настроение. Луксозно обзаведеното заведение беше препълнено с посетители, които принадлежаха към най-отбраното общество на Париж. На съседната маса седеше един господин, млад мъж, който изглеждаше погълнат от четенето на чуждестранен вестник, а от виното, което стоеше пред него, отпиваше рядко. От време на време очите му се вдигаха от вестника и се отправяха към масата, където двамата офицери си говореха на доста висок глас.
— И тъй, значи няма още никакви вести от Алжир? — запита черният майор колегата си. Пати дьо Клам изтърси малко нервно пепелта от пурата си.
— Известия имаме — отговори той, — но не са радостни за нас. Пикар върви от успех към успех. Неотдавна пак излезе победител при едно сблъскване с бедуините. Няма да мине дълго време и той ще покори окончателно това бунтуващо се племе. Тогава волю-неволю министърът на войната ще бъде принуден да го повика обратно в Париж, където полковникът вероятно ще бъде посрещнат като победител и герой.
— По дяволите — измърмори черният майор. — Защо Пикардин не изпълни дълга си и не се възползва от първия удобен случай, за да изпрати куршум в главата на своя началник? Нима съм се излъгал в този човек.
— Не, не. Пикардин е най-подходящият човек за това — размаха пурата си Пати дьо Клам. — Той трябва да играе така, както ние му свирим, защото иначе знае, че ще се върне в Каена. По всяка вероятност досега не му се е удал удобен случай.
Черният майор прехапа устните си.
— Само това бих посъветвал добрия барон фон Пикардин — да побърза! — изсъска той. — Иначе Равелак ще вземе преднина и ще ги очисти и двамата. Чудна идея беше тази — да изпратим това животно Равелак в лагера на нашия враг. Навярно той ще се погрижи нито Пикар, нито Пикардин да се върнат живи.
— Хайде тогава да пием за здравето на Равелак по този случай — вдигна чаша с усмивка Пати дьо Клам.
И Естерхази се засмя при тази шега. Чукнаха си чашите… Тези двама висши военни пиеха за здравето на един от най-опасните престъпници…
Разположението им ставаше все по-добро. Шампанското не закъсняваше да покаже ефекта си.
— Я кажи, обични приятелю — погледна го изведнъж втренчено Пати дьо Клам, — изглежда, че пак си замесен в някоя пикантна авантюра. Говори се, че държиш някъде скрита хубавата Мелиора, циганката от „Фоли Бержер“, която спаси от удавяне по такъв чуден начин. Знаеш да се наслаждавах необезпокояван от никого на нейните прелести…
Естерхази избухна в гръмък смях и изпразни чашата си наведнъж.
— Имаш приказен успех сред жените — продължи Пати дьо Клам. — Просто си за завиждане. Я кажи откровено, не се ли е случвало някога да бъдеш отблъснат от някоя жена, която си искал да завладееш?
— Никога — отвърна Естерхази гордо. — Уверявам те, че на което сърце съм почукал, винаги ми се е отваряло.
— Това е нагла лъжа!
Тези думи бяха произнесени с твърд глас от съседната маса, където стоеше русият младеж, който четеше вестник. Сега той беше оставил вестника и гледаше спокойно двамата офицери, които изненадани трепнаха.
Естерхази вдигна гордо глава и запита наострено:
— Казахте ли нещо, господине?
— Позволих си да забележа преди малко, че изрекохте една нагла лъжа, майор Естерхази.
Тези думи паднаха като бомба сред заведението пълно с хора. Всички разговори затихнаха и всички очи се отправиха към ония две маси, където избухна свадата. Младият човек скочи, но остана спокоен до стола си.
— Виждам, че желаете едно по-ясно обяснение, граф Естерхази — продължи той с глас, разбран от всички. — Готов съм да ви го дам. Току-що се похвалихте доста високо, за да ви чуе всеки, че никога не сте бил отблъскван от жена. Абстрахирайки се от обстоятелството, че подобно твърдение подчертава липса на такт и прекалена доза самохвалство, в състояние съм да ви докажа, че пуснахте невъзможна лъжа. Едно красиво и смело момиче от село ви е отблъснало енергично, когато сте се опитал да го оплетете с обвиненията си…
— Господине — избухна черният майор, — да не сте полудял? Ето моя отговор на подобно нахалство!
