никакъв живот. Само враните и свраките бяха господари на възхитителните парижки паркове. Зловещите птици диреха храна под него. На орляци се прехвърляха шумно от място на място и изпълваха въздуха със своите гладни крясъци.
Само в ясеновата горичка, където Белмарската гора се сливаше с Булонския лес, стояха двама души. Обвитите в дълги офицерски пелерини бяха граф Естерхази и Пати дьо Клам. Естерхази беше блед. Виждаше се, че цяла нощ не беше спал. Очите му бяха зачервени и силно уморени, но погледът му излъчваше огнени мълнии. Под мишницата си държеше елегантна кутия от абаносово дърво, кутията с пистолетите.
Пати дьо Клам извади от джоба си златен часовник и хвърли неспокоен поглед върху него.
— Шест без четвърт — каза той. — Имаме на разположение още петнадесет минути. Но ти имаш много уморен вид, приятелю. Щеше да сториш много добре, ако се беше вслушал в съвета ми да полегнеш малко.
Естерхази се изсмя гръмко. Този смях издаваше добитото от шампанското настроение, с което се наливаха до разсъмване. С известна загриженост Пати дьо Клам забеляза, че приятелят му, макар и да не беше пиян, все пак беше замаян. Движенията и походката на черния майор издаваха известна несигурност.
— Да си бях легнал? — възкликна Естерхази. — Нима се нуждая от сън, за да мога да улуча някого със сигурност!
— Но ще ти трепери ръката!
— Дори и да ми трепери, пак ще улуча! Уверявам те, че единият от трите куршума на пистолета ми ще прониже сърцето на наглия ми противник.
— Ако той те улучи още при първата размяна на изстрели?
— Ха-ха! Невъзможно е. — Черният майор се изсмя иронично. — Дори да стоя пред носа му пак няма да ме улучи!
— Съжалявам, обични ми приятелю, че се намираш в състояние, в което не знаеш какво твърдиш.
Естерхази засука самодоволно мустак.
— Прости, скъпи друже — продължи да се подхилва той. — Зная какво говоря. И понеже си ми най- добрият приятел, ще ти обясня всичко.
Той хвана под ръка Пати дьо Клам, поведе го към дънера на едно дърво и седнаха заедно върху него. После му пошушна на ухото с интимност, свойствена на хора в пияно състояние:
— Между нас двамата няма никакви тайни. Аз зная вече достатъчно работи за теб и ти не по-малко за мен, обични ми майоре. Няма да се издадем един друг…
— Не — увери го Пати дьо Клам. — Докато бъдем заедно, Драйфус няма да се върне от Дяволския остров, нито пък Пикар от африканските пустини!
— Браво, харесва ми да говориш така — викна възторжено черният майор с тежък език в устата. — А сега да ти кажа и аз моята тайна.
Той отвори кутията с пистолетите. Бяха два — с дълги цеви, изглеждаха нови и добре изработени.
— Това са оръжия, които купих неотдавна в Мадрид — обясни Естерхази на ухото на приятеля си. — Законът, наистина забранява фабрикуването на подобни оръжия, но за будни хора законът в някои страни е само каприз. Тези оръжия са направени специално, за да се очисти някой враг от света, без да излагаш живота си и на най-малкия риск.
— Как е възможно — удиви се Пати дьо Клам.
— Погледни тук — посочи Естерхази единия от пистолетите, — поразгледай това оръжие и ще видиш, че нищо не може да се познае. Без дефект е, нали?
— Така изглежда — отговори майорът след като прегледа оръжието.
— Сега прегледай другото… — С тези думи графът подаде другия пистолет. — И той изглежда съвършен… Нали? Е, добре, приятелю мой. Това оръжие, наистина няма никакъв недостатък, освен това, че не струва пукната пара в ръката на оня, който стреля с него. Защото — сега черният майор говореше шепнешком — погледни, щом като спусъкът се дръпне, се чува гърмеж и се вижда дим, но куршумът не излиза от цевта, а минава по друга цев, където чрез специални способи остава.
Пати дьо Клам побледня.
— Господин Бернард ще го има в ръката си — продължи Естерхази. — Това е моя работа. Тук има само една кукичка по средата, но аз си разбирам от работата…
— Нима в никакъв случай куршумът не може да излезе от цевта?
— Невъзможно! Винаги остава в успоредната цев. В такъв случай няма значение, че си пийнах малко повече от обикновено. Аз, приятелю, все пак ще бъда победител. И кръвта на това цивилно куче, което посмя да ме обиди, ще ороси снега! Никой не може безнаказано да ме обиди и не желая нищо друго, освен да поваля на земята и Матийо Драйфус, както и неговия днешен съюзник.
Естерхази постави отново оръжията в кутията.
По пътеката, която водеше към ясеновата горичка, идваха трима мъже: Леон Бернард, Натузиус и доктор Бургер. Младият лекар носеше със себе си подвижна аптечка. Взаимните поздрави бяха много хладни. Вдигнаха само леко шапките. Натузиус и Пати дьо Клам извадиха часовниците. Оставаха само още четири минути до шест часа.
— Да започнем — предложи нотариусът.
Бургер, за да избегне препоръките, се отдръпна веднага към дънера, на който преди малко седяха двамата офицери. Той отвори кутията и приготви медикаментите.
Двамата противници заеха позициите си. Между тях отбелязаха точно петнадесет крачки.
— Да се опитаме съгласно обичая да помирим двете страни — изрече формално Пати дьо Клам.
— Господин Бернард се противопоставя решително на всякакъв опит за помирение — отсече Натузиус бързо.
Пати дьо Клам сви рамене. Двамата противници се измериха с погледи, пълни с презрение и омраза.
— Добре, тогава да им дадем оръжията — реши Пати дьо Клам.
В същия момент Естерхази напусна мястото си и взе кутията с пистолетите.
— Избирайте вие — каза той — протягайки кутията отворена към Бернард.
— Разрешете на мен да избера заради моя приятел — намеси се нотариусът. — Имате ли нещо против?
— В никакъв случай.
— Но ако ми позволите — добави Естерхази с хитър поглед, — желал бих да отстъпите това оръжие на мене — и посочи към пистолета, от който куршумът никога не излизаше.
— Защо! — запита Натузиус объркан.
— Свикнал съм с него…
— В този случай — забеляза нотариусът, без да удостои своя бивш зет дори с поглед — като честен човек би следвало да се откажете от това оръжие. Или желаете да имате предимство над неприятеля си?
Черният майор хвърли скрит победоносен поглед към Пати дьо Клам. Този поглед казваше: „Не ти ли казах, че ще изиграя тези простаци?“
И наистина ги беше изиграл. Без да подозира нещо, Натузиус взе безвредното оръжие и след като го прегледа и го намери добре заредено, го подаде на Леон.
— Мери се точно — прошепна му той — и не прощавай на неприятеля си, защото и той навярно няма да ти прости.
Пати дьо Клам също размени набързо с Естерхази няколко думи. Нито един от авторите на тази драма не забеляза, че клоните на близкото дърво в същия момент бяха леко отстранени.
Едно слабо лице, обезобразено от тежки страдания, се показа и отправи светещите си очи, пълни с ужаса на лудостта, към граф Естерхази. Това беше женско лице, с къдрави плитки в пълно безредие.
Секундантите се отдалечиха. Те бяха гърбом към мястото, където се появи това видение.
Пати дьо Клам извади бяла кърпа и я вдигна.
— Дайте знак, господине — обърна се той към Натузиус. — Когато произнесете „три“, ще вдигна кърпата и противниците ще стрелят.
— Готови ли сте? — запита нотариусът.
