— Аз — отвърна Дюк и протегна мускулестите си крака — Спейд…
— И Спейд значи… — промърмори Келс и леко се прокашля.
— Какво ти е мнението за тоя човек? — небрежно попита Дюк.
— Тревожа се от него — промърмори с неохота Келс. — От доста време се опитвам да разбера кой е той и доколко дърпа конците… Изглежда никой не е виждал лицето му, с изключение на Корис…
— Това ми е известно — нетърпеливо го прекъсна Дюк. — Искам да ми разкажеш за Пиндърс Енд всичко, което знаеш, Лю! Сам ще решиш дали да играем заедно, или ще запазиш своята самостоятелност… Няма да те притискам.
Келс взе чашата си, вдигна глава и попита:
— Нали не си изпил всичкото уиски?
Дюк мълчаливо му подаде бутилката. Даваше си сметка, че Келс има нужда от известен размисъл и го остави на спокойствие. След няколко секунди вдигна глава и рязко попита:
— Знаеш, че и Шулц е вътре в тая работа, нали?
Ръката на Келс трепна, уискито се разля по масата.
— Шулц ли? — попита той и насочи струята към чашата.
— Да.
— Шулц е дребна риба — промърмори Келс, сякаш искаше да убеди сам себе си. — Не бих се тревожил от него…
— Но той работи за Спейд — съобщи Дюк и отпусна мускулите си под влажната жега.
— Разбирам. И ако ние двамата…
— Точно така. Ние двамата срещу Шулц и Спейд. Имаме подкрепата и на Кейси… Познаваш ли Кейси?
— Не.
— Собственикът на единствената голяма къща в Пиндърс Енд — поясни Дюк. — Вече е получил три автомата и още доста смъртоносни оръжия… Има задачата да не пуска никого да припари там. С изключение на мен, разбира се…
— Умно — изгледа го с уважение Келс. — Значи мястото е запечатано…
— Така е — кимна със затворени очи Дюк. — Но още не съм свършил. Бях започнал да изброявам кой е на наша страна… Питър Калън, целият екип на „Кларион“, а вероятно и онова пиленце, в комплект с приятелчето й Джо. Те вече са готови да зарежат Шулц и да се присъединят към нас. В противниковия лагер остават Корис, Шулц и, разбира се, Спейд… Но ще ти призная, че нашата групичка ми вдъхва доверие, Лю…
— На мен също — неохотно призна Келс и размърда краката си.
— Тревожи те само навалицата, нали? — Дюк отвори едно око и го спря върху лицето на събеседника си. — И дали ще има какво да делим…
Келс се поколеба, после рече:
— Доколкото знам, става въпрос за петстотин хиляди…
— Хубава баница — облиза устни Дюк и замълча.
— Така казваше Белман — побърза да добави Келс. — Но може и да лъже… Помниш ли Франк Ноакис?
— Франк Ноакис ли? — учудено попита Дюк. — Аха, онзи, дето обираше банките…
— Точно той — кимна Келс. — Минал през Феървю малко преди да го очистят федералните ченгета… Преди малко повече от дванайсет години. Живял в Пиндърс Енд, точно в къщата на Кейси. Останал само няколко дни, тъй като ченгетата го надушили и трябвало да изчезва. Белман твърди, че цялата му плячка останала в онази къща. А ченгетата я определят на около петстотин бона.
— Значи това била тайната на Пиндърс Енд? — замислено промълви Дюк. — Съвсем като на кино, а? — Вдигна ръка и с точно движение изпрати фаса си в плювалника, поставен на стойка в ъгъла. — А как Белман е научил всичко това?
— От някакъв тип, който работил с Ноакис… Дефи, или нещо подобно… вече не помня името му. Имал карта с точното местоположение на скривалището, но не можел да проникне сам в Пиндърс Енд и се обърнал за помощ към Белман… Освен това бил дрогиран и едва вървял. Белман лесно се отървал от него… — Келс поклати глава: — Тая част от историята хич не я харесвам… Имало е достатъчно мангизи и за Дефи, но Белман явно не е искал да дели с него… И му видял сметката…
— Хубавец — въздъхна Дюк. — А после е накарал Тимсън да купи Пиндърс Енд вместо него, така ли?
— Да. А убиецът на Тимсън е отмъкнал нотариалните актове и това автоматически отпратило Белман в шеста глуха. Без нотариалните актове бил с вързани ръце, освен това не искал да привлича вниманието на Спейд… Но по всичко личи, че Спейд си е внимавал още от самото начало.
— Мислиш, че той е убил Тимсън, така ли?
— По-скоро работата е свършило някое от момчетата му.
— И това означава, че Спейд разполага с нотариалните актове.
— Доста вероятно.
— Слаба работа — въздъхна Дюк. — Той не може да предяви претенции над Пиндърс Енд, без да се появи на светло, а тогава пък ние можем да го попитаме откъде се е сдобил с нотариалните актове… Ето какъв му е проблемът… А ако се опита да щурмува онези бараки, ще бъде посрещнат с доста пукотевица…
Келс почеса босата си пета.
— Сега трябва да идем в Пиндърс Енд и да разглобим онази барака на съставните й части — промърмори той. — Да намерим мангизите и да покажем среден пръст на Спейд…
— Значи одобряваш моите планове? — погледна го любопитно Дюк.
— Нямат грешка — кимна онзи. — Можеш да ме броиш за част от групата.
— Спомена за някакъв чертеж — напомни му Дюк. — Кой според теб го притежава в момента?
— Какво пи интересува? — отвърна онзи — Притежава го човекът, който е видял сметката на Белман — това е ясно като бял ден.
— Ами ако мангизите не са в къщата на Кейси? — попита Дюк. — Ако са в градината или в някоя от другите бараки?
— Много важно. Разполагаме е достатъчно време. Няма ли ги при Кейси, ще търсим другаде… За петстотин бона съм готов да бачкам на три смени без почивка…
— О’кей — кимна Дюк, надигна се от стола и се насочи към телефона в ъгъла на помещението.
Набра номера на Клеър и зачака. В слушалката звучеше сигналът за свободно, след няколко секунди се включи телефонистката и с равен глас съобщи, че абонатът не отговаря.
Дюк вдигна глава към часовника на стената. Минаваше два.
— Ти никога ли не спиш? — сънливо попита Келс. — Сега пък с какво се залови?
— Ти можеш да поспиш — посъветва го Дюк. — Утре те чака много работа.
Келс изръмжа нещо и се намести удобно в стола си. Заспа в момента, в който затвори очи.
Дюк набра номера на Питър, но и там нямаше никого. Той се ядоса и тресна слушалката.
Няма смисъл да продължавам, рече си той. Всичко ще се реши утре. Но най-главната ми задача е да открия Клеър.
Жегата започна да го потиска. Навлече хавлията и се прехвърли в съседното, далеч по-хладно помещение.
Взе един студен душ и се приготви за сън. Не изпита очакваното ободрение, мислите му продължаваха да бъдат тежки и потискащи. Все пак главата му се проясни, той се отпусна на дървения одър и се замисли за Пиндърс Енд.
Сега много неща ставаха ясни Например инициалите Ф и Н над огнището, причините, поради които някой дебнеше горе в тъмното. Петстотин хиляди долара са страшно много пари Какво ли ще се разиграе, когато ги открият, сънливо се запита Дюк. Двама души вече бяха убити, нищо чудно още няколко да се разделят с живота, преди нещата да се изяснят. Миг преди да потъне в сън, той се помоли на Бога да не бъде един от тях…
