той. — Дали наистина ме застрашава някаква опасност, та затова ме предупреждават да избягам? Откъде идат тези тъмни облаци?
Младият мъж мисли дълго, но не можа да отговори нито на един от зададените си въпроси. Той знаеше, че не бе сторил нищо лошо и затова бе спокоен. Животът му бе неопетнен, само случаят с Клаудина Лорет го безпокоеше и бе единствената тъмна сянка в биографията му. Що се отнасяше до службата, началството му го уважаваше, смятаха го за примерен офицер. Успокои се, като разбра, че няма в какво да е виновен. Усмихна се, облегна русата си глава на копринената възглавница и задряма.
Не след дълго двете врати се отвориха безшумно и две фигури влязоха тихо в стаята: една жена и един брадат мъж, облечен елегантно в цивилно облекло.
Мъжът беше „черният майор“, а жената — Ева Рихтер, немкинята гувернантка.
Русото момиче гледаше със страх жестокия човек.
— Хайде — прошепна й той.
Момичето се стресна, извади бързешком от джоба си бяла кърпичка, напоена с хлороформ, доближи се полека до дивана я сложи на лицето на спящия.
Гърдите на спящия капитан започнаха бързо да се движат, после той въздъхна дълбоко, някак се изпружи и заприлича на мъртвец върху канапето.
Ева се разтрепера от страх и падна на колене пред брадатия мъж:
— Смилете се, граф Естерхази — каза младото момиче с плач в гласа. — Не ме насилвайте да върша повече неправди в тази къща, където видях толкова добрина. Капитанът и неговата жена са най- благородните хора на света и аз смъртно сгреших, като се отплащам със зло за сторените добрини. Вие ме заставихте, граф Естерхази, да стана шпионка в тази къща, да ги подслушвам, да следвам всяка тяхна стъпка и да ви съобщавам за всичко.
— За това и те настаних в тази къща…
— Зная — каза Ева с разбито сърце, — но не съм все още толкова пропаднала, че да продължавам повече тази ужасна роля.
— Ще изпълниш всичко, което ти наредя и тогава ще се погрижа за тебе. Сега бързай, защото времето е скъпо. Извади от джоба на капитана ключовете му.
Ева Рихтер скочи, като че я ухапа змия, лицето й пламна, тялото й се разтрепера.
— Искате да ме направите разбойник? Не, графе, няма да стане, дори и да ме убиете!
Графът хвана ръката й, очите му почервеняха и той заприлича на диво животно:
— Искаш ли да те върна в дяволското свърталище на баща ти? Искаш ли пак да те запратя в разврата, в порока, в безчестието, откъдето те извадих? Ако не ме послушаш, още днес ще те предам в ръцете на твоя баща и на мащехата ти и нататък знаеш какво те очаква: те ще продадат честта ти.
— Стига, стига, графе, всичко ще сторя, всичко, което желаете!
Ева побледня и се упъти разтреперана към канапето, погледна отчаяно към небето, после се наведе над упоения капитан и извади ключовете от джоба му.
„Черният майор“ Ги грабна стръвно. Той изтича към писалището и се опита да отключи чекмеджето. Бързо го отвори. То бе пълно с разни книжа. Извади ги, прегледа ги и ги върна на мястото им.
На устата му замря една безбожна клетва, но после изведнъж очите му светнаха — беше намерил търсеното. Държеше в ръцете си четири завързани документа. Бързо ги сгъна и ги напъха в джоба си, после заключи чекмеджето и даде ключовете на момичето, за да ги сложи на мястото им.
След като махна кърпата от лицето на спящия, графът хвана разтрепераното момиче за ръка и го дръпна към себе си:
— Чуй и запомни сега добре какво ще ти кажа. Прибери веднага дрехите си и се приготви за път. Щом стане десет часа, ще напуснеш тайно къщата. Тръгни към улица „Св. Хонор“ и влез в къщата на руския княз Григорий Мирович. Кажи на прислугата, че си немската гувернантка Рихтер и помоли да те заведат при дъщерята на княза. Младата княгиня знае всичко и те чака с нетърпение. Поздрави я от мене и й дай това писмо.
