падам. Затръшнах вратата на стаята и съблякох мокрите си дрехи.
След горещата баня ми стана по-добре. Като се избръснах, се почувствах достатъчно човек, за да се замисля каква ли ще е жената. Но вътрешно изпитах отвращение, когато се сетих за мъжа. Ако и тя беше като него, предстоеше ми неописуема вечер.
Облякох сиво раирано сако, сресах косата си и се погледнах в огледалото. Изглеждах по-млад от четиридесетте си години. Повечето хора мислеха, че съм около тридесет. Добре, това ме ласкаеше. Аз съм човек като всички. Огледах четвъртитата си челюст, високите си скули и трапчинката на брадата. Това, което виждах, ми харесваше. Бях висок, по-скоро слаб, но костюмът ми стоеше отлично. Все още минавах за известен драматург и новелист, въпреки че това беше клише, което вестниците по навик употребяваха за мен.
Спрях се, когато стигнах вратата на гостната. Гласът на мъжа се чуваше едва доловимо зад нея, но не можах да разбера какво казваше. Изправил рамене и приел обичайното си изражение на безразличие и незаинтересованост, което пазех за срещи с пресата, натиснах дръжката и влязох в стаята.
Глава трета
Видях жената — крехка и тъмнокоса, клекнала пред камината. Беше облечена с халата с късите ръкави, който зърнах на стола в спалнята си. Въпреки че вероятно усети влизането ми, тя не се обърна. Забелязах брачната й халка, докато държеше ръцете си протегнати към огъня. Забелязах също така, че раменете и са малко по-широки от бедрата, а точно това е женското телосложение, което харесвам.
Нямах нищо против това, че тя не обърна внимание на моето влизане. Нямах нищо против венчалния й пръстен. Но имах нещо против халата.
Нито една жена не изглежда най-добре в халат. Дори да не знаеше кой съм, поне трябваше да се облече. Не ми дойде на ум, че на нея може би въобще не й пукаше как изглежда. Аз я преценявах по стандартите на другите жени, които познавах. Те биха предпочели по-скоро да ги видя голи, отколкото в някакъв халат.
При моята репутация, външен вид и пари, беше изключено да не бъда разглезен от жените. В началото тяхното внимание ми харесваше дори като знаех, че повечето от тях се отнасяха към мен като към всяка добра партия ерген в Холивуд. Те ме желаеха заради парите ми, заради името ми, купоните, които вдигах, и всичко друго освен самия мен.
Повечето жени, ако имаха необходимото привличане, събуждаха интереса ми. Красиви и добре облечени жени съставляваха съществена част от моето обкръжение. Те ме стимулираха, те бяха отмора и забавление, те поддържаха моето мъжко его. Обичах да са около мен, така както някои хора обичат да имат хубави картини по стените. Но напоследък ме отегчаваха. Установих, че контактите ми с тях са се превърнали в поредица от стратегически действия, където и двете страни са специалисти, които се стремят да получат за себе си максимум внимание, подаръци и развлечения, а що се отнася до мен — няколко часа лишен от илюзии екстаз.
Керъл беше единственото изключение. Бяхме се срещнали в Ню Йорк, докато чаках постановката на „Проверка в дъжда“. По това време тя беше лична секретарка на Робърт Роуън. Тя ме хареса и колкото и да е странно, аз също я харесах. Тя беше тази, която ми даде кураж да отида в Холивуд, където по това време работеше като сценаристка към „Интернешънъл пикчърс“.
Съмнявам се в способността си да обичам за дълго някоя жена. Предполагам, че това е достойно за съжаление, тъй като явно трябва да има редица предимства в онова, което ми се вижда като овехтял, рутинен шаблон — да имаш една и съща жена при себе си до края на дните си. Ако няма предимства, тогава защо толкова много хора се женят? В такива моменти се чувствам с нещо измамен, понеже не приличам на обикновените мъже по улицата.
Беше време, преди да дойда в Холивуд, когато сериозно обмислях възможността да се оженя за Керъл. Харесваше ми компанията й и я намирах за по-интелигентна от всяка друга жена, която познавах.
