трябва да се състои.
— Обезателно.
— Като обиден, графът избира пистолета.
— Напълно съм съгласен.
— При размяна на изстрели, петнадесет крачки разстояние, с право да се напредне пет крачки.
— Прекрасно.
— Колкото за времето…
— Ако желаете, може да стане още сега.
— Невъзможно. Трябва да се снабдим с оръжие и да повикаме лекар.
— За доктор ще се погрижа аз — намеси се Натузиус.
— А ние ще се погрижим за оръжието — прибави Пати дьо Клам.
Натузиус сбърчи чело, но Леон избърза:
— С всичко съм съгласен. Изберете часа и мястото.
— Утре заран в шест часа в Булонския лес при ясеновата горичка.
— Прието.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви кажа довиждане. Запазването на пълна тайна без друго е от само себе си понятно.
Пати дьо Клам се поклони и напусна стаята. Той отиде в малкото кафене наблизо, където Естерхази го очакваше, за да му съобщи резултата.
— Тъй, значи, моят бивш тъст е забъркан в тая работа — възкликна черният майор през смях. — Навярно той е подтикнал този господин Бернард, за да си отмъсти. Е, добре, нека заповяда. Имам достатъчно сини зърна и за двамата. Нека видят и те, че не напразно бях считан във всички полкове за най-добрия стрелец.
После поръча шампанско. Пати дьо Клам го посъветва сериозно да се прибере вкъщи и да почине някой и друг час. Но Естерхази не искаше да знае.
— Ще пием цяла нощ — отсече той, — после ще се изкъпем и ще отидем в Булонския лес, за да изгорим кожуха на онзи господинчо. Рядко удоволствие е, приятелю, да се дава от време на време по някой добър урок на тези цивилни. На мен това ми доставя същото удоволствие, както и ловът на зайци.
Пати дьо Клам му напомни, че трябва да се снабди с револвери.
— Да, ще трябва да се отбием за малко у дома. Имам достатъчно пистолети и можеш да бъдеш уверен, приятелю, че ще съумея да си избера между тях.
Странна усмивка придружи думите му. Натузиус и Леон Бернард останаха също известно време заедно.
— Размислихте ли добре какво ще направите — запита нотариусът. — Излагате живота си на опасност.
— Не съм невръстно дете — отговори Леон, донякъде засегнат — и не желанието ми да искам дуел или пък да правя сензация, ме принудиха да предизвикам Естерхази.
Натузиус стисна горещо ръката на младежа.
— Не тълкувайте превратно думите ми — помоли той. — Представете си, че ви говори собственият ви баща, покойния Бернард. Откакто узнах как се казвате и кой сте, от този момент зная, че върша добро като ви асистирам. Бях адвокат на покойния ви баща и съм му спечелил много дела. Сега желая да бъда в помощ и на сина. Но признавам, че баща ви никога не е бил замесвай в такава компрометираща афера като вашата…
— Компрометираща афера? Така ли наричате вие един честен дуел?…
— Един честен дуел навярно не. Но кой ви каза, че ще бъде честен? Вие не знаете, не подозирате дори на какво е способен вашият противник, този Естерхази.
— Тъй ли! Какво друго би могъл да направи, освен да се цели добре?
— Лъжете се — отвърна Натузиус решително. — Естерхази е човек, който несъмнено ще постави в ход всичко възможно, за да излезе победител в този дуел, защото неговата чест също няма да му позволи да се остави да бъде победен от цивилен.
— Но какво би могъл да направи — забеляза Леон Бернард. — Две неща са решителни за изхода на един дуел — сръчност, (тук е въпросът дали Естерхази е по-добър стрелец от мене или не) и щастието.
— Щастието? — повтори Пиер Натузиус със странна усмивка. — Не сте ли чувал, млади ми приятелю, че има хора, които умеят да подпомагат щастието и да го форсират, ако мога така да кажа, т.е. да прибягват до непозволени средства, за да си осигурят щастието за всеки случай. Не сте ли чувал, че черният майор е способен да осигури щастието чрез измама? Да, чрез измама — възкликна възбудено Натузиус и удари гневно с юмрук по масата. — Този мизерник не би се поколебал да я извърши, защото е извършил и други много по-големи престъпления от това. Трябва да очакваме от негова страна всичко, дори и някой капан. Например, да ви даде в ръцете някое просто оръжие, чрез уловка, а той да се осигури с добро, което познава.
Леон побледня.
— Подобни деяния не ми са познати, не ги разбирам и без друго не бих могъл да се защитя от тях — изпъшка той.
Нотариусът ложи ръка на рамото му. В очите на стареца искреше непримирима омраза.
— Кураж, млади ми приятелю, кураж! Една чиста съвест и меки, ясни очи винаги могат да бъдат победители против злото и порока. Аз съм с вас и бъдете сигурен, че няма да се оставя да ме заслепят. Сега, обаче, трябва да се разделим. Вие, за да можете да си отпочинете няколко часа, а аз, за да си осигуря преди всичко добър лекар. Ще помоля домашния си лекар, доктор Бургер да ми даде своята помощ.
Леон протегна признателно ръка на нотариуса.
— Виждам, че сте ми приятел — каза той. — Не зная с какво съм заслужил толкова доброта и благородство.
— Заслужавате го — отвърна Натузиус, поемайки ръката на младежа, — защото се вдигнахте смело срещу един лъжец, клеветник и подлец. Стоейки до вас, аз стоя на страната на правото и истината. Освен това, желая искрено да ви изповядам, че храня лична, неугасваща омраза към черния майор. Презирам този човек, негов враг съм и ще го унищожа със същата сигурност, с която изгрява слънцето.
Тези двама мъже, които случаят направи приятели по един чудноват начин, се разделиха. Леон Бернард пое за вкъщи, но не само за да си отпочине, а и за да постави в ред земните си работи. Той написа писмо до приятеля си Валберг. Младият немски работник сега беше в Америка по поръка на тайното общество, на което беше член. Долорес също беше с него. Леон знаеше адреса, на който можеше да пише на Валберг и беше уверен, че ще получи писмото му. Той му написа пред каква опасност се намира и в случай, че падне на полесражението, той се сбогуваше с него и с любимата му. Главната цел, обаче, на това писмо беше да помоли приятеля си да се грижи братски за Жоржина след излизането й от затвора, за да се уреди да наследи чифлика му в Белмари. Едно нареждане в този смисъл, валидно пред съдилищата, беше прибавено към писмото. След това той писа й на Жоржина. Редеше трогателни, прощални думи, много нежности и я уверяваше още веднъж, че никога не е обичал друга, освен нея и че ще умре с нейното име на устните си, ако щастието му измени при дуела, в който той се бори за нейната и неговата чест…
Подписа се без ръката му да трепне. След като надписа адресите на пликовете и ги запечата, помоли хазяйката си чрез една бележка да пусне двете писма в пощенската кутия в случай, че не се върне вкъщи до другата вечер или ако дотогава не получи известие за него.
След това угаси лампата, съблече се и легна. Спа дълбоко и спокойно до четири и половина, когато будилникът му го събуди.
Да живее или да умре?…
Кой можеше да знае това, когато след час щеше да стои лице с лице срещу дулото на револвера на един заклет враг!…
20.
Бурна зимна сутрин се спусна над Париж. Булонският лес беше пуст. По пътищата, които вчера още бяха пълни с шейни и по които отекваше песента на звънчетата и плясъкът на камшиците, сега не се виждаше
