Естерхази и Пати дьо Клам.
Своевременно показахме възхитителната роля, която игра в тази афера великият писател Емил Зола, полковник Пикар и други предани приятели на каузата на справедливостта.
Първият, който обяви пред света грешката, която бе извършена, като се осъди един невинен човек, беше ученият Бернар Лазар. Неговата брошура по този случай падна като гръм от ясно небе. Изведнъж тази афера доби неподозирани дотогава размери. Официалните власти бяха принудени да защитават присъдата на военния съд и косвено офицерите, които дадоха ход на тази гнусна клевета. Честно мислещите хора се присъединиха към призива на Бернар Лазар.
Събитията не закъсняха. Занизаха се интерпелации в парламента, изпращането на полковник Пикар в Тунис, създаването на фалшив документ от полковник Анри, за да възпрепятства ревизирането на процеса Драйфус. Пати дьо Клам даде на Естерхази един секретен препис от делото на Драйфус. Кампанията на пресата, извикването на Естерхази пред анкетна комисия, всичко това преобрази тази афера в страстна политическа борба.
Военното министерство, поддържано от реакционната преса, продължаваше да твърди, че Драйфус е бил законно осъден. Но работите не закъсняха да вземат сензационен обрат. Клерикалите пръснаха слуха, който за нещастие намери отзвук, че тези, които обявяват невинността на Драйфус и се борят за освобождаването му, са подкупени от „Израилтянския съюз“.
От друга страна, приятелите на нещастния капитан съумяха да пробудят сред народните маси огромен интерес към каузата на несправедливо осъдения.
Между двата лагера имаше сблъсквания, манифестациите поддържаха нажежена атмосфера, която не закъсня да привлече вниманието на света.
Смяташе се, че оправданието на Естерхази ще сложи край на тази афера. Неговите защитници, враговете на Драйфус, въодушевено манифестираха успеха си, като обявиха това дело за погребано, когато ненадейно във вестник „Орор“ се появи писмото на Емил Зола, отправено до председателя на френската република.
Това открито писмо носеше гръмкото и впечатляващо название: „Аз обвинявам!“ С него Зола обясняваше на председателя на републиката, че осъждането на Драйфус е дело на Пати дьо Клам. В него той сочеше, че Генералният щаб се е солидаризирал с Пати дьо Клам, за да попречи на откриването на грешката и да може Естерхази да бъде спасен.
Зола искаше да бъде изследвано всичко, като обявяваше готовност да докаже основателността на всичките си обвинения.
Както можеше да се очаква, това писмо предизвика огромна възбуда на духовете. Докато парламентът гласува искането на няколко депутати от дясно да се открие публично преследване срещу вестник „Орор“, който публикува писмото, Емил Зола беше акламиран, а протестните манифестации срещу незаконното осъждане на Драйфус растяха.
На 18 февруари Зола и Перво, директорът на вестника, са привлечени към съдебна отговорност. Но големият романист не се стресна. Той отговори чрез ново писмо. Делото на Зола беше насрочено в съда на Сена на 7 февруари.
46.
Лесно обяснимо е, че това събитие засили и без това разгорещените страсти и успя да възбуди злобата на онези, които си бяха поставили за цел на всяка цена да заглушат гласа на Драйфусовите защитници. Още първия ден се констатира, че атмосферата на разискванията беше враждебна към Зола. Съдебната палата бе буквално препълнена от манифестанти, които непрекъснато викаха: „Смърт на Зола“ и поздравяваха Естерхази с вика: „Да живее армията“.
Заседанието беше председателствано от съветника Делегарг, който допусна всички манифестации против защитата свободно да се проявят и който попречи на истината да излезе наяве. Той отказа на адвокатите на Зола и на отговорния редактор на вестник „Орор“ господата Лабори и Клемансо да задават въпроси на генерал Боадефр, който постави пред съдебните заседатели проблема за доверието, когато адвокатите потвърдиха, че доказателството за виновността на Драйфус, представено от генерал Пелийо, е фалшиво.
Както казахме, процесът привлече всеобщия интерес. Памфлетистът Рошфор, един от неприятелите на Драйфус, както и други противници на капитана бяха посрещнати от една платена клика с акламации. Чуха се, обаче и няколко вика „Долу Рошфор!“ Зола, който пристигна, придружен от господа адвокатите Клемансо и Лабори, бяха освиркани. Заседателната зала беше претъпкана с публика.
Заседанието започна в 12,10 часа на обяд. Чуха се няколко вика „Да живее Зола“, заглушени веднага от енергични освирквания.
Председателят господин Делегарг обяви, че ще изпразни залата, ако няма ред.
Секретарят на съда прочете обвинителния акт, а след това господин Ван Касел, прокурорът, заяви, че разискването ще се ограничи с обвинението на Зола против Военния съд, който съди майор Естерхази.
— Ние трябва да попречим на разискванията да не се отклонят — каза той, — защото не трябва да изпаднем под влияние на обвиняемите, които биха желали да се стигне до ревизирането на Драйфусовия процес чрез непозволени средства.
После прочете своите заключения, искайки от съда да не разглежда всичко онова, което пряко засяга призованите.
Адвокатът Лабори отвърна веднага, че всички факти, намерили място в статията на господин Зола, са тясно свързани. Адвокатът добави още:
— Там, където няма нито законност, нито правосъдие, там за никого не може да има нещо справедливо отсъдено.
Тримата експерти — господата Белом, Варинар и Куарц, пожелаха да се намесят в разискванията, за да попречат да се проведе процес, който те искат да се гледа пред обикновения съд.
В два часа съдът се оттегли на съвещание. По време на прекъсването на заседанието разговорите се оживиха. Никакъв инцидент не бе предизвикан.
Заседанието се откри отново в три часа. Съдът отказа на обвиняемия да изясни всички факти, изложени в статията. Зола успя да даде доказателство само за фактите, визирани в призовката. После бе пристъпено към свидетелските показания.
Адвокатът Лабори се отказа от изслушването на седемте офицери, които съдиха майор Естерхази и настоя да се изслушат показанията на Драйфусовите съдии. Между свидетелите е призован и Казимир Перие, бивш председател на републиката.
Освен това той прочита писмо на министъра на правосъдието, в което се казва, че Министерството на войната не е било упълномощено от Министерския съвет да донесе свидетелските си показания пред съда.
После бе огласено и писмо на господин Казимир Перие, в което той декларира, че може да даде показанията си, само за времето след неговото председателство. Защитата отново изказа резерви и в това отношение.
Съдът благоволи да уведоми защитниците, че те настояват да се изслушат показанията на Казимир Перие.
Майор Пати дьо Клам пише, че не може да отговори на призовката, която получил, бидейки свързан с професионалната тайна.
Адвокатът Лабори направи заключения, че познавайки условията, при които Пати дьо Клам изпълнява обязаностите си като офицер на съдебната полиция при разследването на Драйфусовия процес и грешките, извършени последователно в аферата Драйфус и в процеса на Естерхази, може да се допусне, че ако тези факти се установят пред съда, обвиняемите могат да бъдат напълно оправдани. Следователно, защитата има основание и право да иска показанията на майор Пати дьо Клам, който трябва чрез всички средства да бъде заставен да даде показанията си или в противен случай процесът да се отложи.
Адвокатът Лабори обясни интереса към показанията на майор Пати дьо Клам, на полковник Пикар й на госпожица Коминж, която е заподозряна като авторка на телеграмите, подписани с „Надежда“ и изпратени на полковник Пикар:
