упражнения, като след едно тройно салтомортале скочи върху мрежата. Но във всичко, което днес правеше, опитното око би забелязало нервна прибързаност. Изглежда, че Латур с нетърпение очакваше момента, в който ще може да напусне манежа. Това действително беше така.
Силно вълнение караше сърцето му да бие ускорено, когато си помислеше, че докато той прави разни фокуси, Мадлен, е сама, без покровител, само с малкия Роберт, който не е в състояние да я защити. А когато възхитената публика му ръкопляскаше и го викаше на бис, той се поклони нелюбезно и побърза да се скрие зад зелената завеса, която скриваше входа към манежа.
И Роберт, който препускаше на неоседлан кон, се хареса на публиката. Хубавото малко момче, което упорито и смело пришпорваше коня си, скачаше през запалени обръчи и усмихнато излизаше от пламъците, спечели сърцата главно на жените, които се възхищаваха от него. И никой от всички, който гледаха момчето, не подозираше, че то е син на един човек, чието име в това време беше в устата на целия цивилизован свят. Кой би могъл да повярва, че един Естерхази може да се намира сред циркови артисти, сред тези скитници, който нямаха постоянен дом и построяваха набързо цирка си където им се представи удобен случай!…
Публиката беше извънредно доволна от досега изпълнените номера, но въпреки това очакваше с нетърпение да види главния номер, шумно рекламираната пантомима. Най-сетне дойде и нейният ред.
Върху манежа монтираха истинска сцена. Тя беше затворена отвсякъде, а отпред падаше червена завеса със златни звезди. След малко завесата се вдигна. На сцената се появиха Мадлен и Латур — палячото и жена му. Те играха хубаво и убедително, макар че не произнесоха нито дума, а си служеха само с движения на очите, ръцете и тялото.
Публиката беше възхитена. Красотата на Мадлен беше справедливо оценена. Хората не бяха виждали на сцената по-миловидно момиче. Колко ли мъже от публиката завиждаха на нещастния палячо, че може да държи в ръцете си ръката на това красиво момиче, че може да я прегръща…
Първата част на пантомимата завърши. Завесата падна и публиката избухна във френетичен възторг. Но скоро палячото пак се появи пред завесата на малката сцена. Движенията му показаха, че е заварил жена си да му изневерява и че иска да си отмъсти, като я убие.
Нож блесна в ръката му. Мъртва тишина царуваше сред зрителите. Палячото се оттегли. Завесата беше все още спусната, но музиката свиреше мила и тъжна мелодия. Латур излезе на сцената, където Мадлен в съблазнително облекло лежеше върху одър.
— Не се плашете, Мадлен — прошепна й той, — няма да се забравя толкова, че да ви сторя някакво зло. Виждам по лицето ви, че се плашите от нервността на моята досегашна игра.
— Не се плаша от вас, Латур — отговори Мадлен, — нали знам, че сте ми приятел…
Той се усмихна. Тя едва ли подозираше какъв приятел и покровител й е той, който би дал живота си за нея, ако с това можеше да й стори добро.
— Латур, господин Латур, чичо Латур. — Роберт неочаквано се появи при тях. Момчето беше бледо и трепереше.
— Какво има, моето момче? — стресна се Латур. — Не ни пречи сега. Скоро ще се вдигне завесата, ще почнем играта.
— Чичо Латур — извика Роберт, като кършеше малките си ръце, — видях на двора, зад цирка, нещо подозрително.
— Какво? — извикаха едновременно Латур и Мадлен.
— Нали знаеш, в ъгъла — продължи малкият, — има една стара бъчва. Преди малко излязох навън, за да подишам чист въздух и се приближих на няколко крачки до бъчвата. Забелязах, че в нея нещо се движи. Събрах кураж и се приближих. Тогава открих, чичо Латур, че в бъчвата беше клекнал човек. Познах лицето на един от двамата престъпници, които преследват Мадлен.
Латур стисна по-здраво дръжката на ножа си.
— Дръжте се спокойно — промълви той на разтрепераното момиче, — идва време да си разчистим сметките. Аз ви се заклех, че ще ви пазя и ще удържа на думата си.
— Да вдигаме ли завесата, господине? — извика в този момент един от конярите, който беше натоварен да се грижи за вдигането и спускането на завесата.
— Още малко — нареди клоунът, — сега ще се върна. Забравих нещо в гардероба.
Той изскочи навън, а Роберт хукна след него.
