— Готови — отвърнаха едновременно противниците.
В този момент жената между дърветата направи крачка напред. Покрита с дрипи, с голи и сухи ръце, протегнати напред, тя се приближи едва чуто до черния майор, който не подозираше, че се намира зад гърба му. Натузиус извика:
— Едно.
Направи малка пауза, докато противниците вдигнаха оръжията си.
— Две!
Противниците се прицелиха. Виждаше се, че и двамата бяха възбудени. Ръката на Естерхази трепереше.
— Три!
Пати дьо Клам в същия миг размаха кърпичката.
— Дяволе! Дяволе! Продадох ти душевното си спокойствие, върни ми го!
Жената в дрипи скочи с див вик и се впи в шията на черния майор. Сякаш тигрица се беше хвърлила на гърба му, за да го задуши.
Два изстрела отекнаха, без да последва никакъв ефект. От револвера на Леон излезе само дим, а оръжието на Естерхази се отклони под тежестта на лудата… Куршумът мина над главата на противника.
— Дай ми писмата! — кресна лудата. — Няма да го погубиш… ще живее… ще бъде свободен… той е бащата на детето ми… сто хиляди франка… продадена… продадена!
Обзета от ярост, жената викаше с ужасяващ глас. Същевременно тя беше стиснала гърлото на графа с ръце и впи ноктите си в кожата му. Натузиус и Пати дьо Клам се притекоха на помощ. Но преди да стигнат до него, Естерхази успя да се освободи от ръцете на побеснялата жена. Той стана по-бял от снега в краката му. За момент се вгледа в лудата като в призрак, който му се яви ненадейно. А жената започна сподавено да се смее и правейки разбъркани поклони, викна:
— Хехе! Позна ли ме, спомняш ли си за часа, когато с пари купи душевното ми спокойствие… Кажи, черни майоре, днес си без маска.
— Клаудина Лорет — измънка Естерхази.
Пати дьо Клам веднага разбра, че това ще е някаква тъмна работа между дрипавата жена и неговия приятел и реши да сложи край на тази сцена, която можеше да вземе по-сериозен характер.
Той извади бича си изпод пелерината.
— Махай се оттук! — приближи се плътно до лудата. — Изчезвай, защото ей сега ще те сгрея здравата. Лудата обърна спокойно гръб.
— Удряй, удряй — изгледа го, — заслужавам да бъда бита с.бич, защото предадох човека, когото обичах, но този тук ме изкуши, той ме подведе. — Е, черни дяволе, кажи, кажи, не е ли вярно?
— Тя е луда — разтрепера се Естерхази, — шибни я с бича, Пати, иначе не можем се отърва от нея…
Майорът вдигна ръка. Но почувства, че някой го възпира. Беше доктор Бургер.
— Лудите не трябва да се бият — гласът му прозвуча строго. — И докато съм аз тук, подобна грубост няма да допусна.
После се обърна към Клаудина.
— Нещастна жено — й каза той нежно, — коя си ти и откъде идваш! Отговори ми, ако можеш и аз ще ти помогна.
— Ето помощта. Проси и нищо повече. — Естерхази хвърли копринената си кесия в краката на лудата.
Парите се пръснаха. Клаудина Лорет викна:
— Пари! Пари! Пак искаш да ме съблазниш за някое злодеяние, адски дух! Сега бягай, бягай, нямам нужда от твоите пари! Далеко, от Унгария идвам пеша в Париж, за да поправя греха си, за да го спася, ако може още да бъде спасен!… Аз съм луда, всички така ми казват и може би е вярно, но знам добре каквото знам и виждам добре през воала на миналото… Познавам те, черни майоре, познавам те и ще те принудя да признаеш престъплението си.
И докато свидетелите на тази сцена останаха дълбоко озадачени от чудноватите думи, под които като че ли се криеше ужасна истина, докато Естерхази противно на привичката си изглеждаше напълно слисан, лудата сви юмруци и удари черния майор право в лицето.
