се, проклети лъжецо, не искам да те слушам!
С благороден гняв произнесе Абдулах тези думи и ритна презрително с крак Равелак, който се търколи в пясъка.
Мизерникът застена от болка. Лицето му се сгърчи от ярост и той измърмори няколко псувни.
Абдулах не му обърна повече внимание. Вниманието му беше другаде. Поручик Пикардин и носителят на бялото знаме се приближаваха към него. Тръбата прозвуча отново, бялото знаме беше наклонено и младият поручик произнесе отчетливо:
— Абдулах Лъва, вожд на всички бедуини, благороден владетел на Мохамед. Богът на родителите ви да ви закриля и да просветли разума ви, за да можете да чуете това, което нося, за благото на твоя народ и доброто на френската република. Неотдавна в лагера на полковник Пикар пристигна пратеник на правителството. Предлага се мир на народа ви при условията, които установихте вече преди няколко седмици с полковник Пикар. Няма да ни бъдете васал, а приятел, съюзник на Франция. Неоспоримото ви владение над бедуините в пустинята ще бъде признато. Каним ви да подпишете акта за мир в нашия лагер. Нашите ръце се протягат с доверие. Приемете ги и бъдете наш приятел. Абдулах отговори без да се замисли:
— Ако имате добри помисли, французи, ако наистина желаете мир, бихте могли да се доверите и на моето гостоприемство. Елате при мен и аз ще ви кажа: добре дошли! Дори тук, на самото място, ще издигна шатра, където ще сключим примирието. Аз ви чакам.
Поручик Пикардин прошепна няколко думи на своя придружител, който веднага изтича в теснината Марбел ел Сур. Абдулах поръча да се издигне веднага шатра и да се подреди съгласно бедуинския обичай.
Зададоха се полковник Пикар и трима офицери.
— Девет французи — каза Абдулах. — Да останат само осем бедуини при мен. Останалите да се отдалечат на разстояние пет минути оттук в пустинята.
И това нареждане беше бързо изпълнено. Разбира се, не забравиха да отведат и Равелак със себе си.
Полковник Пикар дойде със своите хора бързо до шатрата. Събуха се и влязоха. Когато завесите на шатрата се разтвориха, очакващият ги Абдулах стана от възглавниците си и със скръстени на гърди ръце ги поздрави. Когато, обаче, Пикар му протегна ръка, той се престори, че не я забеляза. Французите бяха поканени да седнат. Пикар поиска да започне веднага преговорите, но Лъва даде знак на слугите си, които донесоха арабски чибуци. Запалиха ги, после поднесоха и шербет в скъпи чаши.
— Пушете с мене и си починете малко — покани Абдулах, — защото така иска Аллах чрез устата на своя пророк Мохамед.
— Благодарим, благодарим, за щедрото и великодушно гостоприемство — отговори полковник Пикар. — Допреди малко стояхме изправени лице срещу лице като смъртни врагове. Нека сега да бъдем приятели в мир. Французите и бедуините ще вървят в най-скоро време един до друг по пустинята и няма да се страхуват от нищо.
Абдулах кимна утвърдително с глава.
— Да започнем сега нашите преговори. Пикар каза:
— Френското правителство приема всички претенции на Абдулах Лъва при единственото условие той да гарантира сигурността на пустинята, да възпрепятства и Да наказва строго разбойническите грабежи, а в случай, че Франция влезе във война, да се притече на помощ на съюзника си с всичките разполагаеми войски. Доволен ли сте, достоен сине на пророка? — завърши полковник Пикар.
— Доволен съм. Французите ще могат винаги да разчитат на верността ми.
— Подпишете тогава този документ. Той съдържа условията за мир и разбирателство в нашия съюз. Ето тук е името на председателя на републиката, подпишете се и вие до неговото име.
Абдулах Лъва взе бамбукова пръчица, която завършваше с острие. Поряза с камата си лявата ръка и топна върха на пръчицата в кръвта, която бликна от прореза. Подписа документа, излезе пред входа на шатрата и викна към бедуините с гръмовен глас:
— Велик е Аллах и Мохамед, неговият пророк, настъпва нов вечен мир.
