Ние с полицая се качихме отзад. Другият детектив, който ни беше чакал отвън, се намести зад кормилото.
— Какво има? — попитах аз, когато колата полетя напред. — Случило ли се е нещо?
— Нищо не знам — каза детективът с равен, отегчен тон. — Просто ми казаха да ви заведа и аз ви водя.
Нищо не можех да направя. Бях заложил на Поп и всичко зависеше от това дали О’Рейли държи Асото, или само Дамата. Ако Асото беше у него, с мен бе свършено.
II
Реник работеше на бюрото си. Светеше една-единствена лампа със зелен абажур. Кръг ярка светлина падаше върху попивателната преса.
Двамата детективи ме заведоха в кабинета, сякаш пазеха нещо чупливо, и след като ме предадоха благополучно, излязоха и затвориха вратата.
Отидох до един стол и седнах, доволен да остана в сянка.
Реник пушеше. Хвърли пакета цигари и запалката си в скута ми. Последва кратко мълчание, докато си запалих цигара.
— Какво има? — попитах и поставих цигарите и запалката на бюрото му. — Тъкмо се готвех да си лягам.
— Хайде да не се лъжем, Хари — каза той тихо. — Положението ти е много опасно и трябва да го знаеш.
— Арестуван ли съм?
— Още не. Първо исках да си поговорим. Това не е служебен разговор. Може да си загубя работата, като постъпвам по този начин, но ние с теб от двайсет години сме приятели и в добро, и в зло. За мен вие с Нина сте честни хора и затова ти давам една възможност. Искам да ми кажеш истината. Ако си направил онова, за което вече се досещам, веднага те предавам на Рийгър. Аз няма да те разпитвам. Нека чуем истината и това е само между нас: ти ли уби Одет Малру.
Погледнах го право в очите.
— Не, но не очаквам да ми повярваш.
— Тук няма скрити микрофони, нито свидетели. Питам те не като полицай, а като приятел.
— Отговорът е все същият — не съм я убил.
Той се наведе напред и смачка цигарата си в пепелника. Зелената светлина от настолната лампа освети лицето му. Личеше си, че не е спал поне от два дни.
— Е, и това е нещо — каза той. — Но ти си замесен в тази работа, нали?
— Да, замесен съм. В такава каша съм се забъркал, че дори твоето приятелство няма да ми помогне.
Реник запали втора цигара.
— Разкажи ми всичко.
— Разбира се. Как се досети, че съм замесен?
— Тим Каули ми каза, че те срещнал на автобусната спирка в нощта на убийството и с теб имало едно момиче с рижи коси и с рокля в синьо и бяло. Започнах да те следя и всичко, което откривах, сочеше към теб.
— Сетих се, че Каули може да ме издаде — рекох уморено. — Сигурно съм бил луд, за да се забъркам с тези две жени, но парите ми трябваха. Предложиха ми петдесет хиляди долара за една работа, която изглеждаше много проста. Парите ми трябваха, за да напусна града и да започна нов живот.
— Хайде, разкажи ми всичко.
И аз му разказах. Разказах му всичко, премълчах само това, че Нина ми беше помогнала да пренесем трупа на Одет. Нея не исках да намесвам.
— Мислех си, че съм се подсигурил с тези магнетофонни записи — завърших аз. — Но О’Рейли ме надигра. Сега нямам нищо, никакво доказателство.
Докато разказвах, Реник седеше неподвижно, вперил поглед в мен. Сега въздъхна дълбоко.
— За бога! Каква история! — възкликна той. — Но има едно нещо, което не съвпада. Как така Одет се съгласи да ви помага?
— И аз това се питах, но съм мислил по въпроса и не е чак толкова трудно да се досетиш. Според мен сигурно си е падала по О’Рейли. Той трябва добре да си е изиграл ролята. Вероятно е знаела, че баща й няма да й позволи да се омъжи за него. Парите са й трябвали, за да задържи О’Рейли. Не й е било ясно обаче, че той си пада по Рея. Двамата са намислили да подхлъзнат момичето. Някой от тях е измъдрил тоя план с отвличането — единственият възможен начин за Одет да докопа значителна сума пари. Тя се е хванала на въдицата. Те са използвали фалшивото отвличане, за да я убият, а аз съм изкупителната жертва. Може да е било точно така.
— Да — каза Реник и се замисли. — Но всичко това не може да ти помогне, Хари. Нямаш никакво доказателство, че говориш истината. Медоус няма дори да те изслуша.
— Знам. — Погледнах часовника си. Беше десет и петнайсет. — Ти можеш да ми помогнеш. Устроил съм капан за О’Рейлн. Има шанс да ме отведе там, където е скрил парите. Искам да дойдеш с мене. Това е единственият ми шанс да се измъкна от положението. Трябва ми полицай за свидетел.
Реник се поколеба.
— Не мога да си представя, че О’Рейли ще те заведе на мястото, където е скрил парите. Защо ще го направи според теб?
— Рискът е голям, но друг изход нямам. Няма да се опитвам да бягам, Джон. Искам само твоята помощ. Ако не успея да го надхитря, с мен е свършено.
— Е, добре, но трябва да те предупредя, Хари. Ще докладвам на Медоус и няма начин да не те арестува. Досега съм го държал в неведение, но трябва да му кажа.
— Дай ми един час. Ако до това време не успея, ще си понеса последиците.
— Добре.
— Може ли да се обадя на Нина? Сигурно се чуди къде съм.
Той посочи телефона.
Позвъних на Нина и й казах, че съм с Реник и че тръгваме по следите на О’Рейли.
— Стискай ми палци и не се притеснявай — рекох аз. Затворих и се обърнах към Реник: — Да вървим.
— Къде?
— В дома на Малру.
Той тръгна към вратата и аз го последвах.
Двамата детективи отвън го погледнаха въпросително.
— Нека дойдат и те — казах.
Четиримата се качихме в полицейската кола. През целия път никой не проговори. Като наближихме входната врата, аз рекох:
— Нататък ще вървим пеша. Не искам да знае, че сме тук.
В единайсет без десет бяхме до къщата. В три стаи на долния етаж светеше. Нощта беше гореща и френските прозорци бяха отворени.
— Тръгвам пръв — казах аз, — вие ме следвайте.
Тихо изкачих стълбите, които водеха към терасата. После прилепен плътно до стената, приближих до отворения френски прозорец и предпазливо надникнах вътре.
Те бяха там.
Облечен в спортна риза и панталони, О’Рейли се беше изтегнал в един шезлонг с чаша уиски в ръка. Рея лежеше на кушетката. Пушеше и не изглеждаше никак спокойна.
Реник тихо се приближи до мен. Двамата детективи се навъртаха наблизо в тъмнината.
О’Рейли тъкмо казваше:
— Той ни заблуждава. Ще видиш. Хващам се на бас, че са само празни приказки.
— Почти единайсет е. Пусни го.