Но Керъл беше заета в студията и ние рядко се виждахме през деня. Много жени се тикаха в ръцете ми и времето ми беше ангажирано не само през деня, но и през повечето нощи. Керъл се занасяше с мен за тези жени, но май нямаше нищо против. Отдаде ми се чак по-късно една нощ, когато бях малко пиян и й казах, че я обичам. Може и тя да е била малко пияна, но ми се струва, че не е било така. Една-две седмици след това се чувствах като мръсник, когато излизах с друга жена, но постепенно престанах да се притеснявам. Предполагам, свикнах с мисълта, че Керъл ме обича, както се свиква с повечето неща, ако съществуват достатъчно дълго.
Докато гледах жената, мъжът, който приготвяше питиетата на страничната маса, се приближи и ми подаде уиски със сода. Изглеждаше леко пиян и сега вече в по-силната светлина на стаята забелязах, че има нужда от бръснене.
— Аз съм Бароу — каза той, издишвайки в лицето ми дъх на уиски. — Харви Бароу. Наистина ми е неудобно, че нахълтахме така, но нямах никакъв избор.
Той застана близо до мен, закривайки с якото си тяло жената до огъня.
Не му обърнах никакво внимание. Ако се беше строполил мъртъв в краката ми, нямаше и да забележа. Направих няколко крачки назад, за да виждам жената. Тя стоеше до камината, сякаш без да знае, че съм в стаята, и макар и странно, нейното отношение на съзнателно безразличие ми се стори приятно възбуждащо.
Бароу ме потупа по ръката. Отместих очи от жената и се съсредоточих върху него. Той продължи да се извинява за нахлуването в хижата ми и аз рязко му отговорих, че всичко е наред и че аз бих постъпил по същия начин, ако съм бил на неговото място. След това непринудено се представих, като говорех тихо, така че жената да не може да чуе. Щом искаше да ми направи впечатление, щях да крия самоличността си до последния момент и след това да се забавлявам от объркването й, което непременно щеше да дойде, когато разбере кого е пренебрегвала.
Трябваше да повторя името си два пъти, докато той го схване, но даже и тогава то не подсказа нищо. Аз всъщност му помогнах, прибавяйки „авторът“, но видях, че никога не беше чувал за мен. Той беше от онези глупави неграмотници, които никога не бяха чували за никого. От този момент престана да съществува за мен.
— Радвам се да се запозная с вас — каза той тържествено, разтърсвайки ръката ми. — Много мило от ваша страна, че не се сърдите. Всеки друг би ме изритал навън.
Нищо не би ми било по-приятно, но казах лицемерно:
— Всичко е наред — и погледнах покрай него към жената. — Я ми кажете, жена ви безчувствена ли е, глухоняма, или просто е срамежлива?
Той проследи погледа ми и грубото му червено лице се стегна.
— Тука нещата са малко объркани, старче, — пошепна едва доловимо в ухото ми. — Тя не ми е жена и е адски ядосана. Намокри се, а жена като нея не обича да се мокри.
— Ясно. — Почувствах внезапно възмущение. — Е, няма значение. Искам да се запозная с нея. — Отидох до камината и застанах близо до жената.
Тя обърна глава, погледна краката ми, след това рязко вдигна поглед към мен.
Усмихнах се.
— Здравейте.
— Здравейте — отвърна тя и отново се обърна към огъня.
За кратък миг зърнах лицето й, което имаше сърцевидна форма, с твърда уста, упорита брадичка и особени, смущаващи очи. Но това ми беше достатъчно. Обзе ме внезапно усещане за задушаване, такова, каквото се получава, когато сте на върха на висока планина, и аз знаех какво означава това.
Не че беше хубава. Съвсем обикновена, но се усещаше нещо магнетично в нея, което ме смути. Може би магнетично не е съвсем точната дума. Инстинктивно разбрах, че зад тази маска тя е първично лоша и имаше нещо почти животинско в грима й. Самото поглеждане към нея предизвикваше усещането за токов удар.
Реших въпреки всичко, че вечерта няма да бъде толкова лоша. Фактически очертаваше се да бъде крайно интересна.
— Не бихте ли желали нещо за пиене? — попитах аз, надявайки се, че отново ще погледне нагоре, но