„Черният майор“ даде на момичето едно малко писъмце, което тя скри бързо в пазвата си. После и двамата изчезнаха така тихо, както и бяха дошли.
След малко Драйфус се събуди — пред него стоеше Херманса: тя държеше в ръката си един сребърен светилник с три запалени свещи и печално гледаше бледото му лице.
— Спал си, Алфред, много дълбоко — каза тя. — Много се уплаших, когато те видях като мъртвец на канапето.
— Лошо ми е, Херманса, главата много ме боли — каза Драйфус със слаб глас. — Сънувах много мъчителни сънища. Насън чувах гласа на приятеля си Естерхази и на гувернантката Рихтер. После сънувах, че задуха силен вятър и от всички страни ме затрупваше сняг. Задушавах се в него. Мъчителен сън, повярвай ми…
Херманса постави светилника на писалището и се отпусна на канапето до мъжа си.
Едва сега Драйфус забеляза, че жена му беше облечена в балната си рокля. На гърдите си бе забола брилянтна игла и едно букетче от червени рози. Прелестна диадема от брилянти украсяваше черните й къдрици. На ръката си имаше златна гривна с голям диамант.
— Челото ти гори като огън, Алфред — каза Херманса, — ела да те целуна и тогава болката ти ще изчезне.
Нейните устни се допряха до челото му и в миг те се прегърнаха.
Младият капитан забрави тъмните сенки, които тежаха на душата му под горещите целувки и пълните бели гърди на жена си. Той забрави и нещастната Клаудина, клетвите й и мъртвото дете в онази подземна дупка. Всичко бе изчезнало във вълните на любовта и отнесено от крилете на брачното щастие.
Едно тихо похлопване на вратата прекъсна омаята на двамата. Херманса се дръпна бързо от прегръдките на мъжа си и стана от канапето.
— Госпожо, първите гости са дошли — извика отвън старият Йосиф, слугата на капитана.
— Ще отида да ги посрещна — каза Херманса на мъжа си. — Ти се облечи бързо и ела…
Тя го целуна още един път и излезе. Това бе последната целувка за времето, когато бяха щастливи.
3.
Оставаха десет минути до полунощ. Балът в дома на Драйфус бе в разгара си. Малкият оркестър свиреше весели и живи мелодии; елегантни дами се въртяха леко по лъснатия паркет на салона.
Настъпи пауза. Някои от гостите насядаха, а други разговаряха. Прислугата се размърда и почна да поднася разни разхладителни питиета.
Капитан Драйфус седеше до красивата си жена и разговаряше с граф Естерхази и полковник Пикар.
— Много съжалявам — каза капитанът, — че брат ми Матийо не присъства на вечеринката.
— Затова ли се тревожиш — засмя се Естерхази и поглади черната си брада. — Матийо не е женен и кой знае коя парижка хубавица го е завлякла днес.
— „Черният майор“ има право — каза Пикар и на добродушното му лице се появи усмивка. — Матийо е млад, красив и богат, затова не е за чудене, че жените го обичат.
— Брат ми не мисли за такива работи — отвърна бързо Драйфус. — Той страда от една нещастна любов и мисля, че никога не ще се ожени.
— Тогава можем още сега да поздравим твоя син Андре, който ще стане наследник на няколко милиона — каза Естерхази насмешливо. — Драйфус, вие сте щастлива фамилия, постигате всичко, каквото желаете.
— Нека чукнем чашите — каза Пикар. — Ей, Йосиф, донеси шампанско!
Старият слуга донесе таблата и всеки си взе по една чаша, пълна с вино.
— Пия за щастието на семейството на Драйфус — изрече високо Пикар.
— За вечно приятелство и близост — добави Естерхази.
Чашите на Драйфус и Пикар Се чукнаха, обаче когато капитанът се чукна с Естерхази, чашите се счупиха и се пръснаха на малки късчета.
— Това е лош признак, о, Боже — каза Херманса уплашено, изтича към мъжа си и го прегърна с белите
