ви блести чистата невинност на благородната душа.
Фернанда сведе очи. Тя не отговори.
— Добре дошла — продължи оживено Херманса, като прегърна нежно младото момиче. — Нека бъдем добри приятелки. Мили Андре, и ти ще обичаш тази млада дама, нали?
Момчето, което беше преживяло толкова много, преди да бъде освободено от страшното училище за престъпници, подаде почтително ръка на Фернанда.
— Щом мама ви обича и аз ще ви обичам — увери я то.
След това детето се обърна към Херберт Франк.
— Ако видите моя баща — го помоли, — кажете му да не плаче и да не се отчайва. След няколко години неговият любимец, малкият Андре, ще бъде вече мъж и ще го освободи.
с Херманса се разплака и прегърна сина си.
— Расти, мой сине, расти — изхлипа тя — и ако никой дотогава не е отмъстил за баща ти, ти ще го направиш. Обичай Франция, но я освободи от подлеците, които петнят честта на нашето отечество!
Момчето вдигна тържествено малката си ръка:
— Заклевам се в това, майко!
Фернанда остана в гостоприемната къща на госпожа Драйфус, а Херберт си отиде, за да се приготви за своето пътуване. Матийо желаеше колкото е възможно по-скоро да се притекат на помощ на нещастната Алиса.
Детективът направи своите приготовления за експедицията толкова тайно, че дори на Матийо Драйфус не съобщи нищо. Той му каза само, че ще избере такова облекло, което ще му позволи незабелязано да стигне в Каена.
Така минаха осем дни. Херберт Франк вече трябваше да замине за Френска Гвиана. Той се беше сбогувал с Матийо и Херманса, а Фернанда помоли с едно писмо да дойде още веднъж в квартирата, която, той държеше на улица „Поасониер“.
На определения час момичето дойде. Фернанда беше необикновено развълнувана, когато подаде на Херберт ръка за сбогом.
— Всъщност — погледна го в очите с болка дъщерята на нещастната госпожа Турвил, — с вашето заминаване аз правя най-голяма жертва. Защото, ако в онази варварска и жестока страна, която е толкова далеч от законите на културна Франция, ви се случи нещастие, аз ще загубя най-добрия си приятел, единственият човек, който се погрижи за мен. Да — продължи тя, без да сдържа мъката си. — Аз бих загубила един брат, когото вечно ще оплаквам.
— Брат ли? — попита тихо Херберт, като стисна нежната ръка на Фернанда. — Наистина ли не мога да ви бъда нещо повече от брат? Не съществува ли чувство, което да раздвижва по-силно душата от чувството, което една сестра изпитва към един брат?
С тиха въздишка Фернанда наведе глава:
— Моля ви се — извика тя, — заклевам ви в нашето приятелство, Херберт Франк, да не говорите повече за това. Спестете на мен и на себе си обяснения, които само ще огорчат часа на нашата раздяла. Моля ви се, задоволете се със сестринските ми чувства.
— Не, Фернанда, не, момиче! От първия момент, когато те видях, те обикнах, виждах те в моите сънища. Когато те изнесох на ръце от пламъците на базара, ми се струваше, че спасявам част от своя живот. Струваше ми се, че печеля победа над своята собствена съдба, която досега ме е дарявала с твърде малко щастие. Фернанда, аз тръгвам сега по море. Вълните на океана са измамни. Те могат да ме погълнат. Отивам срещу един дявол, когото без страх трябва да гледам в очите. Но ако преодолея всичките тези опасности, ако се върна в Париж, заедно с оная, която отивам да освободя, искам да дойда при тебе и да те попитам: „Фернанда, любима на моето сърце, искаш ли да станеш моя жена, искаш ли да делиш с мене скърби и радости?“ О, Фернанда, ти сладко, възхитително момиче, не се извръщай и не се черви. Кажи ми думата, която като откровение ще ме придружава навсякъде, която ще поддържа бодростта ми, ако някога отпадна духом. Фернанда, обичаш ли ме? Фернанда, искаш ли да станеш моя?
