мъже сключиха вечно приятелство.
След това Абдулах извика грозно:
— Доведете оня мизерник. Искам да поговоря с този мръсен предател!
Слугите се спуснаха да изпълнят заповедта на своя повелител.
— Успокойте се, благородни княже — каза Пикардин. — Негодникът ще бъде наказан, както заслужава. Доколкото ми е известно, името Брага е фалшиво. Всъщност този човек не е никой друг, освен Равелак, убиецът на жени. Ще го изпратим добре окован във вериги в Париж и там ще се изпълни смъртната му присъда, произнесена по-рано!
Абдулах се усмихна със злобна усмивка.
— Този човек е мой — каза той, — по-скоро ще скъсам сключения мир, отколкото да го изпусна от ръцете си.
— Нека бъде така — съгласи се бързо Пикар. Абдулах седна върху възглавниците си и покани офицерите да се настанят до него.
Завесите на шатрата се дръпнаха настрана. Пред входа се появиха осем войници. Те водеха вързан човек. Някой го ритна, Равелак полетя посред шатрата и се свлече в краката на Абдулах. Арабинът въртеше в ръката си ятагана, украсен със скъпоценни камъни. Той погледна с дълбоко презрение нещастника, който лежеше в нозете му. Равелак имаше страшен вид. Той чувстваше, че последният му час наближава. Никаква интрига, никаква лъжа не можеше вече да го изтръгне от гроба, който беше изкопал другиму, но над който се бе надвесил сам.
— Осмели се да ме излъжеш — викна Абдулах и гласът му прозвуча наистина като на лъв. — Кажи ми сега истината или ятаганът ми ще прониже мизерното ти сърце.
Равелак се разтрепера.? — Заблудих се — измърмори той, — сам се излъгах…
— Все така заблуден ли беше, когато си се промъкнал под фалшиво име в лагера на полковник Пикар, лъжливи клеветнико? Кажи истинското си име!
Престъпникът упорито мълчеше. Тогава Пикар не се сдържа:
— Ти си Равелак, убиецът на жени! Ти си същият тоя мизерник, който подпали парахода „Бригита“ и предизвика смъртта на толкова добри моряци! Ти си оня, който угаси толкова невинни човешки живота, убиваше жени по най-зверски начин, ти си най-големият демон, какъвто някога слънцето е огрявало. Не се преструвай, негоднико, че не чуваш!
Равелак наведе глава към земята. Той скри лицето си в пясъка. Това, че е открит и познат, му отне всяка надежда за спасение.
По даден от шейха знак, двама бедуини го вдигнаха от пясъка.
— Слушай, какво ти казвам — спря ги Абдулах Лъва. — Обещах, че ще ти се отплатя достойно за предателството. Обещах ти, че ще напълня джобовете ти със злато и че ще ти дам най-добрия си кон. Абдулах Лъва държи на думата си. Той не потъпква думата, дадена дори и пред най-големия негодник.
Равелак трепна от радост. Нима този арабин е толкова наивен, че е готов да му се отблагодари, вместо да му даде заслуженото наказание, само заради това, че беше толкова неблагоразумно да му даде честната си дума…
— Дайте насам злато и Мустафа да бъде готов.
След няколко мига слугите съобщиха:
— Поръчението на господаря е изпълнено. Твоят кон Мустафа е готов, а ето и двете кесии със злато.
— Изпразнете кесиите в джобовете на този човек. И Абдулах им посочи Равелак. Бедуините напълниха джобовете на престъпника.
— Зашийте джобовете, за да не загуби парите или да не му ги открадне някой.
И това беше изпълнено.
— Няма ли да ми развържете ръцете, благородни княже — осмели се да запита Равелак, завръщайки се към свойствената си наглост, — защото щом като ми позволявате да яхна кон, трябва да имам свободни ръце, за да мога да го управлявам.
Абдулах дори не го удостои с отговор.
— Да излезем всички заедно навън, приятели мои — обърна се той към офицерите, — за да се уверим, дали Мустафа наистина няма равен на себе си. Мустафа е наречен „птицата на пустинята“.
