— Писна ми да вися и реших да се освежа с глътка коняк — изтегна се на дивана тя. — Пали няма да ми се каращ?
— Конякът не е питие за теб — поклати глава той и седна в креслото. — Господи, какъв ден! А твоето прекрасно тяло цял ден ме е чакало в удобното легло! — Надигна чашата и ликвидира на една глътка половината от съдържанието й.
Лорели мълчаливо го гледаше, в гърдите й нарастваше тежка буца. Десният му ръкав беше изцапан с кръв, лакътят — също. Очите му блуждаеха из стаята, дишането му беше забързано. Тя уплашено мълчеше и чакаше. Той опразни чашата си, кръвта върху ръкава му влажно проблесна.
— Е, така вече е по-добре — промърмори дебелият и остави чашата на пода до себе си. Извади от джоба си табакерата, почука с нокът капачето и рязко попита: — Къде е Джо?
— Джо ли? — отвърна учудено Лорели, сякаш никога не беше чувала това име. — Мисля, че отдавна си е легнал…
— Трябва ми! — намръщи се Шулц, надигна се и тромаво се насочи към вратата.
— Имаше силно главоболие… — подвикна припряно Лорели. — Не мога ли аз да…
— Колко забавно — обърна се Шулц. — Моето гълъбче проявява загриженост! — Отвори вратата с_рязко движение и изкрещя: — Джо!
— Какво? — обади се след кратка пауза гласът на младежа.
— Слез долу, ако обичаш!
Шулц се върна обратно в стаята, премести креслото така, че да вижда Лорели и вратата едновременно, после тежко се отпусна в него.
— Значи главоболие, а? — усмихна се заплашително той. — Често се питам дали не правя грешка, като ви оставям сами. И двамата сте млади, лесно можете да се поддадете на изкушението…
— Не говори глупости! — ядоса се Лорели. — Колко пъти ще ти казвам, че за мен Джо е още хлапе?
— Вярно е, че си го казвала — съгласи се Шулц, извади носна кърпичка и изтри плешивината си. — Ще стане много забавно, ако вие двамата се опитате да ми свиете номер — продължи той. — Защото мисля, че все още съм в състояние да се грижа за себе си Какво ще кажеш?
Лорели се размърда и обидено му обърна гръб.
— Уморяваш ме с тези дрънканици! — просъска тя. — Проблемът ти е, че си прекалено ревнив!
— Съвсем логично — кимна Шулц. — В края на краищата съм малко старичък за теб, но в замяна на това те обсипвам с нежни грижи… Нали така, гълъбчето ми?
— Не знам накъде биеш и не искам да знам! — сряза го тя. — Мисля, че е време за сън.
— Още не е — поклати глава Шулц. — Имам работа за теб, ще я свършите двамата с Джо…
— По това време? — изгледа го тя.
— Да — кимна дебелият. — Работата е много важна.
Вратата се отвори и на прага застана Джо. Лицето му беше напълно безизразно.
— Влизай — покани го Шулц и носната кърпичка покри дясната му ръка, отпусната в скута.
Джо погледна кърпичката, после премести очи върху лицето на Шулц. Устните му леко се стиснаха.
— Ти ме извика, нали? — почти беззвучно попита той.
— Какво ти е на китката, Джо? — забеляза превръзката Шулц. — Лорели каза, че имаш главоболие, но не спомена нищо за нараняване…
— О, малко се порязах — отвърна Джо и се облегна на стената. — Дреболия…
— Разбирам… — проточи Шулц и подръпна долната си устна. — Ще можеш ли да шофираш?
— По това време? — изненадано го погледна младежът.
— Абе какво сте ми заповтаряли едно и също, вие двамата? — ядоса се Шулц. — По това време, разбира се! И то веднага!
— Нека карам аз — намеси се Лорели. — Порязването му е доста по-сериозно, отколкото се опитва да го представи.
— Ти май знаеш всичко, а? — хладно я изгледа дебелият. — Сигурно сама си го превързала!
— А какво друго очакваш да направя, когато някой се пореже? — засече го тя. — Може би да развея бяло знаме?