Мадлен остана излетната на одъра, в положението, в което трябваше да се яви пред публиката. Но сърцето й биеше силно, сякаш напъваше да изскочи от гърдите й.
— Само да не се случи нещо с Латур или с Роберт. Момчето е смело, така безразсъдно смело. — Тя се замоли на Бога да не даде възможност злодеите да сторят зло на двамата скъпи за нея хора.
Но, слава Богу, Латур вече се връщаше. Той излезе на сцената със своя червено-зелен костюм и се приближи до кушетката.
— Е, приятелю — погледна го Мадлен, — какво стана? Видяхте ли някой от престъпниците?
В същия миг думата замръзна на устата й. Клоунът беше съвсем близо до одъра, върху който тя лежеше. Навеждаше се вече над нея. Но въпреки грима тя различи, че това не са благородните черти на Латур, а друга ужасна мутра. Позна Председателя в дрехите на палячо. Кръвта на Мадлен замръзна в жилите й. Преоблеченият престъпник се наведе над нея и й пошепна със сатанинска усмивка:
— Ти ни издаде, хубава змия, видяхме те като влезе в полицейското комендантство и знаем, че цялата версайска полиция е тръгнала да ни гони. Но ние сме по-умни от господин полицейския комендант и цялата полиция взети заедно; ние ви надхитрихме. На, виж, в това облекло по време на цялото представление се движехме между артистите и докато полицията ни търсеше в зрителната зала, аз се намирах съвсем близо до тях, в пълна сигурност. Сега, обаче, е настъпил последният ти час. По някакво чудо си се спасила от смъртта, която ти бяхме отредили. Локомотивът ни подведе, но тези ръце са по-сигурни.
Преди още Мадлен да успее да произнесе и звук, преди свитото й от смъртен ужас сърце да успее да извика, костеливите ръце на Председателя стиснаха шията й.
— Умри — изсъска той, — за да не можеш вече да свидетелстваш против нас.
Той започна да души младото момиче.
С младежка сила Мадлен се бореше с убиеца. Тя се въртеше и извиваше насам-натам, за да може да се освободи, но той здраво стискаше и дишането й ставаше все по-слабо, а мъката от бавното задушаване — все по-голяма. Наблизо нямаше никой, който би могъл да й помогне.
Вън музиката свиреше, а бърборенето на публиката долиташе като далечни вълни до ухото й. Толкова хора имаше наблизо, а помощта беше толкова далеч. Нещастницата почувства, че губи съзнание.
Но изведнъж една желязна ръка хвана шията на Председателя и,злодеят с неудържима сила беше откъснат от своята жертва и запратен в другия ъгъл на сцената.
— Убиец, мръсен, подъл убиец — гърмеше един глас, — няма да избегнеш наказанието.
Вик, в който нямаше нищо човешко, отговори на Латур. Защото той, истинският клоун, беше успял да изтръгне навреме Мадлен от ръцете на убиеца и да я спаси. Ужасният вик беше нададен от престъпника в клоунски Дрехи. Той се изправи. Клатейки се като пиян, тръгна срещу Латур.
Двамата се изправиха един срещу друг, очи в очи и в този момент, навярно по погрешно подаден знак, завесата се вдигна и публиката стана свидетелка на една сцена, толкова ужасна, каквато никога не се е разигравала на сцената. Един миг и двамата стояха неподвижни. Те се мереха с погледи. След това устните на преоблечения престъпник дрезгаво изрекоха:
— Той е! Очите ми не са ме излъгали! Ха-ха-ха! Това е, значи краят! Ето го сина ми! Моят син, когото възпитах да стане интелигентен човек, когото съм тъпкал с латински и гръцки, с философия и право. Вижте сега какъв, е станал, един мизерен палячо.
Едно бързо движение, което Латур направи с ръката, в която държеше ножа, прекъсна думата на стария.
— Вижте — с гръмовен глас извика истинският клоун на тълпата. — Това е баща ми, моят баща, с когото някога се гордеех, когото обичах, обожавах. Баща ми, председателят на Лионския съд, големият мъдър съдия, авторът на известни съчинения, вижте какво е станало от него. Един мизерен, кървав престъпник, бич за човечеството. Да, аз нося клоунски дрехи — продължи страстно Латур, докато зрителите развълнувано бяха станали от местата си и в цирка беше настъпило гробно мълчание. — Аз съм палячо, шегобиец, развеселявам с моите шеги както богатите и благородниците, така и селяните и най-бедните. Но
