Бриер беше отпътувал и те бяха отведени при заместника му господин Гилберт. Той поздрави учтиво Матийо Драйфус и подофицера, а на Дулсети извика:
— Стари мошенико, какво те доведе при мене? Как си попаднал в това почтено общество? Надявам се, че не си измамил тия двама господа и те не са дошли при мен да се оплакват от теб!
— Господин Гилберт — възмути се евреинът, — днес ще се убедите, че съм най-честния човек в Париж. Открих голяма кражба, която е била извършена във Френска Гвиана. Господин подофицерът е купил пръстен, който е откраднат от една приятелка на господин Матийо Драйфус.
— Господин Матийо Драйфус, известно ли вие името на крадеца? — запита инспекторът.
— Не, затова именно и дойдохме. Господин Соломон Дулсети ми каза, че тук щял да ми разкаже подробности относно крадеца.
— Нищо по-лесно от това! Само ако господин Гилберт ни помогне — вторачи се в него Соломон.
— Това е мое задължение — кимна чиновникът. Дулсети разтърка спокойно ръце. Сега беше сигурен, че ще спечели петте хиляди франка.
— Господин Гилберт — каза Соломон, — позволете ни да разгледаме галерията на злодеите в Париж.
Гилберт размишляваше.
— Надявате се да намерите там въпросното лице ли? — попита той. — Нали казахте, че този човек се намира в Каена?
— Не гледайте това, господин Гилберт, защото един злодей може да направи пакост, а след двадесет и четири часа да офейка и след десет дни да бъде в Ню Йорк.
— Значи, допускате, че крадецът на пръстена е върлувал в Париж?
— Сега още няма да ви обясня това, което знам, нека господин подофицерът намери лика на въпросния човек и ако съмненията ми се докажат, тогава ще извикате:
„Соломон Дулсети е умен човек и е направил услуга, която не може да се заплати със злато“.
— Господин Дулсети, вярвам, че ще вземете и сребро, ако ви го дадат — рече Гилберт, като се усмихна.
Сетне той се обърна към Матийо Драйфус.
— Моля, следвайте ме!
Гилберт заведе тримата в голям салонна втория етаж, който беше добре осветен. Стените бяха разделени на разни отделения и във всяко отделение се забелязваше метална плоча с надпис.
Матийо Драйфус наблюдаваше внимателно надписите. Имаше убийци, крадци, разбивачи на каси, обикновени крадци, престъпници, нарушители на законите и морала, комарджии и грабители. Към тях се причисляваха и подпалвачи, фалшификатори и други подобни.
— Това е нашата разбойническа галерия — обясни Гилберт на Драйфус. — Всеки, който някога е сторил някое престъпление в Париж, е фотографиран тук. Да търсим сега крадеца на пръстена. Надявам се, че ще го намерим при обикновените крадци.
Когато изговори тия думи, Гилберт се беше приближил до означеното отделение и натисна една пружина. Дървеният капак се отвори. Гилберт дръпна завесата, която закриваше отделението. Матийо съзря множество фотографии, наредени в двадесет реда. Почти всеки от тия портрети беше интересен за гледане. Между тях имаше и жени, и момичета, по чертите на които човек не би допуснал, че са жрици на греха. Елегантно, просто облечени хора, господа, прилични на графове, дами, облечени в копринени дрехи и украсени със скъпоценности и украшения, но също така и одърпани фигури, които от пръв поглед издаваха какви са.
— Търсете! — предложи Гилберт на подофицера. Младият военен разгледа всеки портрет, поклати отрицателно глава и каза:
— Крадецът не се намира между тях!
— Знаех го — промърмори Дулсети.
Гилберт затвори отделението и отвори друго, но огледът му доведе до същия резултат. Подофицерът не можеше да намери лика на червенокосия Жак.
— Видяхте ли, че се излъгахте — прошепна Матийо на Соломон, който си задърпа брадата и сетне