Шулц вдигна кърпичката и я сложи в джоба си. В ръката му проблесна дулото на автоматичен пистолет.
Джо и Лорели замръзнаха на местата си.
— Какво правиш? — уплашено хлъцна момичето.
Шулц насочи пистолета към пея, после бавно го премести към Джо.
— Просто вземам известни предпазни мерки — мазно се усмихна дебелият. — Свикнал съм да се грижа за себе си, освен това вече ти казах, че не обичам да ме мамят…
— Какво имаш предвид? — попита Джо, без да помръдва, отлично забелязал решителното изражение върху лицето на Шулц. Дебелият беше готов всеки миг да натисне спусъка.
— Няма значение — изправи се на крака Шулц. — Отиваме да се поразходим. Искам да свършите една работа. — Обърна се към Лорели и добави: — Хайде, гълъбчето ми. Ти ще караш, а Джо ще се повози до теб. Аз самият ще се настаня отзад и няма да се чувствам самотен, тъй като патлакът ще ми прави компания…
— Щом искаш — сви рамене Лорели. — Нали няма да имаш нищо против да се облека?
— Страхувам се, че нямаме време за такива подробности — отново се усмихна Шулц. — Навън е топло, ще минеш и без палто… А и на Джо няма да му трябва шапката. Тръгвате така, както сте!
Лорели хвърли един безпомощен поглед към Джо, но той остана безучастен.
— Хайде! — повтори Шулц и махна по посока на вратата.
— Какво мислиш да правиш с мен? — попита Лорели, обзета от паника. Никак не й харесваше стъкленият блясък в очите на Шулц.
— Ако не се изнесеш моментално от тази стая, ще се наложи да ти причиня болка! — изръмжа заплашително той. — Тогава Джо ще те изнесе на ръце! — Ръката му сграбчи бутилката с уиски: — Ей с това ще те хлопна по главата!
Тя изведнъж омекна и изпита нужда от подкрепата на Джо. Докосна ръката му, а той се намръщи от болка и побърза да се отдръпне. Това не убягна от вниманието на Шулц.
— Май доста дълбоко си се порязал, Джо — меко промълви той. — По-късно ще изясним този въпрос. А сега марш пред мен!
Излязоха от къщата и тъмнината ги обви отвсякъде. За миг Лорели се изкуши да побегне, но после си спомни, че Шулц стреля изключително точно, спомни си и стъкления блясък в очите му. Влезе в колата, следвана от Джо.
— Какво ще правим? — прошепна тя, докато Шулц с пъшкане се настаняваше отзад.
— Ще чакаме — тихо отвърна Джо. — Не може да не се подхлъзне. Търпение.
— Без шепот! — хладно ги предупреди Шулц и стовари дръжката на пистолета в слепоочието на Джо. — Това е неучтиво!
Джо политна напред и стисна главата си с длани, въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене. Лорели изпита ужасното предчувствие, че Шулц се готви да ги ликвидира. Притисната към седалката, тя захапа конвулсивно стиснатите си юмруци и с мъка потисна писъка, който се надигаше в гърлото й.
— Вземи се в ръце, гълъбчето ми — смушка я с пистолета Шулц. — Или и на теб ще ти се ядосам!
Треперещите й пръсти завъртяха ключа, моторът равномерно забоботи.
— Карай в офиса — нареди й Шулц. — И натисни по-яко педала!
Пътуването по пустите нощни улици се превърна за Лорели в истински кошмар. Вкопчена във волана, тя опулено гледаше подскачащите полуокръжности на светлината от фаровете. Много й се искаше пътуването в мрака да продължи вечно. Просто защото знаеше, че нищо няма да й се случи, докато колата е в движение.
После дулото на пистолета се заби в рамото й, тя подскочи от болка и рязко се дръпна.
— Няма нищо — успокои я Шулц. — Спри тук, не виждаш ли, че пристигнахме?
Тя се подчини и се сви пред кормилото. До нея Джо не помръдваше, беше все така приведен напред с глава в ръцете.