Херберт Франк изрече тези думи с буйна страст. Иначе толкова спокойният мъж, който беше свикнал да пресмята всичко и да действа смело, се хвърли сега към Фернанда на колене и протегна умолително ръце.
Но тя бързо побягна към вратата.
— Не бива, не мога да ви отговоря — изрече тя с безкрайна болка. — Херберт, не правете себе си и мен нещастни. Опитайте се да ме забравите. Аз съм само едно просто, обикновено момиче. Какво мога да бъда за вас, за вашия бъдещ живот, за бляскавото бъдеще, което лежи пред вас!
— Ти си моето щастие, ти си всичко за мен. Херберт беше станал и я настигнал пред вратата.
Сега, когато стоеше съвсем близо до нея, Фернанда се хвърли съвсем неочаквано на гърдите му, ръцете й го прегърнаха, устните й се впиха в неговите. Тя не можеше повече да сдържа чувството на неизказано щастие, бурята на любовта.
— Да, аз те обичам, обичам те, Херберт — извика момичето и сълзи потекоха по бузите му. — Но не мога да бъда твоя, защото не съм достойна да стана твоя жена, да стана жена на един почтен човек!
Преди още Херберт да успее да каже дума, тя се откъсна от него и се втурна надолу по стълбата.
С разплакано лице вървеше по улиците, по които вече се спускаше здрачът. Беше наближила вилата на новата си покровителка и благодетелка Херманса Драйфус, когато изведнъж пред нея изникна една висока мъжка фигура.
Мъжът спря като закован и хвана бързо ръката й.
— Фернанда Турвил!
— Анри, полковник Анри, велики Боже, вие ли сте?
— Да, аз съм! — поде Анри, като поглъщаше с поглед хубавото момиче. — Да не би да си помислила, че съм напуснал този свят и ти никога няма вече да ми паднеш в ръцете? Да не си въобразяваш, че съм те забравил! О, не, Фернанда, ти си твърде хубава, твърде съблазнителна. Който веднъж те е държал в обятията си, той не може вече да те забрави!
От Фернандиното лице изчезна и последната капка кръв.
— Смилете се над мене — изстена тя, — оставете ме, не ми напомняйте за ужасното минало, за времената на позор и унижение. Иначе ще ме принудите да потърся смъртта си в Сена?
— Защо пък да не ти припомням, че си ме обичала някога? — прекъсна я сурово Анри.
— Никога не съм ви обичала и никога няма да ви обичам, а ако искате да знаете, аз обичам другиго!
Пресипнал вик изхърка в гърдите на Анри.
— Другиго ли? Това не е вярно! Не си ли се отдавала в моите прегръдки, не си ли отвръщала на целувките ми? Една жена, която наистина защитава честта си, не може да бъде изнасилена и от най-силния мъж!
— Престанете! — извика възмутено Фернанда. — Аз не съм вече безпомощна във вашата власт. Сега вече имам приятели, които биха ме защитили!
— Лъжеш! Зная, че нямаш никакви приятели в Париж.
Заслепена от своя гняв, Фернанда отговори:
— Тогава знайте, че живея у госпожа Херманса Драйфус, жената на нещастния капитан.
— Ах, това е интересна новина! В такъв случай Матийо Драйфус е твоят покровител и ти с любовта си ще му платиш за неговите рицарски услуги.
— Мръсен клеветник! Матийо Драйфус е почтен човек, той не би злоупотребил така подло като вас с беззащитното положение на едно нещастно момиче. Сега ме оставете да си вървя, иначе ще извикам полиция.
— Полиция ли? — процеди иронично Анри. — Да, извикай я, с това само ще ми спестиш труда, тъй като, ако и сега не дойдеш с мен и не се съгласиш да бъдеш моя любовница, ще съобщя на парижката полиция интересната новина, че Фернанда Турвил, дъщерята на оная жена, в чийто дом на улица „Росини“ се намери труп, скрит в един гардероб, е съучастница на това убийство и се намира под покровителството на фамилия Драйфус.
Възмутена Фернанда вдигна ръка, като че ли искаше с един удар да го унищожи.
— Подлец! — кресна тя високо. — Осмелявате се да стоварите убийството върху майка ми, което сам
