— Какво значи тук? Имаш предвид този кабинет?
— Точно него имам предвид — кимна сержантът. — Открих няколко доста приятни отпечатъци от пръстите ти върху бюрото. Знам, че са твои, благодарение на един малък белег от изгаряне, който носиш на десния си показалец…
Дюк замълча.
— Докторът твърди, че Белман сам си е видял сметката — продължи О’Мали. — По тази причина нямам намерение да си усложнявам живота с твоите отпечатъци и вече се отървах от тях…
Дюк едва доловимо въздъхна, кимна с глава и небрежно подхвърли:
— Предполагам, че Халахън вече знае за тях…
— Никога не казвам на Халахън повече, отколкото е необходимо — поклати глава О’Мали. — Освен това си помислих, че мога да ти спестя известни неприятности…
— Благодаря ти — рече Дюк и мислено се поздрави за това, че редовно дава съвети на О’Мали за конните надбягвания. — Всъщност, исках да се видя с Келс — добави той. — Тук ли е?
— Няма го — рече О’Мали. — Отишъл в турската баня и цяла нощ щял да остане там…
— Май се налага да отскоча дотам, трябва да говоря с него — промърмори Дюк и огледа кабинета на Белман за последен път. — Предполагам, че това заведение ще бъде обявено за продан, нали?
— Сигурно — сви рамене О’Мали. — Макар че лично аз не бих си хвърлил мангизите тук… Обичам по- друг вид кръчми… Онези, в които спокойно можеш да плюеш по пода…
— Тук също можеш да плюеш — рече Дюк и се насочи към вратата. — Само дето таксата е по-висока. Чао, приятелче. Ще ти уредя залагането… А ти подай молба за отпуска, иначе няма да можеш да си изхарчиш мангизите!
Флеминг и Стоун го причакваха в подножието на стълбите.
— Какво ще кажеш за Дейбрейк? — Очите им възбудено блестяха.
— Хотентот — отвърна Дюк, решил, че няма да е зле, ако временно поеме комарджийските разноски на целия участък. — Заложете и последната си риза на него, момчета!
Напусна заведението и подкара колата си към турската баня в западната част на града.
Негърът на входа го позна и лицето му светна.
— Отдавна не си идвал насам, шефе — рече той.
— Напоследък нямам време да се натряскам както трябва — с нескрито съжаление сподели Дюк. — Келс да се е мяркал?
— Тука е, шефе В момента е в сауната…
— Чудесно, и аз ще се понапаря малко — отвърна Дюк — Как върви бизнесът?
— Тая вечер хич го няма — поклати глава негърът — От два часа насам вие с господин Келс сте единствените ми клиенти.
— Може би ще остана да пренощувам — предупреди го Дюк. — Стана много късно да си ходя. Нали няма проблеми?
— Заповядай, господин Дюк, шефе… — Да ти поръчам ли закуска сутринта?
— Да, при това по-раничко… Едно филе на скара, пържени яйца и кафе Ще го уредиш ли? Утре ме чака много работа!
— Нямаш проблеми, шефе — кимна негърът и му подаде хавлията. — Знаеш пътя, нали?
Дюк кимна и влезе в съблекалнята. Започна да си сваля дрехите и се замисли за Клеър. Къде изчезна това момиче! Можеше да бъде и в леглото си, естествено… А можеше и да чука на машинката си в „Кларион“ сензационния материал за смъртта на Белман… Но някак не му се вярваше. Далеч по-вероятно беше да е напуснала града, изплашена от нещо. Или пък някой е решил да я прибере на топло… Това бяха най-правдоподобните версии, други няма… Ако е напуснала града, нищо не можеше да се направи. Ще трябва да се чака новината за самоубийството на Белман да се разпространи наоколо… Същото бездействие се налага и в случай, че е отвлечена. Защото първо ще трябва да определи кой и защо е сторил това. Но отвличането би означавало нещо доста важно — че тя е видяла убиеца на Белман. Разбира се, съществува и още една, при тава твърде неприятна вероятност — тя самата да е вече мъртва. Дюк тръсна глава и прогони тази мисъл.
Уви един пешкир около кръста си, запали пура и бавно пое по коридора към сауната. Келс беше вътре, проснат върху платнен стол с кърпа на слабините. Спеше като новородено.
Дюк също бе смазан от умора, но разговорът с Келс беше наложителен. Придърпа един стол и се настани до самотния посетител.
— Пожар! — викна в ухото му той.
Келс отвори очи, хвърли му един сънлив поглед и отново ги затвори.
— А, това си ти… — промърмори с отвращение той.
Дюк отдаде почит на самообладанието му, после леко го разтърси:
— Събуди се, искам да поговорим.
Келс въздъхна и отвори очи.
— Сети ли се да донесеш една пура и на мен? — с надежда попита той.
— Къде да я сложа? — учуди се Дюк и се плесна по голите гърди — Да не съм кенгуру? Чакай, ще се опитам да уредя твоя въпрос… — Стана и се насочи към звънеца на стената.
— Кажи му да донесе и по един скоч — прозя се Келс. — Чу ли за Белман?
— Точно за него искам да си поговорим — кимна Дюк и се върна обратно в стола.
— За него ами, за кого другиго — подсмихна се Келс.
На вратата се появи негърът и Дюк му обясни как да намери табакерата с пурите.
— Донеси и една бутилка скоч — нареди той. — Лед и газирана вода… Тук е доста горещо…
— Нали така трябва да бъде — рече Келс, докато негърът излизаше.
— Забравих — отвърна Дюк и сведе поглед към горящия край на пурата си. — Е, кажи сега кой видя сметката на Белман…
— Самоубийство — въздъхна Келс. — Дори ченгетата са убедени в това.
— Знам — кимна Дюк. — Но все пак… само между нас двамата… Кой му видя сметката?
— Може би ти и онова пиленце…
— Кое пиленце?
— Ами онова, дето се излюпило от яйце.
— Аха… Само че случаят не е такъв. Аз бях този, който откри трупа. Говоря ти напълно откровено. Заварих пиленцето там, трупът също.
— Значи го е убила тя — вяло заключи Келс, който очевидно не проявяваше особен интерес към разговора.
Негърът отново се появи, в ръцете му имаше поднос с напитки и пури. Келс запали, притвори очи и нареди:
— Моето го искам силно…
Негърът изпълни нареждането, остави подноса до стола на Дюк и се отдалечи.
— Хайде, Лю — опита още веднъж Дюк. — Кажи каква ти е далаверата?
Келс отпи едра глътка скоч, въздъхна и рече:
— О’кей, ще ти кажа. Аз сам ще се погрижа за себе си, а заведението вероятно ще бъде купено от Корис…
— От Корис ли? — изненада се Дюк. — Мислех, че той не проявява особен интерес към „Шез Пари“… Защо мислиш така?
— Не казах, че непременно ще го купи — поясни все така лениво Келс. — Казах само „вероятно“…
— А Белман пък купи Пиндърс Енд, нали? — небрежно подметна Дюк.
Келс внимателно го изгледа, поколеба се за миг, после кимна с глава.
— Ти замесен ли си?
— В известно отношение — призна онзи.
— Искам да сложим картите на масата, Лю — предложи със сериозен глас Дюк. Опразни чашата си и посегна към бутилката. — Не само ти проявяваш интерес към Пиндърс Енд…
— Не съм казал, че проявявам интерес — предпазливо отвърна Келс. — Все пак ми е любопитно да чуя кой друг си пъха носа там.