Той взе чашата с шампанско и я захвърли към Леон Бернард, който умело избягна удара. Чашата се блъсна в един от ъглите и падна на парчета.
— Съумяхте да счупите тази чаша — изсмя се презрително Леон, — но с правдата не бихте могъл да сторите никога същото нещо, господине. Истината ще остане и аз няма да ви хвърлям чаши в лицето, а чисто и просто ще ви кажа: Вие изложихте със своите мизерни самохвалства себе си и унизихте целия женски пол!
— Тази обида трябва да бъде измита с кръв! — кресна Естерхази червен от ярост.
Той измъкна сабята си и понечи да се нахвърли върху Леон Бернард. Но младежът остана спокоен със скръстени ръце, очаквайки противника си. Пати дьо Клам задържа разгневения майор и го принуди да постави сабята в ножницата си. Много посетители скочиха и застанаха между Леон и Естерхази.
— Успокойте се, приятелю — пошушна Пати дьо Клам на черния майор, — съществува друг по-добър начин да заставиш този безсрамник да замлъкне. Подозрителен ми се вижда този човек. Вярвам, че е купен от Матийо Драйфус, за да те компрометира публично.
— Скъпо ще ми заплати това — процеди през зъби Естерхази. — Моля те, предизвикай от моя страна този човек на дуел. Разбира се, след като се увериш, че може да му се направи тази чест.
— Този път е най-добрият, приятелю. Ти си прекрасен стрелец и аз залагам десет хиляди франка срещу сто, че ще съумееш добре да затвориш устата на наглия хлапак.
Пати дьо Клам се приближи до Леон, издекламира името си с гордост и го помоли да мине с него във вътрешната стая.
— Съм на ваше разположение, господин майор — отговори Леон спокойно и достойно.
Те се отправиха към една от отделните стаи. Пати дьо Клам влезе пръв. Но когато Бернард поиска да го последва, усети, че някой се докосна до рамото му. Той се обърна учуден. Пред него стоеше доста възрастен, елегантно облечен господин, когото той виждаше за пръв път.
— Господине мой — каза последният, — намирате се в положение, в което се нуждаете от верен приятел. Виждам, обаче, че сте сам. Предлагам услугите си да ви асистирам и ако работите стигнат до дуел, да ви служа за свидетел. Същевременно трябва да обърна вниманието ви, че имате разправия с противник, който познава само езуитския принцип: целта оправдава средствата. Бъдете внимателен и ми разрешете да направя нещо за вас. Двама души виждат по-добре от един… Аз съм нотариусът Пиер Натузиус.
— А аз се наричам Леон Бернард. Благодаря ви за предложението. Приемам го.
Двамата мъже влязоха в отделната стая. Пати дьо Клам се усмихна злобно, когато Леон му представи нотариуса като свой свидетел.
— Навярно това не е обикновен случай — каза си той. — Човекът, когото Естерхази обиди така тежко, отказвайки да изпълни обещанието, дадено на неговата дъщеря, сигурно е част от съзаклятие от по-рано. Да бъдем следователно двойно по-внимателни!
Разговорът беше къс. След като Пати дьо Клам разбра, че Леон Бернард е собственик и запасен поручик, каза:
— Ще признаете, господине, че обидата, която нанесохте на моя приятел, може да бъде измита само с кръв.
— Признавам — поклони се с достойнство Леон — и добавям, че обиждайки граф Естерхази публично, имах тъкмо това намерение.
— А! Признавате, значи, че мразите графа?
— Нещо повече, господине, ненавиждам го. Но да се върнем на въпроса.
— Щом като работите са такива, всичко е много просто — заяви доволен Пати дьо Клам. — Дуелът