Всички последваха Абдулах, който излезе от шатрата. Равелак също беше изведен навън, там стоеше чудесен кон. Мустафа нямаше нито седло, нито юзда. Шепот от възторг се изтръгна от устата на всички офицери. Лакомите очи на Равелак блеснаха от радост. Този кон наистина беше царски дар, особено за него, който сега можеше да избяга с мълниеносна скорост от враговете си. Най-добрият кон в пустинята, джобове, пълни с пари — звездата на Равелак започваше отново да изгрява.
Абдулах Лъва се приближи до коня си. Той прегърна шията на животното и го целуна. И конят, сякаш почувствал, че това е прощална целувка прилепи главата си до лицето му.
— Остани с Бога, Мустафа, любимецо мой — каза той дълбоко трогнат. — Прости ми, че трябва да те пожертвам за такава противна цел, но честната дума е свята! Сбогом!
После се обърна към Равелак.
— Вярваш ли, че този е най-добрият ми кон? — запита той.
— Как да не вярвам — отговори усмихнато престъпникът. — Мустафа е царят на конете.
— Мустафа е твой. Конят отсега е твоя неделима собственост. Той ще те понесе бързо като мълния из пустинята.
— Благодаря, благородни княже, благодаря!:
— Не благодари. Твоята благодарност би ме опетнила — кресна Абдулах с променен глас. — Устоях на думата си. Но не ти казах по какъв начин ти давам Мустафа. Хайде, бедуини, вържете здраво този негодник и предател, този престъпник и убиец на невинни жени, вържете го за опашката на неговия кон!
Вик на ужас се изтръгна от гърдите на Равелак.
— Милост, благородни, прошка — изплака той и се свлече на колене пред нозете на шейха. — Искам да бъда твой роб, можеш да ме биеш, да ме убиеш, само това не!
— В горещия пясък да издъхнеш, животно долно — викна гневно арабинът. — Ти наклевети един честен човек, ти унижи Абдулах Лъва, карайки го да иска прошка, ето защо нека хиените да изядат сърцето ти и дробовете ти, врани да извадят очите ти.
Пикар, който както всички французи трепна от коравосърдечието на тази присъда, пристъпи напред.
— Гневът ви е справедлив, брате — промълви той на Абдулах, — но в този ден на радост не би трябвало да смущаващ духа си по такъв начин. Макар че този престъпник заслужава мъките на подобна смърт, моля те, дай му по-лека смърт. Нека моите войници го застрелят пред очите ти.
— Дори и да загубя правото да вляза в рая и да не видя свещеното лице на Мохамед, аз настоявам на моето право! Вържете го за опашката на Мустафа. Кълна се в Аллах, че ще пронижа оногова, който не ме послуша.
В момента, когато арабинът произнесе тези думи, Равелак направи отчаян опит за бягство. С един ритник той повали бедуините, които преграждаха пътя му. После със смел скок се хвърли върху гърба на коня. Благородното животно полетя заедно с него напред.
Французите искаха да хукнат след него, но Абдулах им направи знак да останат по местата си. Той извади от дрехата си малка сребърна свирка и я поднесе до устните си. Чу се силно изсвирване. Всички се слисаха, когато видяха как конят веднага се обърна. Сякаш имаше криле и не беше ое докоснал до земята, Мустафа се върна при Абдулах и без да знае как, Равелак се озова пак сред враговете си.
Бедуините се хвърлиха върху него и го свалиха от коня. Една минута само по-късно Равелак беше вързан за опашката на коня толкова умело, че и да имаше свободни ръце, не би могъл да се развърже.
Абдулах поиска камшик.
— Бедни ми Мустафа — пошепна той; — ти никога не си бил удрян. Но сега трябва!
— Милост — изплака отново Равелак. — Забий ножа в гърдите ми, бедуине, аз заслужих смъртта много пъти, но не и такава смърт!
Силен удар по гърба на Мустафа беше отговорът. Конят се изправи на задните си крака. После, сякаш почувствал се обезчестен от този удар полетя напред в див галоп.