Поручик Пикардин също излезе от шатрата и наведе бялото знаме три пъти, в знак, че мирът е сключен.
Тогава от двете страни се разнесоха радостни викове. Бедуините, загърнати в белите си наметала, паднаха на пясъка, пеейки песента в прослава на пророка.
В лагера на французите музиката засвири Марсилезата и нейните звуци се разнесоха далече из пустинята.
Полковник Пикар стана и се приближи до Абдулах.
— Преди малко не поискахте да ми подадете ръката си — каза той тихо, — забелязах, че очите ви избягваха моите. Може би ме считате още за свой враг, но сега вече знаете, че сме приятели. Ето ръката ми, княже.
Но Абдулах се дръпна с презрително движение.
— Аз съм приятел на французите, но не и ваш, полковник Пикар — изрече гордо. Пикар се вгледа слисано в Абдулах. — Презирам неискреността!
— Охо, това е вече оскърбление, което ще заплатите с кръв! Предизвиквам ви на дуел и ако желаете още сега, на това място.
— Желая, и то веднага — отвърна Абдулах мрачно. — Можете да си изберете камата или револвера, на мен ми е безразлично. Или може би ще искате да хвърлим жребий?
— За Бога, не бързайте — викна Пикардин, който побледня още в самото начало на яростния, изпълнен със заплахи диалог. — Тук има недоразумение. Не беше ли Абдулах Лъва оня, който едва преди няколко седмици само беше приятел на полковник Пикар, въпреки националната неприязън между тях? Него ли наричаше сам той най-храбрия, най-разумния полковник? Заклевам ви, благородний княже, кажете ми от кой извор сте почерпили отровата, която унищожи това чисто приятелство?
Очите на бедуина блеснаха.
— Ето я отровата! — викна той. С бързо движение извади от пазвата си подпечатана хартия и с презрителен жест я хвърли в краката на Пикар.
Пикардин се наведе и я вдигна.
— Смъртната присъда! — каза той. — О, кой е бил мизерникът, който е дал в ръцете на Абдулах този фатален документ!
— Брага, предателят! — викна Пикар. — Сега си обяснявам всичко! Да не би този мизерник да ви е предал, че аз съм предложил на френското правителство твоето осъждане? Говорете, благородни княже, нека се разберем напълно.
— Да, така ми каза — отговори Абдулах.
— И какво помислихте за мен? — викна Пикар болезнено. — О, Абдулах, аз не можех да си представя, че едно влечуго може да стигне до летящ орел. Вие, гордият орел, нададохте ухо на лъжите на един клеветник. От това само ме боли, Абдулах…
— Не е ли вярно? — продума бедуинът с треперещ глас. — Значи, това червено куче ме е избрало като оръдие на своето желание за отмъщение?!
— Той ви е излъгал и измамил, благородни Абдулах — обясни Пикардин. — Прочетете това писмо, което пристигна от Париж заедно с документа за мир. От него ще разберете, че полковник Пикар в случая е невинен.
Пикардин подаде писмото, което мъдрецът Мулай, който също бе тук, преведе веднага.
— Проклятието на Мохамед да стигне този безсрамен лъжец — викна старецът, след като прочете писмото. — Той те е подвел по най-подъл начин, благородний мой господарю. В това писмо правителството отговаря на полковник Пикар, че приема неговото искане.за мир, за което полковникът е настоявал тъй силно и че последното унищожава смъртната присъда, произнесена срещу теб.
За миг Абдулах остана като ударен. Страните му пламнаха от срам и очите му се изпълниха със сълзи. После той приближи до Пикар и падна на колене.
— Като знак на опрощение, брате — каза той, — вдигнете ме от пясъка.
Пикар се наведе бързо и вдигна арабина, когото притисна го гърдите си. С дълга прегръдка двамата