— Ти си убиецът на Драйфус! — изпищя тя. — Бъди проклет, убиецо на Драйфус!
После побягна смеейки се злобно. Преди някой от свидетелите на тая сцена да успее да я проследи, тя се скри между дърветата. Черният майор, след като се съвзе, вдигна със светкавична бързина револвера си и го насочи по следите на жената. Но Пати дьо Клам бързо хвана ръката му:
— Полудя ли, графе? Да не би да искаш да се погубиш! Засмей се и вземи цялата тази история като случай, предизвикан от една луда.
Междувременно Натузиус и Бургер размениха поглед, разбрали се бяха без да кажат нито дума. В това време Леон Бернард остана на мястото си с ръце скръстени на гърдите.
— Да продължим — каза той.
Естерхази, извънредно доволен, че инцидентът свърши само с това, се обърна към секундантите.
— Наистина, господа — изрече с престорено спокойствие, — да се върнем към нашата работа. Не разбирам, защо би ни спрял този случай, предизвикан от една луда.
Всички заеха местата си. Естерхази вдигна револвера си, същото стори и Леон Бернард. Тогава Натузиус се изправи между двамата противници.
— Господа — заяви той, — имаме правото да претендираме след размяна на изстрелите да се разменят оръжията.
Естерхази пребледня. Пати дьо Клам също стана неспокоен. Натузиус обаче, се престори, че не забеляза тези неспокойни погледи и продължи:
— Желаем противниците да си разменят оръжията.
— Сега пък друго — викна черният майор гневно. — Наистина този дуел е много чуден. Говори се много повече, отколкото се стреля!
— Не е наша вината, господин графе — изгледа го хладно Натузиус, — че налетяхте тук на старо ваше познанство.
Естерхази хвърли злобна мълния към бившия си тъст. Но Натузиус настоя да се разменят оръжията. Нямаше никакъв повод да се откаже. Размяната трябваше да стане. Ръката на Естерхази силно трепереше, когато предаде своя пистолет на Леон и взе неговия. Беше попаднал в собствения си капан. Сега не неговият противник, а той лично имаше в ръцете си безвредно пушкало. А към неговите гърди беше насочено дулото на един добър пистолет от ръката на Леон Бернард. И тя не трепереше.
Свидетелите се отдръпнаха. Цяло ято врани се изви с крясъци над главите им и се настани по близките дървета. Очите на Естерхази се премрежиха, коленете му омекнаха, устните му бяха конвулсивно стиснати.
— Огън! — изкомандва Пати дьо Клам. Изтрещя само един изстрел. Естерхази се олюля и падна.
— Нещастие — измърмори той с безкръвни устни. После остана проснат върху снега. Доктор Бургер беше първият, който дотърча до него. Макар и да не можеше да понася този човек, все пак трябваше да изпълни дълга си на лекар. Бързо прегледа дясната част на гърдите. Кръвоизливът беше изобилен.
Естерхази лежеше със затворени очи. Пати дьо Клам му беше смъкнал пелерината, беше я свил и сложил под главата му. Враните от дърветата гледаха като че ли лакомо ранения. Ще има ли труп за кълване? Те биеха с криле и надаваха зловещи крясъци, придружаващи всеки стон на ранения.
Прозвуча глухо хъркане. Доктор Бургер беше хванал с малки щипци куршума и го извади от раната.
— Невъзможно е да се продължи двубоят, но раната не е смъртоносна. Куршумът е спрял в гърдите, плъзгайки се по една кост. Най-много след няколко седмици раната ще заздравее. — Той спря кръвоизлива и превърза раната. — Нуждаете ли се още от моите услуги? — обърна се към Пати дьо Клам. — Ако желаете, ще предоставя на разположение моята кола.
— Благодаря, имаме всичко, което ни трябва. Последва студено сбогуване и Натузиус, доктор Бургер и Леон Бернард се отдалечиха. Младият мъж спокоен и замислен прие мълчаливо приветствията на придружаващите го.
— Не можах да постигна целта си — отрони той, — не успях да очистя от лицето на земята този
